|
Сивостен :: Седма генерация конзоли - проблеми и недостатъци (статия) - Playstation, Wii, Xbox, Конзоли
 | |
 В много отношения обещанията на Microsoft, Sony и Nintendo за видеозабавленията от ново поколение се оказаха вятър и мъгла. Wii, PlayStation 3 и Xbox 360 не са това, което можеха да бъдат. Надолу ще разгледаме всяка от тях поотделно, а след това и проблемите на генерацията като цяло.
Xbox 360
Основният въпрос, който бих поставил пред чичко Бил и копмания, ако имах тази възможност, щеше да бъде „Защо конзолата ви продължава да гърми?”. Xbox 360 смени вече три различни дъна и макар всички да таяха огромни надежди за последното – „Jasper” – вече са известни няколко случая на Червения пръстен на Смъртта дори при тях. Хубаво е, че от Майкрософт се усетиха накъде отиват нещата, свалиха цената и сложиха три години гаранция, но това не променя факта, че проблемът присъства и дразни. Вярно, хубаво е, че не е финансов, но след вече три и половина години на пазара е най-малкото неуважително производителят да не положи усилия и да не поправи дефекта. Не знам що за робски заводи произвеждат конзолата в Китай и дали по-виновни са пипкавите китайски ръчички или самата архитектура на 360, но RRoD не прави чест на никого.
Трудно си обяснявам и защо Xbox потребителите продължават да плащат за Live. Действително, онлайн услугата на Майкрософт продължава да е най-добрата за ново поколение конзоли, но дали това продължава да оправдава услугата е малко по-различен въпрос. Абонаментът всъщност представлява потребителска такса за сървърите. Същите пари Sony и техният Playstation вземат от разпространителите, и затова техните клиенти играят безплатно. При това положение, защо 360 феновете най-малкото не получават безплатно всевъзможните добавки към игрите, или ако не друго поне на намалена цена, остава мистерия. Опонентите наваксват бързо предимствата на Xbox Live и е добре в Редмънд най-сетне да се сетят или да намалят таксата или да направят услугата безплатна, както стана с Windows Live.
Друг въпрос е, защо Xbox губи с такава лекота ексклузивите си като Lost Planet, Eternal Sonata, Ninja Gaiden и Tales of Vesperia. Факт е, че Microsoft платиха много на Namco и Square Enix, за да отмъкнат от Playstation Final Fantasy и Tekken 6, за да балансират нещата, но това не е причина толкова много от 360-only заглавията да бъдат портнати за други платформи. Да не говорим, че много от игрите за конзолата, както и уникалните добавки (като тези за Mass Effect и Fallout 3) са на разположение и за Windows потребителите. Майкрософт би трябвало да се постараят повече, за да запазят лицето на конзолата и да я направят единствено по рода си изживяване.
Playstation 3
 Sony направиха много грешки с Playstation 3, които донякъде успяха да позамажат за изминалото време. Плейстейшън обаче продължава да има проблеми, както и да го погледнем. Живото доказателство за това е, че основният им опонент (ако приемем изявленията им за пресата на доверие и изключим Wii от уравнението) е конзола, легендарна с повредите си, притежава по-слаб хардуер, много по-малко екстри, няма също толкова митичен предшественик, какъвто е Playstation 2 и въпреки това продължава да увеличава разликата в продадени бройки ежемесечно.
На първо място естествено си остава цената. Колкото и да го увъртаме, както и да го сучем и да говорим за Blue-Ray, хардуер и браузъри, Playstation 3 си е близо два пъти по-скъп от 360. Цената падна веднъж, но не достатъчно, за да задоволи средностатистическия геймър навсякъде по-света. Дори и да е фирмена политика, която се налага, защото самата конзола е наистина скъпа, а Сони продължават да губят от производството й, това в крайна сметка рефлектира най-вече върху джоба на крайния купувач. Най-лошото е, че много хора трудно могат да си намерят причина да оставят 400 долара за една играчка, при положение, че голяма част от игрите вече са мултиплатформени, а Blue-Ray е все още далеч от бъдещето си масово приложение. Всичко това ще се промени след няколко години, но дали ще бъде навреме? А и друг въпрос – защо за тези пари в пакета на конзолата все още няма слушалки и защо продължава да се продава със Six Axis, а не с DualShock 3?
На второ място са игрите. Факт е, че каталозите на 360 и PS3 се поизравниха количествено. Незнайно защо обаче Сони заложиха и продължават да залагат на една силно съмнителна линия ексклузиви, която по-скоро се явява контрапункт на опонента им, отколкото уникален каталог за собственото им отроче. Playstation е водещата марка в гейминдустрията – те са хората, които диктуваха законите и теченията, те творяха историята в продължение на цяло едно десетилетие. Сега сякаш доброволно се съгласяват с факта, че са изпуснали топката. Големите заглавия, които промотираха с много пари, с почти нечуван хайп, с предварителни копия за медиите – Resistance 2 и Killzone 2 - продадоха в пъти по-малко както от преките ексклузивни опоненти Halo и Gears of War, така и от мултиплатформени заглавия като Call of Duty. Защо, при положение, че за Playstation 3 пиратство няма, а на пазара вече има база от над 20 милиона продадени конзоли? Защото феновете на Playstation не искат да играят Xbox имитации, а нещо, което наистина да носи уникално изживяване. С тези две заглавия от Сони сякаш се стремиха да заявят „E, 360 има Gears of War и Halo, но пък ние ви поднасяме техните по-добри версии” – да, обаче не така се случват нещата. В никакъв случай Resistance и Killzone не са лоши игри, но всеки, който ги е изиграл остава с усещането, че в тях цари една бездушност, че са нещо, което няма да си спомня след време. Коренно различно изживяване вече е игра като Little Big Planet. Уникална, универсална, интересна – живото въплъщение на Playstation. Има много какво да се желае от тройката в това отношение, но най-вече - липсва стабилната RPG библиотека на предшественика, която не бива да се наваксва единствено с портване на Xbox ексклузиви, месеци след тяхното излизане за другата платформа.
Под въпрос е и онлайн услугата на Сони – продължава да липсва нормална войсчат комуникация, онлайн магазинът не е достъпен за нашенски акаунти, цялостният дизайн отстъпва все още от този на 360. Все дребни недостатъци, които обаче отдавна трябваше да ги няма.
Торзомеща е и липсата на слушалки в пакета на конзолата, както стана дума. Въпреки че на теория PS3 би трябвало да работи с всеки Bluetooth хедсет, опиталите това на практика знаят, че не е съвсем вярно. Без шумове работят най-вече специално изработените за конзолата слушалки, които обаче не са никак евтини. Майкрософт решиха проблема като просто пъхнаха едно силно нерентабилно парче пластмаса в кашона, което обаче си върши работата перфектно, а ако се счупи - струва 10 долара. Какво още чакат от Сони? Липсата на гласова комуникация спъва страшно много напъните им конзолата да стане дом и на шутърите, за които този елемент е ключов.
 Wii
Wii продължава да се продава като топъл хляб. И в същото време продължава да е подигравка в очите на всички сериозни геймъри. При такива големи печалби е алогично Nintendo все така да повтарят голямата си грешка от предходните конзоли – липсата на third party поддръжка. Повечето големи заглавия подминават конзолата им, малкото свестни зрели такива потъват в девета глуха заради липсата на какъвто и да било маркетинг около тях. За сметка на това всеки месец се повяват десетки игри, надпреварващи се за най-ниска медийна оценка. Единствените наистина великолепни игри за конзолата са тези на Нинтендо – деветдесет и пет процента от останалото е кота нула. Wii Fit и Wii Sports няма да се продават до безкрайност, а Motion контролът вероятно ще присъства във всяка от конзолите на следващата генерация. Тогава какво?
Друг проблем са именно джойпадовете. Наистина, да се играе с дистанционното е голяма веселба... но понякога. Просто защото повечето игри са невъзможни с него – симулатори, бойни и т.н. са невероятна мъка. Поддръжката на Gamecube контролера е добра идея, но въпросният се намира трудно и не винаги се поддържа от играта. Новоизлезлият Wii Classic пък е всичко друго, но не и удобен.
Онлайн системата също е слаба. Приятелските кодове са досадни, липсват Achievements/Trophies, voice чат няма. Всичко това е съвсем умишлена част от Child Friendly лицето, което Нинтендо искат да придадат на конзолата. За хората над 12 години обаче това са изключително досадни недостатъци, които пречат да се развие действителния потенциал на конзолата.
Общи
 Големият недостатък на генерацията като цяло е липсата на оригинални игри. Масово получаваме заглавия с цифра зад гърба, нови лица на геймсцената почти няма. Като изключим Gears of War и Little Big Planet, липсват игри, които наистина да предложат нещо ново, наистина да са следващо ниво в гейминга. Wii действително предложи иновативни методи на контрол и игра, но слабият хардуер и липсата на поддръжка от външни разработчици оставиха нещата да висят.
Едно от обещанията на всички компании преди и след старта на генерацията пък беше свързано със „игрите, които никога няма да свършват”. Сваляемото съдържание (DLC) от интернет магазините трябваше да ни кара да слагаме диска в конзолата отново и отново. Това се оказа разбира се една от най-големите измами на генерацията – контентът е обикновено скъп, беден и недоработен. Като изключим GTA: The Lost and the Damned, всичко останало си е чиста проба изнудване – две-три карти за мултиплеър, или час-два геймплей отгоре.
Доста лакоми са компаниите и към аксесоарите – за максимално изживяване трябва неминуемо да се закупят допълнителни елементи. Слушалки, кабели за зареждане на контролерите, задължителният HDMI за HD картина. Твърде много стават нещата.
Твърде много стават и несъвършенствата на генерацията като цяло. Дано от тук насетне нещата се развият по-иначе. Дотогава да си играем играта. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
