Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Клифърд Саймък: "Отново и отново" (ревю) - Клифърд Саймък, Научна фантастика, "Time and Again", Американска литература, Библиотека "Галактика"
Клифърд Саймък: "Отново и отново"

Поредици: Библиотека "Галактика"

Автор: Иван Ж. Атанасов, четвъртък, 30 април 2009.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Отново и отново. И отново Клифърд Саймък. Американският фантаст може да има не чак толкова богата творческа биология като някои други видни и изключително плодовити писатели, но затова пък всяка негова отделна творба е уникална сама по себе - жива, убедителна, носеща онзи специфичен дух на фантастика, познат ни като мечти от детството. Времето, когато си представяхме, че се борим с извънземни, летим с ракети и завладяваме чужди светове.

"Отново и отново" не е точно най-оптимистичният роман на Саймък, въпреки, че финалът му е по-скоро позитивен, колкото и противоречиво да звучи това. Особено на фона на цялостната история, където главния герой умира два пъти по пътя към изпълнението на своята съдба. Да напише книга. Да напише, че всички ние, човеците, сме равни и дълбоко свързани с майката Земя и всички останали пъплещи по нея божии твари. Че не може една група хора да бъде поставена над друга такава, че на Земята, сред разумния живот, няма място за ксенофобия. Всъщност, това са и темите, водещи за целия роман - не на Ашър Сътън, а на Клифърд Саймък.

Всъщност, който и да беше казал, че американският писател не може да пише романи, е бил напълно прав. За пореден път това демонстрира и "Отново и отново". Но затова пък, била тя и недобра като новела, не написана съвсем по правилата на изкуството, тази книга е наистина адски добра. Като съдържание, като смисъл, като стил на отделните свои съставни части, наподобяващи повече разкази, не толкова убедително свързани един с друг. Като тук не се има предвид, че историята не се развива плавно - даже напротив - изтича през страниците като спокоен горски поток. Нямаме предвид и че не е логически свързана - точно обратното, говорим в чисто стиловото определение на думата роман.

Така или иначе, въздействието е силно, човек, макар и не винаги да разбира посланието на автора, го усеща някъде дълбоко в себе си, приема го за свое, и дори можем да кажем, че променя светогледа му. Което е наистина ценното в творчеството на Саймък като цяло.

И така, книгата е написана - и тази на Саймък, и тази на Сътън. Дали да я изчетем? Ако сте пропуснали тази възможност - за бога, да. Наистина, ако не сте се докоснали до този тип книги, онази фантастика, която носи истински смисъл в себе си, а не просто поредната интелектуална бърза закуска, грабваща с малко действие, учудваща с малко приказни картини и оставяща те отново гладен за нови идеи, разбирания и философия, то новелата на американеца е един изключително добър избор, чрез който да го направите. Но дори и да сте се преситили, ако може човек изобщо да се насити на подобна литература, винаги е приятно да си припомниш една от наистина стойностните, вечни класики в жанра.






Допадна ли ви този материал? (8) (1) 3960 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.