Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Queensryche - American Soldier (2009) (ревю) - Метъл, Прогресив метъл, Queensrÿche, Нови албуми
Queensryche - American Soldier (2009)

Автор: Иван Ж. Атанасов, четвъртък, 30 април 2009.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Queensrÿche - American Soldier
Atco Records/Rhino Entertainment, 2009

Line-up:
- Geoff Tate - lead/backing vocals, horns
- Michael Wilton - lead/rhythm/acoustic guitars
- Eddie Jackson - bass
- Scott Rockenfield - drums

Tracklist:
1. Sliver; 2. Unafraid; 3. Hundred Mile Stare; 4. At 30,000 Ft; 5. A Dead Man's Words; 6. The Killer; 7. Middle of Hell; 8. If I Were King; 9. Man Down!; 10. Remember Me; 11. Home Again; 12. The Voice

Това, че новият албум на Куинсрайк е концептуален се чува дори от човек, който бегло е запознат с петте най-използвани в американските екшъни думи. И в интерес на истината в един момент започва малко да дразни. Особено в песни като "Unafraid", където едва ли не се натрапва усещане, че гледаш някой филм за бойни действия. А в крайна сметка човек си купува диск с музика, за да слуша... музика, а не радио драма с тежка китара отзад.

Изключая този дребно натрапчив компонент това, което са направили младежите, които естествено отдавна не са младежи, от далечна Америка е отново на ниво. При това много високо. Усещането от цялата тава е по-скоро за класическите проявления на групата, носи малко носталгия и ако търсим специално тежестта в музиката, може да се каже, че има възможност да не ни достигне. Но за сметка на това, дори и в по-лекия си вариант, бандата звучи адски добре.

От една страна - китарите. Технически изпипани до съвършенство, едновременно с това обаче носещи необикновен заряд и дух. Кореспондиращи си с текстовете по начин, който наистина рядко се чува. Освен това са допълнени от барабаните, които са продължение на музиката, а не фон - нещо наистина ценно, и един наистина добър вокал, какъвто Джоф Тейт без дори капка съмнение е.

Мелодиите от своя страна са запомнящи се, звучат наистина изящно, когато трябва, ефирно в лиричните моменти и достатъчно тежко тогава, когато е необходимо. Изобщо във всички елементи на музиката звучи практика и завършеност. И действително, ако не беше прекалената концептуалност, която просто не отива на всяка група, може би щях да заявя, че това е един от най-добрите албуми на годината.

Но положението е такова, и няма как в заключението да кажа нещо толкова ултимативно. И все пак тавата остава една много добра продукция, която си заслужава да се притежава и да се слуша. За верните почитатели на бандата пък без съмнение ще бъде истинско откровение, с този дух, напомнящ старите албуми, така че може би в крайна сметка Куинсрайк са постигнали това, което искат. Да зарадват многобройните си фенове, както и любителите на добрата музика като цяло.






Допадна ли ви този материал? (2) (0) 2521 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (3) 



Читателите на тази статия се поинтересуваха от:
Ringo Starr - Y Not (2010)
Текумел
SciFi Series. Space: Above and Beyond
Penny Arcade
Държавата: Древна Гърция
AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.