Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: The Women (2008) (ревю) - Даян Инглиш, Драма, Комедия, Анет Бенинг, Бет Мидлър, Деби Мейзър, Дебра Месинг, Джейда Пинкет Смит,
The Women (2008)

Автор: Иван Ж. Атанасов, събота, 25 април 2009.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Жените (2008)

В този филм всичко е сбъркано. Наистина е трудно да се направи римейк на класическа лента, при това брилянтна такава, но в конкретния случай става дума не само за лош опит, а за нещо, което изобщо не се вписва в никакви представи за кино. Всъщност дори фокусът е толкова изместен от оригинала, върху който сценарият е донякъде базиран, че можем да разглеждаме последната трактовка на тема "Жените" като отделен филм.

В такъв случай човек няма как да не се зачуди откъде да започне. Особено при положение, че дори по отношение на грим и прически нещо се е объркало и имаме образи на кокошки-носачки вместо жени в не една и две сцени. Но силно подозирам, че все пак първата грешна стъпка е при сценария. Да се фокусираш върху жените, при положение, че правиш римейк на филм, който третира по-скоро клюката и мълвата, е самоубийствено. Обаче когато на всичкото отгоре направиш бледо копие на "Сексът и града" вече е жалко.

Още повече, че сценарият като цяло е изкуствен, насилен и абсолютно нереален. В лошия смисъл на думата. А абсурдните сцени просто се редят една след друга. Човек може да остане с впечатление, че няма дори една, която да не се вписва в подобна категория. И на всичкото отгоре режисьор и сценарист на лентата е жена. Няма как да не си зададем въпроса - абе да не е някоя от онези мъжкарани, която се движи изцяло в мъжка компания. Защото слабият пол няма нищо общо с нейната представа. Ама нищо.

Следва кастът. Мег Райън не си промени вида за последните поне десет години, откакто я гледаме на екран. Което е плюс в определени случаи, но не и когато я насадиш на пачи... в главната роля, играна преди десетки години от Джоан Крауфорд. При това точно в онази лента, с която ще се запомни - ако не като най-добрия изграден от нея образ, то поне като един от най-добрите. И тъй, присъствието на Мег е наистина озадачаващо.

Минавайки нататък бихме могли да продължим, че като цяло героите изглеждат толкова плоски, че зрителят може да се пързаля по тях. Никакво развитие, пълно до абсолютизъм клише, и стереотип от най-висша проба. Това са образите, с които се сблъскваме на екрана.

Изобщо нямам никаква представа дали си заслужава да продължавам, затова ще мина към заключението. А то като цяло би звучало така - музиката в стил класическа холивудска лента от зората на киното прави "Жените" наистина подходящ да го гледате с гръб. Иначе просто не си заслужава. Можете да си умъртвите някой друг неврон и с алкохол.






Допадна ли ви този материал? (5) (1) 2753 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (2) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.