Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Джон Брейн: "Път към висшето общество" и "Живот във висшето общество" (ревю) - Джон Брейн, Съвременна проза, "Life at the Top", "Room at the Top", Английска литература, Европейска
Джон Брейн: "Път към висшето общество" и "Живот във висшето общество"

Автор: Иван Ж. Атанасов, сряда, 22 април 2009.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Всеки се стреми, поне в мечтите си да е част от висшето общество. От богатите и известни, щастливи хора. Но малко хора изобщо се замислят, какво представлява пътят към него и животът в него. Именно тази тема третира Джон Брейн, един от най-изтъкнатите автори от течението на „сърдитите млади хора” в романите си „Път към висшето общество” и „Живот във висшето общество”. Ще ги разгледаме заедно, тъй като двете книги всъщност оформят едно неделимо цяло, така че кои сме ние да ги делим.

Пътят. Всъщност има много пътища, но най-лесния, този извървян благодарение на чар и безскрупулност е и най-пошлия. Него разглежда и автора. И с таланта си на разказвач, с умението си да изплете една интересна история, любопитни образи, герои, които човек усеща като познати от самото начало, той ни казва до какво води този път. Защото, ако си се издигнал със собствени сили, ум и усилия, никога няма да се почувстваш, може да те приемат за част от елита, дори никога да не се научиш, да не придобиеш навиците характерни за него. Но ако поемеш по леката пътека – с малко чар, сватба, то никога няма да те приемат, винаги ще бъдеш парвенюто, което заплоди богаташката щерка.

Това се случва и с главния герой. Извървява труден, пошъл, може би, път, жертва ценностите си, за да открие, че живота в онова, другото общество всъщност не е толкова розов. И не всичко, което изглежда добро, е такова. За да открие за себе си, а с него и читателя, че щастието не е в парите, не е в известността, а някъде другаде. И това е другата тема, както и първата – вечна, засегната от Брейн. И отново без да се стреми да налага мнението си, поне не видимо, като единствената и абсолютна истина, успява да внуши идеите си. Които всъщност всички разбираме, всички ги имаме, но рядко се замисляме над тях. Защото не ни се ще да го правим.

И това е четвъртото най-ценно нещо в романа. Отвъд фабулата, отвъд внушението и смисъла, отвъд героите – неща, всички сами по себе си достатъчни, за да определим книгите като добри и интересни. Но това, че ни кара да мислим, да приемем нещата, които крием от себе си е нещото, което най-много впечатлява. Още повече, когато човек не усеща кога е станало. Защото за тези неща се сещаш дори не след като затвориш книгата, прочел последната страница, а понякога години по-късно. Което всъщност показва силата на въздействие на тези два романа.

И след всичко това мога само да добавя – дори да не харесвате този тип литература, която разглежда една наглед скучна история, в която динамиката не е водещото, то тези две книги все пак си заслужават вниманието ви. Просто защото са добри.






Допадна ли ви този материал? (8) (1) 7613 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (3) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.