Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Електрическата лампа - кратка история (статия) - История, Технология, Физика, Джоузеф Суейн, Електричество, Жорж Дестре, Жорж Клод, Изобретения, Откр
Електрическата лампа - кратка история

Автор: Иван Ж. Атанасов, вторник, 21 април 2009.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Да бъде светлина. От всички трикове на човечеството, с които си служи, за да угоди на нуждите си, от всички изобретения, направени с тази цел, най-яркото без съмнение е създаването на светлина. Първоначално с огъня, после с факлата, свещта и фенера, осветлението било примигващо, мъждукащо и недостатъчно. Появяват се маслото от китова мас, керосинът и газта, за да стане по-силно, но най-безопасният, най-ярък начин за осветление идва заедно с впрягането на електричеството в задачата да бъде ден и през нощта.

След опити с графитени електроди и прескачаща между тях искра, които обаче не били много трайни, и всякакви други хитроумни приспособления, Суейн или Едисон - в зависимост от това на коя велика сила вярвате - решава проблема чрез нагряване на нишка с помощта на ток до нажежаване. Всъщност дъговата лампа на Яблачков също претендира за първенство, но тъй като не е базирана на този принцип ще я пропуснем. И така – едно възможно решение, пред което обаче все още стоят проблеми – ако нишката се нагрее при наличие на кислород, ще последва окисление и почти моментално разпадане. Така че какво може да се направи? Да се изтегли въздуха от стъклен контейнер и да се постави в него жичката.

В края на деветнадесети век Крукс създава достатъчно бързи и икономични методи за създаването на необходимия вакуум. И тъй, част от проблемите пред светлината във всеки дом били решени. Оставал друг обаче – използваните проводници били неподходящи и въпреки вакуума бързо се чупели. Томас Едисон обявява, че ще се заеме с проблема. И така, между 1878 и 1879 г., успява да изработи крушка, която гори успешно в продължение на четиридесет часа. Дали заради помпозността на представянето или по друга причина, той остава в историята като изобретател, въпреки че по това време, дори година по-рано, Джоузеф Суейн представя пред Нюкасълското химично дружество крушка с въглеродна нишка. Така или иначе, производството на изобретението на британеца започва чак през 1881 г.

Едисон продължава да работи по проблемите свързани с осветлението и по-точно как да се захранят жилищата с ток за неговите крушки. Нещо, което също изисквало доста въображение и иновативно мислене, почти толкова, колкото за създаването на самата крушка. В която започват да настъпват видоизменения. През 1910 г., Уилиам Дейвид Клуж слага нишка от волфрам. Оказва се, че топлоустойчивият материал е далеч по-удачен за направата на крушки. А през 1913 г. Ъруинг Ленгмюр решава да запълни вакуума с инертен газ. Използва азот. Идеята е да се предотврати изпаряването и скъсяването на нишката, което се случва във условия на вакуум.

Азотът обаче не е напълно инертен. Така че следва следващата логична стъпка – въвеждането на аргон, който е по подходящ за тази цел. Криптонът, друг инертен газ, пък се оказва дори още по-добро решение, тъй като дава възможност не само да не се скъси и изпари, но и нишката да се нагрее до по-висока температура и да гори още по-ярко, без това да намалява трайността и.

Когато това се случва, вече има и други видове електрическо осветление - така нареченото „неоново”. Него дължим на френския химик Жорж Клод, който през 1910 г. за първи път показва светлина, излъчвана в следствие на възбуждането, чрез електрически разряд, на атомите на газообразния неон, поставен в стъклена тръба. При този процес лампата излъчва ярка червена светлина. Аналогично работи и кварцовата лампа, където обаче се възбуждат атомите на живачни пари и резултатът е ултравиолетово лъчение.

И двете обаче имат по-малко практическо значение в ежедневието, макар че кварцовата лампа се използва за унищожаване на бактерии или придобиване на тен, а неоновите – за реклами и т.н. По-голямо значение за бита има флуоресцентното осветление, което се появява през 1939 г. на световното изложение в Ню Йорк. При него се използва принципа на кварцовата лампа, но ултравиолетовата светлина от живачните пари възбужда флуоресценция в луминофорно покритие нанесено от вътрешната страна на тръбата. Консумацията е значително по-малка, тъй като не се губи толкова енергия под формата на топлина, така че в резултат четиридесетватова лампа от този тип свети колкото сто и петдесет ватова с нажежаема жичка.

Първоначално се използва берилиеви соли за луминифор, но това води до сериозни отравяния при счупването на тръба. Така че в последствие те биват заменени от други, по-малко опасни вещества. Паралелно върви и разработването на електролуминисценцията. През 1936 г. френският физик Жорж Дестре установява, че силен променлив ток може да накара луминофора да свети и без да бъде използвана ултравиолетова светлина. И така се стига до появата на луминисцентни лампи, базирани на този принцип.

По-късно се появяват халогенните светлини, които намират широко приложение в автомобилната индустрия, за да се стигне до ксеноновата крушка, която по същество е ниско разрядна капсула пълна със смес от благородни газове, измежду които газ ксенон. При нея светлината се получава от волтова дъга между два електрода и тази, която дава, е три пъти по-голяма отколкото при халогенните лампи.

В бита пък се появяват енергоспестяващите крушки, които траят по-дълго от традиционните и изразходват по-малко ток. Но всъщност все още не могат да навлязат толкова масово в ежедневието – от една страна, подобно на луминисцентните лампи, и при тях има известни притеснения, че са опасни за здравето, а от друга – спестеният ток, който е нещото, което би трябвало да накара човек да ги използва, се балансира с по-високата им цена, поне по мнението на обикновения човек. Въпреки това продължават да се разработват все по-съвършени източници на светлина, така че борбата с тъмното е далеч от приключила.






Допадна ли ви този материал? (12) (0) 7613 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (11) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.