|
Сивостен :: Ajattara - Noitumaa (2009) (ревю) - Акустичен фолк, Блек метъл, Фолк метъл, Ajattara, Нови албуми
 | |
 Ajattara - Noitumaa
Spikefarm Records, 2009
Line up:
- Pasi Koskinen - vocals, guitar
- Vesa Wahlroos - guitar, vocals
- Juha Harju - bass, vocals
- Janne Immonen - keyboards
- Tonmi Lillman - drums
Tracklist:
1. Keuhkot; 2. Massat; 3. Mita Kuolema Parantaa; 4. Saatana Palvoo Meita; 5. Saveen Saarnattu; 6. Ikuisen Aamun Sara; 7. Kielletyn Sanat; 8. Sakeita Riippuneesta Lihasta; 9. Lammas
Добре де, финландците винаги са били малко особени. Ajattara в частност – също, дори доста повече от нормалното. Може би точно затова никога не станаха любимци на блек метълистите, в който жанр на теория пребивават. Експериментират адски много със звука си, което може би ги прави любопитни. Включват и фолк мотиви – което ги вероятно ги прави още по-интересни. Имат и един монотонно напевен, стържещ в мозъка вокал, освен в моментите, когато прави типичния за стила такъв, който е перфектен.
В този си албум обаче си мисля, че прекрачиха границата на нормалното. Изключиха дистера, което само по себе си звучи интригуващо. И така без жица, с по-скоро племенни барабани музиката им звучи подобно на преди, обаче малко озадачаващо. Дисторшъна покриваше някои дефекти, които тук лъсват доста ясно, резултатът пък в крайна сметка е доста труден за слушане. Особено в онези песни, където мелодията е по-скоро звучаща като пиянско подрънкване, леко фалшиво, край лагерния огън, а вокалът – глас, който все едно разказва истории за призраци и вампири, за да плаши дечурлигата.
В споменатите парчета музиката им звучи по-скоро болезнено за навикналото на някаква дори минимална естетика в изкуството ухо. В останалите обаче всичко е наред – мрачни, типично в тях стил, атмосферични, странни и носещи специфичния скандинавски дух. В тези моменти дори бих казал, че звучат уникално, може би дори красиво в мрачното. Но е доста трудно да се пренебрегне остатъка.
От песните бих отличил „Saatana Palvoo Meita”, изключително завладяваща песен, с интересен ритъм и доста характерен вокал. Заради парчета като това си заслужава човек да изтърпи остатъка. Само не разбрах това, което се чува на заден фон... овце ли са? Всъщност май не, така че – доста странен бек вокал. Друго парче, което се отличава с подобни характеристики и наистина може да накара слушателя да се хареса музиката на финландската банда е „Mita kuolema parantaa”. Дори звучи малко по-мелодично, с хоровите вокали на припевите бих казал – изключително интересно и без съмнение в целостта си – уникално.
В заключение само мога да кажа, че албумът едновременно си заслужава и точно обратното. Или като цяло е изключително противоречив, което мен би ме отблъснало безвъзвратно. От друга страна има много неща, които трябва да се чуят поне ако човек е от експериментаторският тип. Но във всички случаи не бих го препоръчал на широка аудитория, по-скоро е за ценители, колекционери и почитатели на бандата. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
