Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Fifty Dead Men Walking (2008) (ревю) - Кари Скогланд, Мартин МакГартланд, Никълъс Дейвис, Драма, Трилър, Бен Кингсли, Джим Стърджис, Кевин
Fifty Dead Men Walking (2008)

Автор: Ангел Генчев, четвъртък, 16 април 2009.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

На крачка от смъртта (2008)

Да ви призная, излезе ли поредната лента, в която основна роля играе тероризма, се захващам повече от неохотно - дори с все по-намаляващо желание, независимо колко предпоставки има тя да е добра. Като имам предвид особено отвъдокеанските продукции, а за причините вероятно се досещате - от една страна неимоверно нарасналият им след 9/11 брой, без по никакъв начин да омаловажавам трагедията, надявам се дори да не ви хрумне подобно нещо, а просто от гледна точка произведено количество филми. От друга - начинът, по който те обикновено се оформят и развиват в холивудския си вариант, поне в голяма част от произведенията на подобна тема. Защото, в крайна сметка, тероризмът и антитероризмът не са само игра на високо политическо ниво, дори в по-голямата си степен въобще не са, камо ли пък сблъсък на супершпиони с мегазлодеи и хипервойници, разполагащи с гигатехнологии и от двете страни на илюзорната линия. Да не говорим, че тази граница съвсем не е толкова ясно очертана, нещата по никакъв начин не са само черни и бели, и въобще постановката е сложна, много пипкава, и изисква внимателно претегляне и представяне на фактите пред зрителя - който, освен всичко друго, е в позицията на обикновения човек. А именно хората са потърпевши.

Защо този малко дълъг увод, ще се запитате. Защото в "На крачка от смъртта" всичко това не стои на дневен ред. Ако ще и отчасти едностранчиво, според отделни мнения, представянето на един невероятно сложен и наистина брутален конфликт - може би най-жестокият вътрешен такъв в модерната, ако не и цялата история на Европа - какъвто е този в Северна Ирландия е впечатляващо. Не в документалния си смисъл, разбира се. С други думи, филмът откровено е шедьовър на британската кинематография, а фактът, че историята, която пресъздава, е действителна, добавя още един силен щрих към множеството му достойнства.

Иначе, събитията на екрана по-трудно подлежат на резюмиране, но ако мога да се изразя по-поетично, то през осемдесетте години на отминалия век адът буквално се намира на Земята - и името му е Белфаст. Републиканци срещу роялисти, юнионисти срещу националисти, ирландци срещу англичани, католици срещу протестанти, Ирландската Републиканска Армия, британските сили на реда - както и да го погледнете, ако мислите, че има дори една доза романтизъм, нещо красиво в бойното поле, представляващо северноирландската столица, то сте в невероятна заблуда. Същевременно, историята се фокусира върху млад ирландец, католик, в крайна сметка вербуван от полицията за ролята на двоен агент, а в местния смисъл това са няколко противоречия на едно място - традиции и религия, националност, от една страна, но и заобикалящата го действителност, от друга.

Освен силно наситен откъм действие, "На крачка от смъртта" е и доста брутален филм, или по-точно с нужната доза грозни сцени - без самите те да са прекалено натрапчиво, макар и достатъчно жестоки, оставят правилното впечатление. При това лентата е изпълнена в доста интересно темпо, редуващо сравнително кратки, но напрегнати сцени на затишие, и действени такива, както и отделни описателни пасажи, което може би на теория звучи малко странно като решение, но поне в случая се е оказало удачно. Всичко това е гарнирано с наистина великолепна кинематография и чудесна актьорска игра и от страна на главния, и от тази на поддържащия състав, а черешката е саундтракът - едва ли има по-добър избор за фон от пънк-рок, особено имайки предвид произхода на пънка, както географски, така и идейно.

В заключение, по-малко като екшън, но като трилър, или като драма и отчасти историческа лента, британският филм не само заслужава адмирации, но и да се види - ако ще и само заради огромната разлика в начина, по който сходни теми се третират и пресъздават от двете страни на Океана. Което може би дори е най-слабият, но все пак довод. Но и без него, причини има предостатъчно.






Допадна ли ви този материал? (2) (0) 3160 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



Читателите на тази статия се поинтересуваха от:
Wolf's rain
Клуб "Anime-no toki" - Пловдив
Tom Jones - Reload
Black Sabbath :: На живо в България
Last night on Earth
AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.