Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Опасни за живота: Черният кошмар на Черния континент (статия) - Биология, Зоология, Херпетология, Африка, Змии, Мамби, Отровни животни, Отровни змии, Черна мамба
Опасни за живота: Черният кошмар на Черния континент

Поредици: Опасни за живота

Автор: Ангел Генчев, сряда, 15 април 2009.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

От край време се водят диспути - дори не толкова спорове, колкото дискусии - коя или кои са най-опасните отровни змии. Няма да е особено изопачение обаче да кажем, че опре ли се до тази тема, учените глави по-скоро се забавляват, а същинска съпоставка или точна класация реално не може да се направи.

Причини за това има много, или по-точно за опасността, която представлява кое да е подобно влечуго, значение имат твърде много фактори. Чисто екологични - ареал на разпространение, предпочитан хабитат - общофизиологични и поведенчески, в това число размер, подвижност, агресивност, реакция специално спрямо човека, както и някои по-специфични специално за отровните змии, на първо място сред които идва семейството.

Класификацията на отровните змии, също както всеки друг дял от систематиката, подлежи да известен диспут, гледище и промени, но можем да приемем, че сред змиите като цяло има четири семейства, включващи изцяло отровни видове. На първо място, морските змии (Hydrophidae), чието име е доста показателно, и се смятат за видовете с най-силна отрова. След тях се нареждат аспидовите (Elapidae), които са най-многобройни, разнообразни, а и известни, включващи кобри, крайтове, мамби, коралови змии - все влечуги, обградени с достатъчно мрачна слава. Отровниците (Viperidae), в чиито редици намираме усойниците и пепелянките, на свой ред са достатъчно прославени, а последното семейство - вдлъбнаточелите, сред които се открояват гърмящите змии (Crotalidae) - при някои източници се причислява и като подсемейство на отровниците. Освен всички тях, се срещат и отровни смокове (Colubridae), от които два вида - сивата дървесна змия (Thelotornis kirtlandi) и бумсленгът (Dispholidus typus) се смятат за особено опасни.

Една от особено важните физиологични и еволюционни характеристики, по която тези змии се разделят, е устройството - или по-точно съвършенството и сложността на отровния апарат. Всъщност, в този ред - от морските към гърмящите змии, като смоковете отиват най в началото, апаратът става все по-високоспециализиран и ефикасен.

Самият той се състои два елемента - веднъж, отровни жлези и съответно органи за складиране на отровата, втори път - такива за въвеждането и в тялото на жертвата. Може би е любопитно да се отбележи, че съществуват змии, които притежават отровни жлези, но не и зъби, и те на практика не се водят отровни.

При зъбите съществуват няколко различия. На първо място - местоположение, т.е. дали са разположени в предната или задната част на челюстта, както е при отровните смокове. Второ, дали са с външно или вътрешно каналче за протичане на отровата, по който признак отровните змии се делят на три вида - опистоглифи, при които каналчето е външно и на задната стена на зъба, протероглифи, където отново е външно, но на предната, и соленоглифи, при които отровните зъби са най-тясно специализирани, кухи, във форма на тръбичка, по която се излива секрета. От значение, разбира се, е и размерът, към който косвено отношение има и още една характерна особеност - дали зъбите са неподвижни, или се прибират в устата на змията, както е при отровниците и гърмящите змии, което им позволява на практика да притежават доста по-големи такива, съответно с по-голяма пробивна сила.

Отровата, на свой ред, представлява доста сложен биохимичен коктейл от токсини с различно действие - нервно-паралитични, хемотоксични, миорелаксанти - в комбинация с разнообразни ензими, съсирващи или противосъсирващи вещества, който е характерен за различните змии, както със състава, така и с физиологичното си въздействие. Което прави доста трудно строгата класификация по сила на змийската отрова, макар че относителен метод съществува, чисто практически и класически свеждащ се до смъртоносно количество на килограм живо тегло. При все това, и той не е абсолютен, тъй като също толкова значение има потърпевшия организъм, сиреч взаимодействието между двете.

Всичко това идва да покаже, че наистина е изключително трудно да се говори за най-опасна отровна змия, още повече че няма задължителни зависимости между всички тези характерни особености - незадължително големите змии са по-отровни, нито тези с прибиращи се зъби - и особено ако добавим и допълнителни фактори, като състояние на влечугото, количество отрова, в т.ч. дали наскоро е хапало (между другото, змиите не жилят, както можете често да чуете или прочетете, тъй като просто нямат жило - то е коренно различен орган), се получава така, че най-малко дузина видове си поделят тази мрачна титла. А един от най-известните от тях е черната мамба.

Всъщност, може би трябва да започнем с това, че черната мамба (Dendroaspis polylepis) съвсем не е черна. Цветът и варира в зелено-кафявата и сивата гама, от маслинено до метално сиво, а наименованието и всъщност се дължи на характерното черно оцветяване на вътрешността на устата и, в това число и зъбите.

Черната мамба принадлежи към семейството на аспидовите змии, род Мамби (Dendroaspis), заедно още четири вида - източната зелена (D. angusticeps), западната зелена (D. viridis), както и мамбата на Джеймсън (D. jamesoni) и черноопашатата мамба на същия (D. kaimosae). Всички те до една представляват сериозна заплаха за човека, но специално черната се е превърнала в жива легенда на африканския континент.

Това се дължи на съчетание от няколко фактора, от гореспоменатите. На първо място, влечугото е широко разпространено из почти цяла Африка на юг от Сахара, при това в голям диапазон хабитати - черната мамба обитава както савани, така и горски райони и дори каменисти местности. Нещо повече, има навика да се настанява в термитници, хралупи, дупки на различни бозайници, а - макар и рядко - дори в човешки домове.

В добавка към това, черната мамба е доста голямо влечуго, със средна дължина около два метра и половина, но не са рядкост екземпляри с дължина над три, а рекордът се държи от змия с размер четири метра и половина. Което я превръща във втората по големина отровна змия след кралската кобра, както и най-голямата на африканския континент. Тялото и е издължено, с изключително характерна (за всичките видове) форма на главата, наподобяваща ковчег.

За да бъде картината още по-страховита, тя е и най-бързата отровна змия, способна да развива забележителната скорост от близо двадесет километра в час, и макар и да не може да я поддържа продължително време, това едва ли е особено успокоение при близка среща с нея - към което следва да добавим, че мамбата се слави с изключителната прецизност на нападенията си и рядко пропуска, обикновено целейки се в областта на гърдите или главата. Отровата и, на свой ред, е изключително силна и обилна, представлявайки смес от невро- и кардиотоксини, причиняващи силни конвулсии на цялото тяло. Последното се дължи на факта, че част от веществата, които съдържа, влияят на нервно-мускулните синапси и спешното прилагане на противоотрова е задължително. За съжаление, макар че благодарение на разработката на последната смъртността при ухапването от черна мамба вече не е сто процента, дори и при нейното прилагане уврежданията върху сърдечния мускул са необратими.

По принцип, мамбата е притеснително влечуго, с доста установени навици, като ловни пътеки и места за криене, причакване на жертвата или почивка, които променя само при изключителни обстоятелства. В момента, в който бъде притисната, обаче, може да прояви забележителна агресивност, и далеч не случайно всява страх както у хората, така и у животните, като има описани случаи дори големи котки или слонове да отстъпват пред раздразнено влечуго.

В подобно настроение, черната мамба е способна - с готовност - да извърши редица последователни и бързи нападения, но дори и само характерната и (както за повечето аспиди) заплашителна стойка, с изправена около една трета от едрото и тяло и придружена със силно съскане, е внушаваща респект.

Естествено, повечето легенди, свързани с нея, са именно митове - особено този, че ловува изрично хора. И въпреки големия си брой, смъртните случаи по вина на черната мамба са най-вече трагично стечение на обстоятелствата. Но въпреки това не незаслужено е заела своето специално място на чудовище в африканския фолклор - образ подобен донякъде на нашите змейове.

Всъщност, в диетата и влизат основно гризачи и дребни бозайници, по-рядко - птици, а наистина по изключение и други рептилии. В нормалния случай, змията причаква жертвата, след което и нанася един или два бързи удара и изчаква на спокойствие отровата да се задейства, преди да я погълне.

За разлика от други видове, при нея няма силно изразена полова диференциация, мъжките и женските змии са приблизително еднакви по вид и размер. Също така за разлика от голям брой аспидови, мамбите не са живородни - размножават се през късните месеци на пролетта или началото на лятото, като женската снася една до две дузини яйца, а новоизлюпените са самостоятелни от момента на появата си на бял свят.

Може би малко изненадващо на фона на мрачната си слава, черната мамба далеч не е застрашен вид, дори напротив - въпреки, че настъпването на човека по родните и места неизбежно и се отразява. Но все пак, Африка все още не е толкова облагороден континент. А не можем да пропуснем и факта, че това страховито, но и елегантно животно на практика няма естествени врагове, а дори и човекът не се заема с преследването и с особено желание. Което, в крайна сметка, далеч не е нещо негативно - не едно забележително животно е изчезнало от лицето на Земята благодарение на небрежността, или по-лошо - напълно умишлените му действия.






Допадна ли ви този материал? (13) (0) 7387 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (7) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.