Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: "Хъшове" в Народен театър "Иван Вазов" (ревю) - Александър Морфов, Валери Йорданов, Владимир Карамазов, Димитър Рачков, Захари Бахаров, Руси Чанев,
"Хъшове" в Народен театър "Иван Вазов"

Автор: Димитър Грозданов, събота, 11 април 2009.

Публикувано в Статии :: Други; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

След почти четири години хвалби, аплаузи и положителни отзиви като цяло, при това от изключително разновкусови хора, тръгнах към Народния театър с голяма торба очаквания. Също и с известно съмнение – уважавам творчеството на Вазов и почитам неговата важност, но трудно бих го нарекъл любимо. С интерес съм чел почти всичко негово, но стилът и като цяло начинът му на писане са далеч от големите творци на различни епохи. Умишлено, за да бъде разбран от населението ни преди 130 години, но дали наистина може да се претвори по интересен начин днес, през двадесет и първи век?

Отговорът се оказа по-скоро положителен. Морфов очевидно не харесва анахронизми – хъшовете са представени по-един далеч по-различен начин. Ще видите и надписите с тебешир „Fuck the Sultan”, осъвременената обстановка в Браила, промяната в образите на героите. Самата идея на постановка е силно редактирана – хъшовете на Морфов са противовес не на българите от преди сто и трийсет години, а на нас – модерните хора. Точно тази гузна мисъл ще се просмуче у вас след блестящия край на представлението, под звуците на аплодиращата зала и песента „Бел Кон” (в оригинал - „Циганска песен” на Балкански Коне).

„Хъшове” предава точно живота на героите си – буйстващи пияници, гамени, крадци, гладни, бедни, боси, груби. Но зрителят ще ги види и на брега на Дунава – гледащи с копнеш и тъга към България. Контрастната същност на този дуализъм в образите е в основата на постановката. Диви сцени на викове и алкохолен делириум се сменят с тихи, безкрайно тъжни и красиви моменти. Не съм гледал никога постановчик, който в един момент да може да отврати зрителя в най-висша степен, а в следващия да го трогне до дъното на душата му.

Морфов е фамозен режисьор с изключително характерен стил. „Дон Жуан” и „Хъшове” носят много общи белези. Великолепната работа със сцената и ефектите, каквито само Народният театър може да си позволи, прекрасно подбраното музикално оформление, движението (и съответно покоя) на сцената – режисьорът улавя нужния момент и го увековечава в паметта. Цялата постановка носи едно наистина унасящо филмово усещане, което буквално оплита ума на зрителя и не му позволява да откъсне поглед.

Отново трябва да се спомене обаче и това, което много хора не харесват у Морфов – присъщия му натурализъм.

Макар и далеч от безумието на „Дон Жуан”, „Хъшове” също показва и дори подчертава множество битовизми, които безспорно я огрубяват. Отново ще кажа, че който търси висшето изкуство и иска само да избяга от ежедневното в театъра, най-вероятно няма да хареса постановката. Но пък едва ли има друг начин да се предаде посланието й, да се постигне този въздействащ ефект.

Актьорския състав е отново блестящо подбран и събира цяло съзвездие от родни знаменитости на една сцена. Чочо Попйорданов, Христо Мутафчиев, Валери Йорданов, Димитър Рачков, Захари Бахаров, Руси Чанев, Владимир Карамазов като малка част от тях. Истината е, че никой не блести – „Хъшове” и в оригинала на Вазов, и в Морфовия им вариант са колектив. И като такъв, те са великолепни - ще ви разсмеят и разплачат, ще ви впечатлят наистина много. Трите награди „Аскеер” за спектакъла не са случайни – „Хъшове” е наистина голяма постановка.

Каква е равносметката, все пак? „Хъшовете” носят едно много конкретно послание – че идеалът не трябва да напуска душата, независимо колко ниско или колко високо се намира човек. Че във всеки от нас трябва да има по нещо красиво. И че тия "никому немили-недраги" хъшове, живели бедно, гладно и диво, в една чужда страна преди сто и трийсет години, все още има на какво да ни научат, все още има нещо, в което ни превъзхождат. Посетете постановката, ако още не сте го направили.

- Владиков, колко още трябва да стоим така?
- Цяла вечност.
- Да бе, цяла вечност. Утре ще дойдат циганите да ни нарежат за скрап.






Допадна ли ви този материал? (12) (0) 5591 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (2) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.