Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: "Дон Жуан" в Народен театър "Иван Вазов" (ревю) - Александър Морфов, Ана Пападопулу, Валентин Ганев, Валерий Йорданов, Дарин Ангелов, Деян Ангелов, Де
"Дон Жуан" в Народен театър "Иван Вазов"

Автор: Димитър Грозданов, неделя, 05 април 2009.

Публикувано в Статии :: Други; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Доста се говори за „Дон Жуан”, също както доста се говореше и за „Хъшове”. Независимо дали е гений или простак, режисьорът Александър Морфов винаги е „на топа на устата”. Когато една постановка, или изобщо едно произведение на изкуството, получи такава разнообразна гама от отзиви – от „нечувана кичозност” до „зрелищен спектакъл”, значи трябва да се види. Трябва да се види не защото за него се пише и защото е популярно, а защото явно е нещо, за което човек сам съставя мнение, съответно на възприятията му.

Именно така стоят нещата и с „Дон Жуан”. Трябва да призная, че не съм особен почитател на модернизма в нито една от всевъзможните му форми. Обещах си обаче, че ще гледам постановката с непредубедено око. От видяното впоследствие си съставих съответното мнение – Морфов не се опитва да осъвремени театъра. Похватите, които използва – озвучението, английските думи, шегите – те са много повече метод да се подчертае, че голяма част от идеите на Молиер, терзанията и демоните на Дон Жуан, живеят и днес. Те са на улицата, в атвобуса – те са цинизмът в душата на обществото в нашата откровено меркантилна епоха. Меркантилна, защото макар всеки да е разтревожен от сравнително мъглявата за нашенци финансова криза, никой не се учудва, че българската литература няма нито едно младо име с потенциал да стане голямо в бъдеще, че почти няма обещаващи изпълнители, артисти и художници, а тези, които присъстват, са много повече повлияни от западната поп-култура, отколкото традициите на над хиляда и триста години фолклор. Морфов, и тук се надявам да съм прав, сякаш опитва да демонстрира тъкмо тази дупка, чрез всичко тъй скандално и порочно в „Дон Жуан”.

Народният Театър разполага с наистина впечатляваща техника и сцена. И тук трябва да се признае от всички, че режисьорът се е възползвал от нейния максимум. От първата минута ще се почувствате така увлечен, сякаш гледате филм. Няма никаква статичност в „Дон Жуан”. От великолепната игра с осветлението, през ефектната игра с декорите и плъзгащите се сегменти в пода. Всичко тече плавно, идеално, кръгообразно – няма да видите минутни прекъсвания, за да бъде пренаредена сцената, няма да усетите преминаването от един момент към друг. Добавете към това прекрасно подбраното (пък макар и в голямата си част заето от „Хъшове”) музикално оформление и ще получите една изключително добре изпълнена технически постановка.

Актьорският състав се води от Деян Донков (получил „Аскеер” за главна мъжка роля, познат още от „Дунав Мост”, „Опасни връзки”) и Захари Бахаров („Икар” за поддържаща мъжка роля, познат ви от „Дзифт”, „Крал Лир”, „Хъшове”), съответно в ролите на Дон Жуан и неговият слуга Сганарел. Двамата са великолепни през цялата постановка и изпълнението им е наистина фамозно и впечатляващо. Сред второстепенните роли можем да отличим популярни имена като Юлиан Вергов, Руси Чанев, Ана Пападопулу и др., които също са на високо ниво и изпълняват прекрасно ролите си. Съставът е подбран наистина добре и химията си личи отдалеч. 6+ за Александър Морфов и в тази графа.

Как стоят нещата със самата постановка – мястото, където личат най-големите противоречия сред критиците. Демоните на Дон Жуан сякаш подплашиха много хора и опитът за екзорсизъм в някои печатни медии изглежда логичен. Да, „Дон Жуан” е вулгарна постановка. Всъщност повече напомня Бокачо, отколкото Молиер. Безбожник, лицемер, циник, простак, маниак – Морфов определено си дава голяма свобода, придавайки такъв образ на героя.

Малко неща са ни спестени в много от сцените. Но тогава идват великолепните драматични монолози и диалози, сцени изпълнени с толкова смисъл и толкова душевна храна за размисъл, оформени блестящо от режисьора. Тогава именно изпъква контрастът между двете крайности – тогава се вижда ясно границата между двата свята. Равносметката за морал, добро и зло се набива у зрителя и го кара да тегли чертата не само за обладания Дон Жуан, но и за самия себе си. Нали това е целта на изкуството – да те накара да усещаш, да чувстваш, да мислиш – нещата, които доказват, че сме нещо различно от безопашата маймуна.

Ако гледате на театъра като на висше изкуство, като на проводник само на висока култура – то може би „Дон Жуан” ще ви разочарова. Александър Морфов сваля много от традициите на земята, което дразни немалко хора. От тази гледна точка, факт е, че „Дон Жуан” е кичозна, разточителна, груба на места постановка. Една позната сподели, че нещата от ежедневието ги вижда... ами, ежедневно, затова не желаела да ги гледа и в театъра. И, разбира се, е напълно права за себе си. Но факт е, че тези елементи правят постановката толкова впечатляваща. Във вихрушката на така примесените събития отгоре изплуват изводите на съвестта, остава усещането за голямата празнота у Дон Жуан, остава гласът на доброто у Сганарел. Импресията, която застига зрителя на финала, е прекрасното чувство с допира до голямото изкуство.

Ако все още не сте гледали постановката, бих ви посъветвал да го направите. Най-малкото, за да съставите собствено впечатление за нея. И за финал, един хубав цитат:

Дон Жуан:
Аз притежавам честолюбието на завоевател. Чувствам,че сърцето ми би могло да обича цялата земя. И също като Александър Македонски бих пожелал да съществуват и други светове, за да мога и над тях да разпростра любовните си завоевания.






Допадна ли ви този материал? (7) (1) 5977 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.