Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Старите градове: Баку (статия) - География, Азербайджан, Баку, История, Кавказ, Пътуване, Туризъм
Старите градове: Баку

Поредици: Старите градове

Автор: Константин Делчев, неделя, 05 април 2009.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

В последните десетилетия, на практика след разпада на СССР, Кавказкия регион, някога популярна дестинация за туристите от Източния блок, благодарение на множеството си старини, загуби голяма част от магнетизма си. Нагорни Карабах, Абхазия, Осетия, цяла купчина „малокалибрени” военни конфликти, гарнирани със сътресения в стандарта на живот и отварянето на границите на запад накараха туристите да си намерят други места за отдих, което от една страна е закономерно, но от друга – жалко, защото в Кавказ има действително много какво да се види.

Един от особено популярните и добре известни обекти е историческият квартал на Баку, Азербайджанската столица, разположена на брега на Каспийско море. Той е доста добре обособен от останалата част на града, със запазени останки от някогашните фортификации, най-важна от които е Девичата кула, за която ще отворим дума по-долу. Датировката му е до голяма степен спекулативна, с различни източници посочващи дати от преди новата ера до края на XII век, а в посочваните дати играе и известно количество политическа пристрастност, но като цяло можем да кажем, че най-важните сгради са строени между XI и XVI век и със сигурност са по-млади от самото селище.

Цялостния облик на града е типично ориенталски, с множество тесни и криви сокаци, често непроходими за нищо друго освен пешеходец или самотен конник, чиято височина би му позволила спокойно да надзърта над дуварите на малките дворчета. Къщите са зидани, с характерни плоски или куполовидни покриви и малки прозорчета, контрастиращи с постройките от 19 век, строени от руснаците в европейски стил. Впечатлението, което създава градът, е на лабиринт, в който чужденец без карта трудно може да се оправи бързо, а паметниците на културата, които буквално са на всеки ъгъл (и снабдени с табелка с инвентарен номер, при все че са напълно недвижими) са най-сигурния ориентир. Макар Истанбулските сцени от „Диамантената ръка” да са снимани именно в Баку, обаче, приликата между двете не е чак толкова голяма – в стария Баку всичко е далеч по-дребно, по-спокойно и по-автентично.

Безспорно най-голям интерес предизвиква Дворецът на Ширваншахите, включен като застрашен културен обект на Юнеско, поради пораженията от земетресението в края на миналия век и точещите се с убийствена мудност реставрационни работи. Поради което и пълното му разглеждане е почти невъзможно за една визита – все някоя негова част гарантирано ще бъде затворена за посетители. Въпреки това, той абсолютно заслужава да се види.

Основната сграда е започната през 1411 година, като и за нейното предназначение – палат, обредно място, гробница има известни спорове, но е факт, че в последствие двуетажната каменна сграда е била използвана за дворец, докато мавзолеят е изнесен встрани и датиран от 1435 г. С такива точни дати разполагаме благодарение на множеството запазени надписи, като интересен факт е, че на някои от тях е упоменат и строителя на съответната сграда. Така например, споменатия мавзолей е бил правен от Мемар Али.

Най-младата част на комплекса, както като построяване, така и като разкриване, са баните, строени век-век и половина след основните части на комплекса и демонстриращи много добра инженерна мисъл. Те са вкопани до половина в земята, за да държат хлад през лятото и топлина през зимата, разполагат с 26 различни помещения за различни гости и случаи, а прозорци нямало, за да не изкушават очите на минаващите отвън. Можем да си представим как са изглеждали в пълния си блясък и като ги сравним с обществената баня, намираща се буквално под Девичата кула, която макар и с по-малко вкопаване, също получава светлина единствено през малки решетки.

Девичата кула, някога поставена на самия бряг на морето, а сега малко по-навътре, заради някои промени на бреговата линия правени по съветско време доминира изгледа на Ичари шахар (букв. "Вътрешен град"), както местните наричат Стария град. И тя, както и почти всички други кули на този свят си върви с легенда за злощастна жена, която се е хвърлила от нея във водата, от където се предполага че всъщност идва и името й. Инак, това е сградата, за чиято датировки има най-много версии, като най-смелите са за преди новата ера и обикновено се подминават с усмивка. Най-подкрепената с доказателства версия е XII век. Самата кула, освен като част от стената, е строена с цел да служи и като наблюдателница, защото вътрешността й е твърде малка, за да държи значително количество войници и при падане на останалата част от града тя не би могла да се използва за контраудар, нито пък местоположението й е такова, че нападателят да няма избор за друга линия на щурм. При все това, стените й са дебели до няколко метра, а долната им част е гладка, предполагаемо, за да затруднява изкатерването. Но и това е плод на спекулации, както и фантомната, водеща до никъде врата на четвъртия етаж.

В момента помещенията й дават подслон на скромен музей, който всъщност не си заслужава разглеждането – експонатите са малки, не особено интересни и по-скоро общо-запознавателни за обсадното и личното въоръжение през Средновековието от Китай до Европа, от колкото релевантни за самия град. За сметка на това, изгледът от върха на Девичата кула е невероятен. Той обхваща почти целият днешен град, пристанището, склоновете на околните възвишения и Ичари Шахар буквално като на длан под себе си, а в ясен слънчев ден видимостта в морето се простира на десетки километри навътре. Без съмнение, това е най-впечатляващото място от цял Баку.

Въпреки, че и извън Стария град в Азербайджанската столица има какво да се посети – музеят на килимите, статуята на Низами, паметникът на Хайдар Алиев, Унивеситета и дори гробището и вечния огън за загиналите в конфликта за Нагорни Карабах, основната й притегателна сила все пак си остава стария град.






Допадна ли ви този материал? (5) (0) 4646 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (2) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.