|
Сивостен :: На Балканджи в "Тукан" (статия) - Балканджи, Жива музика, На живо, Тукан
 | |
Бях силно нетърпелив най-сетне да чуя „Балканджи” на живо, когато с малка компания се насочихме в свежата петъчна вечер към един от малкото рок-клубове в Студентски град. „Тукан” е малко и симпатично мазенце, намиращо се близо до небезизвестната „Манджа стрийт”. Обстановката е приятна и учудващо светла и проветрива, което определено е стабилен плюс за хората, които живеят не само с метъл, но и с кислород. Обслужването е добро, цените – нормални, халбите – от по един литър. Това са все предпоставки за добро прекарване, но за съжаление „Тукан” си има и един съществен проблем – не особено качествените озвучителни тела – нещо, което тревожи силно човек, наканил се да слуша любима група на живо.
Пристигнахме около девет, когато клубът отваря и не съжалихме за подраняването си – местата, които още не бяха резервирани, се запълниха преди да довършим напитките си. Създаде се определено рокаджийска атмосфера, което разбира се беше радващо. Произволно пусканата музика беше леко досадна, но по-неприятното беше, че почти не се чуваше – още притеснения относно озвучението. Когато „Балканджи” най-сетне стъпиха на сцената малко след единадесет обаче подозренията ми се разсеяха. Каквото на групата липсваше като техника, заедно с публиката компенсираха с много ентусиазъм, себераздаване и най-вече - класа. Феновете нямаше как да останат недоволни, а аз като новобранец бях особено очарован – „Балканджи” звучат по-добре на живо, отколкото студийно. Песните бяха една идея по-раздвижени, някои - с преработен аранжимент. Изобщо, изпълнението беше на много високо ниво.
Групата ни подгря с няколкоминутен микс от кавъри със собствен аранжимент – чухме „Du Hast”, „ Toxicity”, “Moondance” и “Makarena”, но за щастие не прекалиха с въпросните. За щастие, защото на концерт на „Балканджи” ти се иска да чуеш тъкмо „Балканджи”, една от малкото български банди с толкова уникално звучене. Групата свири на три блока с две въздългички почивки, но за сметка на тях се раздаде максимално. Вярвам всички останаха изключително доволни, защото не бе пропусната нито една от любимите на публиката песни. Сред тях класиките от „Пробуждане” - „Крали Марко”, „Либе”, „Към таз земя”, „Дяволска щерка”, „Самодива”, „Звездице”, парчета от новичкия „Змей” - „Девет годин”, „Камък студен”, „Поглед” и така до към два през нощта, когато Балканджиите ни „заклаха” с финалната „Видение” и напуснаха сцената под бурни аплодисменти и викове. Малко разочарование беше липсата на женския вокал на сцената – Теди Тодорова, но пък Кирил Янев (по-известен като „Откъде Го Вади Тоя Глас”) и Спас Димитров се реваншираха с невероятни изпълнения, а Николай Баровски трогна до сълзи всички с вълшебния си кавал.
Групата откровено се забавляваше на сцената и това си личеше от пръв поглед и със сигурност ентусиазира и публиката – усмивката не слизаше от лицата на музикантите, а настроението беше изключително приповдигнато през цялото време. Тук трябва да отбележа, че това си беше постижение, особено на фона на опитите за саботаж от странна на незнайния DJ в „Тукан”, който в дългите паузи всячески се опитваше да приспи публиката с глупави песни, като обикновено пускаше нещо наистина добро едва когато групата се качваше на сцената, за да може публиката да се разочарова, когато песента прекъсваше на средата. „Балканджи” обаче ни зарадваха и с новината, че новото им DVD, чието име не узнахме, ще се появи вероятно до месец, което разбира се е повече от хубаво.
Преживяването ми определено си заслужаваше и от сърце ви препоръчвам задължително да посетите концерт на групата. Ако още не сте запознати с „Балканджи” на http://www.balkandji.org може да свалите безплатно първият им албум и DVD, а тук може да прочетете тяхно интервю специално за списание „Сивостен”. Приятно гледане и слушане. |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|