Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: The Brøken (2008) (ревю) - Шон Елис, Трилър, Ужаси, Асиер Нюман, Лена Хийди, Мелвил Пупо, Мишел Дънкан, Ричард Дженкинс, Европе
The Brøken (2008)

Поредици: After Dark Horrorfest III

Автор: Димитър Грозданов, сряда, 25 март 2009.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Малко странно начало за ревю, но гледахте ли миналогодишния “Огледала”? Ако сте, то вече в голяма степен сте изгледали по-добрата версия на “The Broken”. Тук Джак Бауър наистина отсъства, но пък е заменен с хубавелката Лена Хийди, позната от “Terminator: The Sarah Connor Chronicles” и “300”. Уви, дори тя, в компанията на номинирания за Оскар тази година Ричард Дженкинс, не може да спаси филма от това, което всъщност представлява - разочароващ, глупав и досаден.

Вече споменахме “Огледала” - тук идеята е сравнително същата, макар и реализирана по малко по-различен начин - отраженията от огледалата решават да излязат наяве, за да заемат мястото на своите първообрази. Това не е лоша почва за хорър, дори техническата реализация не е чак ужасяваща, но сюжетът е невъобразимо тъп и недоразвит.

Рентгеноложката Джина (Лена) се прибира от работа и внезапно вижда себе си, шофираща кола по улицата. Странната случка я кара да последва двойничката си до - както се оказва в последствие - собствената си къща. После се качва в колата си и претърпява катастрофа. Които три сцени се повтарят по време на близо две трети от 88-минутния филм. Но това дори не е най-лошото. Лошото е, че в останалата една трета се случват неща, за които няма да намерите и минимално обяснение дори след края на филма. Лека-полека двойниците заемат мястото на роднините на Джина, тя го усеща, но не разбира защо. Зрителят също не разбира, но не той е чукча - просто голяма част от случващото е изобщо лишено от логика.

Няколко примерни сцени - ще си позволя да ви разкажа част от филма, тъй като просто няма смисъл да си губите времето с него, а ако толкова държите да си похабите час и половина от живота, не четете до края на абзаца. Джина отива на преглед, защото смята че приятелят и Стефан е подменен от друг човек или същество. Лекарите и съобщават, че вероятно страда от сложен синдром. Тя си тръгва. Лекарите я гледат подозрително от прозореца в дълга сцена. Защо? И аз това се питах - до края на филма няма да ги видим повече. Джина се вижда с баща си на финала на лентата - двамата се гледат продължително, след като се оказва, че в крайна сметка Джина също е двойник - защо се гледат, искат ли да си кажат нещо? Не знам - дано поне сценаристът и режисьор Шон Елис знае, което много, ама много ме съмнява. Най-важното - изобщо не се разбира за чий решават тъкмо сега да излязат тия отражения, какви са, какво са, от къде са и прочее общи неща. Ама абсолютно нулева догадка през цялото време. Едно е да гледаш филм, който има прост смисъл, друго е да зяпаш лента с напълно липсващ такъв. “This is not cool, dude, simply not cool” - както казваше любимецът ми Картман.

Иначе допирните точки с “Огледала” не се изчерват само с идейната линия. Първото убийство е абсолютно идентично в двата филма – руса мацка умира във банята, след като и бъркат в гърлото. Но колкото и глупав и протяжен да беше споменатият, поне на финала си не те оставяше в недоумение какво точно са искали да направят авторите. Тук и това го няма.

Актьорската игра, доколкото я има - както споменах, в две трети от филма се повтаря една и съща сцена - е на прилично ниво. Лена Хийди е красива и недотам лишена от талант актриса, но във филма изглежда леко препарирана, с вечно изненадана, натъжена физиономия и полуотворена уста. Ричард Дженкинс е на нивото от “The Visitor” - проблемът е, че е на съвсем, ама съвсем същото ниво. Не зная дали е от ролята или от актьора, но жестовете, тонът и изобщо играта му са напълно идентични с този филм, който обаче си заслужава гледането в пъти повече. Останалите си вършат работата, без да блестят с нещо кой знае какво.

Колкото и бездарен сценарист да е Шон Елис, то като режисьор все пак се е справил далеч по-добре. Филмът е добре оформен в това отношение и в комбинация с добрия саундтрак може би дори ще успее да ви стресне тук-там. Калпавият и прибързан „финал в нищото” обаче ще развали хубавите впечатления в това отношение.

Изобщо, язък за барута (и времето). Не гледайте този филм.






Допадна ли ви този материал? (8) (0) 4177 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (6) 



Читателите на тази статия се поинтересуваха от:
Doomsday (2008)
На учителя с любов
Еньовден
Nip/Tuck
В името на Светлината
AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.