Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Леонард Ойлер (1707-1783) (статия) - Математика, Физика, Астрономия, Биография, История, Леонард Ойлер, Мореплаване
Леонард Ойлер (1707-1783)

Поредици: Бележити учени; История на математиката

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 23 март 2009.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Ойлер е не само един от най-великите математици на своето време, ами и може би на цялото съществуване на тази наука изобщо. Освен това е забележителен учен в областта на физиката и неслучайно някои казват, че за тези две науки осемнадесети век спокойно може да се нарече „векът на Ойлер”. Проявява и завидно научно дълголетие – почти шестдесет години без прекъсване се занимава с тази дейност. Прави изследвания в астрономията, физиката, техниката и, естествено - най-вече математиката. Пълните му трудове в тези области надвишават седемдесет тома, а в курсовете по анализ огромна част от методите, формулите са именно на негово име. Всичко това надявам се обяснява защо решихме да ви запознаем с биографията на този бележит математик и учен.

Леонард Ойлер е роден на 15 април 1707 г. в Базел. Първите уроци по математика получава от баща си - пастор Паул Ойлер (1670-1745), математик, защитил през 1688 г. дисертация по теория на отношенията и пропорциите. В началото на живота си, младият Леонард, подобно на баща си, се готви за пастор, но наклонностите му към математиката бързо изпъкват и предначертават пътя му в живота. Така е изпратен да следва в Базелския университет където прекарва четири години - между 1720 и 1724. Допълнително изучава математика и механика при Йохан Бернули.

Така, през 1725 г., Ойлер започва да подготвя първите си самостоятелни работи за изохронните криви в съпротивителна среда, за един специален вид траектории, за оптималното разполагане на корабните мачти и за звука. Дисертацията му на последната тема е писана във връзка с намерението на младия учен да участва в конкурса за професорско място по физика в Базелския университет.

По това време обаче подобна длъжност се заема след жребий между одобрените кандидати, така че Ойлер въобще не бива одобрен. Въпреки това, качеството на работата му подсказва, че вероятната причина е по-скоро младостта му, и рискът да стигне до жребия се оказва неприемлив. Това обаче идва в негов плюс, защото скоро след това напуска родната Швейцария в посока Петербургската академия на науките, където работят синовете на неговия учител Даниел и Николай Бернули. Именно по тяхна покана, през пролетта на 1727 г. Ойлер заминава за Русия.

Първоначално поканата е за свободното място на младши академик по физиология. Идеята е младият Ойлер да прилага математически методи в тази област. Така математикът се заема с изучаване на анатомия и медицина, към които проявява, обаче, както се оказва, малък до никакъв афинитет. За щастие всичко се урежда по най-добрия възможен начин и пристигайки в Петербург му се дава възможност да работи в областта на чистите математическите науки. И така, не след дълго, през януари месец на 1731 г. Ойлер става професор по физика. Две години по-късно Даниел Бернули напуска и за Леонард Ойлер се освобождава място в катедрата по математика.

За разлика от малкия швейцарски университет, голямата академия дава възможност на Ойлер много бързо да блесне с гениалността си. Благодарение на изключителната си енергия и трудолюбивост се взима активно участие в огромно количество академични мероприятия, които изискват прилагане на математика, като например съставяне на географски карти, технически експертизи, решаване на многобройни задачи от корабостроенето и навигацията, съставяне на учебни ръководства, рецензиране на постъпили съчинения.

Всичко това стимулира Ойлер за множество теоретични изследвания, които практическите задачи изискват. И тези непрестанни размишления на една или друга тема водят до множество открития в областта на чистата математика.

Отчасти още в Базел, но главно през първите години от живота си в Петербург, Ойлер набелязва широка програма за изследвания по математика и механика, която постоянно допълва и успешно осъществява до последните си дни. Откритията му са толкова забележителни, че често стават известни доста преди публикуването си. Освен това привличат вниманието на научния свят в Европа и славата му започва да расте главоломно. Така се стига до момента, когато в писмата си бившият му учител Йохан Бернули започва да го нарича „Mathematicorum princeps” или пръв сред математиците. По това време Ойлер става член и на Берлинската академия, а малко по-късно Лондонското кралско дружество и Парижката академия на науките го избират за чуждестранен член.

Четиринадесетте прекарани в Санкт Петербург години дават изключителни плодове. Бял свят виждат фундаментални за развитието на математическата наука изследвания по теория на редовете, теория на диференциалните уравнения, вариационно смятане, теория на числата, но също така трудове по динамика на точка или пък теория на музиката и корабна наука. През лятото на 1741 г. обаче Ойлер решава да смени обстановката и се мести в Берлин, по покана на пруския крал Фридрих II. Воден от желанието си да издигне на по-високо ниво дейността на Берлинската академия на науките, монархът решава, че привличането на блестящ учен като Ойлер е това, което е необходимо. Швейцарецът приема поканата основно защото регентството на Ана Леополдовна не се отличава с особена политическа стабилност и всички брожения се отразяват пагубно и на академията на науките в Русия.

Ойлер става директор на математическия клас, като при отсъствие на президента Мопертюи и след смъртта му - и на цялата дейност на Берлинската академия. Едновременно с това остава почетен член на Петербургската академия с постоянно заплащане и фактически върши работа като за неин извънградски действителен член. Забележително е, че силите му стигат за пълноценна работа за две научни академии, което си личи и от факта, че публикува трудове почти по равно в изданията и на Берлинската и на Петербургската. Куриозното е обаче, че заедно и двете не се справят със задачата да ги отпечатат навреме, защото въпреки всичко с което се нагърбва Ойлер продължава да „бълва” огромен обект научни материали.

А дейностите не са малко - освен като директор на математическия клас и изпълняващ длъжността президент на Берлинската академия, Ойлер изпълнява поръчки на пруското правителство по хидротехника, балистика, организиране на лотарии и др., редактира, участвува в организирането на научни конкурси към двете академии, търси сътрудници, купува инструменти и книги за руската академия... Изобщо съумява да върши почти всичко.

Но заедно с всичко това Ойлер продължава да работи и по набелязания преди дълго време план - подготвя и завършва фундаментални трактати по, на практика, всички клонове на анализа, като започва да включва в кръга на заниманията си и нови въпроси от алгебрата и теорията на числата, елиптичните интеграли, уравненията на математическата физика, тригонометричните редове, диференциалната геометрия на повърхнините. Продължава и с по-странични дейности, решавайки основни задачи от топологията, механиката на твърдото тяло, хидродинамиката, теорията на движението на планетите, оптиката, магнетизма. Независимо дали става дума за математика, астрономия или физика, Ойлер навсякъде получава значими, а често пъти и резултати от първостепенна важност.

По същото време швейцарецът взема участие в няколко важни дискусии, като например знаменития спор за характера на функциите, влизащи в решението на диференциалното уравнение на трептящата струна заедно с Даламбер и Даниел Бернули. Също така дискутира с Даламбер на тема логаритмите от отрицателни числа, но далеч не се ограничава само до математиката и влиза в диспут с известния английски оптик Долънд, на който успява да докаже, че могат да се построят ахроматични обективи. Забавното е, че Ойлер стъпва върху грешни хипотези, но въпреки това британецът по-късно действително конструира такива.

Като цяло, в Берлин Ойлер публикува около 260 труда, между които големи монографии като „Метод за намиране на криви линии, които притежават свойството на минимум или максимум”, „Нови принципи на артилерията”, „Увод в анализа на безкрайните”, „Морска наука” в два тома, „Теория на движението на Луната”, „Диференциално смятане”, „Теория на движението на твърдите тела” и т.н.

Петербургската академия многократно поставя пред Ойлер въпроса за неговото завръщане. През 60-те години отношенията между Ойлер и Фридрих II рязко се влошават. След смъртта на Мопертюи през 1759 г. кралят предлага президентското място на Даламбер, а когато той отказва, възлага на Ойлер да управлява академията без президентска титла и под неговото лично ръководство. Разногласията по някои финансови и административни въпроси довеждат до окончателно скъсване между учения и владетеля. Използвайки от една страна швейцарското си поданство и от друга - поддръжката на руското правителство, Ойлер успява да си подаде успешно оставката и през лятото на 1766 г. се завръща в Петербург.

През 1738 г. Ойлер загубва едното си око, а скоро след завръщането си в Русия почти ослепява и с второто. Така е принуден да работи с помощта на секретари, на които диктува своите трудове. Измежду тях попадат високо образовани млади учени, измежду които по-големият му син Йохан-Албрехт (1734-1800), А. И. Лексел или пък физикът В Л. Крафт (1743-1814), всеки от тях член на Петербургската академия. Изумителната памет и духовната сила на Ойлер не отслабват до края на живота му. За това говори факта, че публикува дори повече статии и книги, отколкото през прекарания четвърт век в Берлин.

По това време издава двутомната „Универсална аритметика”, „Интегрално смятане” и „Теория на движението на Луната”, но този път от нова гледна точка. Интересно е да се отбележи, че не само идейното съдържание, а и по-голямата част от текста заедно и редакцията на трудовете му са на самия него, като става ясно, че Ойлер се откроява сред учените на своето време не само с откритията си, но и с наистина впечатляващата си научна продуктивност. Още повече че тя не отслабва дори на преклонна възраст.

На 18 септември 1783 г., на седемдесет и шест годишна възраст, смъртта застига Ойлер в Санкт Петербург. С това света губи един от най-големите учени, в широкия смисъл, който тази дума все още има през XVIII век. Математик, чиято работа се определя главно от дълбоките връзки между теоретичните и приложните изследвания, насочени към решаване на актуалните проблеми на естествознанието и техниката.

Неговият принос е с огромно значение не само за математиката, а и в разработването на рационалната механика на точка, твърдо тяло, течност и газ, на небесната механика и теорията на еластичността. Също така при проектирането и теорията на реактивните хидротурбини, в теорията на зъбните предавки, в усъвършенстването на конструкцията и методите за пресмятане на телескопи и микроскопи, дори и в корабното дело и чертането на географски карти. И въпреки че експериментаторът или създателят на физически хипотези, също както и конструкторът Ойлер отстъпват пред математика Ойлер, със смъртта му си отива един от наистина най-големите учени на всички времена.

А математиката губи един незаменим човек, чийто неоценим принос в областта на анализа, теорията на числата, геометрията, алгебрата, комбинаториката и теорията на вероятностите е безспорен. Математик с огромен принос в разработването на такива основни идеи на математиката като понятията число, функция, функционал, сума на ред, интеграл, решение на диференциално уравнение и т.н. Създател на новата алгебрично-аритметична архитектура на анализа. И още много други.






Допадна ли ви този материал? (17) (0) 7853 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (2) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.