Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Race to Witch Mountain (2009) (ревю) - Анди Фикман, Марк Бомбак, Мат Лопез, Екшън, Комедия, Научна фантастика, Александър Лудвиг, АннаСофия
Race to Witch Mountain (2009)

Автор: Ива Коевска, четвъртък, 19 март 2009.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Планината на вещиците (2009)

Новата продукция „Планината на вещиците” на „Дисни” съвсем очаквано е семейна. Далеч по-неочаквано е... научна фантастика. По дефиниция (с изключение на пародийни заглавия като книгата „Галактическа болница” от Джеймс Уайт, а и дори с тези изключения) научната фантастика (литературна и кино) е сериозна, предразполага към размисъл върху дълбоки социални, технически, философски и все в този дух проблеми. Е, ако сте хардкор фен, „Планината на вещиците” ще ви се стори като захарен памук – сладка и лепкава до безобразие и точно толкова обемна, но без особено съдържание. Истината обаче е, че лентата е достатъчно забавна, че да заведете детето си и да не съжалявате за час и половина в компанията на Дуейн „Скалата” Джонсън.

Базиран на роман от края на 60-те („Escape to Witch Mountain” от Аликзандър Кий), с два филмови предшественика (“Escape to Witch Mountain” на Дисни от 1975 и едноименно заглавие на Buena Vista от 1995), „Планината на вещиците” е модерна научнофантастична приказка, която няма почти нищо общо с оригинала. Тук доброто е малко очукано от галактически пътувания, професионални подигравки и тъмно криминално минало. Злото е правителството с неговата безскрупулност и един извънземен убиец, програмиран да убива на всяка цена. Доброто кара такси, а злото – черен Шевролет или супер летяща чиния. Съвсем в духа на „Дисни” след много приключения и обрати, гарнирани с щедра доза преследвания с коли и НЛО, малко бой и синини, една цепната вежда и много набити военни, идва хепи ендът.

Лошата новина е, че тук няма да намерите върхови актьорски постижения. Скалата се справя прилично през по-голямата част от времето, но има и мигове, в които ще ви се иска да замерите откровено инфантилната му физиономия с кутията с пуканките. Положителното му излъчване обаче май го е превърнало в любимец на Дисни, имайки предвид, че това е вторият му филм за тях след „Игра по план”. И амплоато на леко грубоват, но с добро сърце и силно развито чувство за справедливост неудачник определено му се отдава.

Двамата тийнове (АннаСофия Роб, позната от „Телепорт”, и Александър Лудвиг от „Началото на мрака”) на свой ред не блестят с актьорска игра, но и не дразнят. За сметка на тях обаче лудата докторка (Карла Гуджино от „Нероденият”) е абсолютна гротеска и микс от преувеличение. Злото в лицето на Хенри Бърк (Киърън Хиндс от „В Брюж”) е още един коктейл на клишета, включващ ехидна усмивка, абсолютна безскрупулност и безчувственост, студен професионализъм и тиранична арогантност. Хиндс се справя сравнително добре, без да навлиза в някаква особена дълбочина на образа. Все пак в семейна екшън комедия като тази едва ли има зрител, който да търси сериозни превъплъщения и образи.

Дупките в сюжета (ако сте над 10-годишна възраст), ще ви се сторят като пътуване по софийските улици, а екшънът обикновено идва, за да заглуши въпроси като „Това защо стана?” или „Откъде се взе това?”. За сметка на това порциите развръзка се редуват с щедри дози сладникави лафове, излезли от „Ласи”. Е, сценаристите са успели да вкарат и доста сладки (в добрия смисъл) лафове, които дълго ще си разменяте с детето или с компанията, с която сте посетили киносалона. Разбира се, ако се разтърсите за дълбока поука, ще откриете, че сценаристите с половин уста призовават да пазим околната среда.

Саундтракът (имаше ли такъв изобщо?) едва ли ще го забележите. Спец ефектите са леко архаични и донякъде напомнят някаква смесица от ранните години на „Стар Трек”, „От местопрестъплението” и „Звездни рейнджъри”. С една идея по-модерни и по-извънземни, разбира се.

Всъщност, въпреки недостатъците, „Планината на вещиците” е нелошо филмче, с което да уплътните семейното време. Приказката ще ви върне в детството, а научнофантастичната страна... Е, тя ще ви припомни, че си струва да се вглеждате в звездите и да сте малко по-еко. След този филм ще си тръгнете от киносалона позитивно настроени и готови да унищожите един солиден обяд. Както и напълно убедени, че детството е удобно бягство от ежедневието. Стига да не се отдавате на предразсъдъци и да не ходите на кино с твърде големи очаквания.






Допадна ли ви този материал? (6) (0) 5265 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (3) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.