|
Сивостен :: Джон Уиндъм: "Денят на трифидите" (ревю) - Джон Уиндъм, Научна фантастика, "The Day of the Triffids", Английска литература, Библиотека "Галакти
 | |
 С какво пленява „Денят на трифидите”? Заплахата, която описва, надали е нещото, което привлича читателите десетилетия наред към тази великолепна творба на британския фантаст Джон Уиндъм. От една страна дори да е съществувала, вече до голяма степен е отминала. От друга, всъщност е съмнително дали изобщо някога е имало подобна опасност. Е, в някои вариации, можем да намерим дори модерни аналози, но не това е важното. Както и в  „Чоки”, тук фокусът е на друго място, независимо от социално-политическата страна, която може да се пренебрегне, централните идеи неизбежно приковават погледите и пленяват сърцата.
Вече споменахме една от безсмъртните творби на британеца, друга такава е „Какавидите”, носеща същия дух и заряд, които срещаме в настоящата творба. Всъщност даже повече я наподобява – защото и двете третират една ситуация от типа, „ами ако стане това как ще реагира обществото”. С методите на приключението Уиндъм ни поднася един доста зрял социален анализ, демонстрира познание на човешката същност, на хорските страхове. В „Денят на трифидите” ни показва и двете страни на една и съща монета, която наричаме човешка душа – най-тъмните, лепкави и леко гнусни чувства, както и най-добрите и заслужаващи адмирации черти.
Британецът не дава универсални рецепти или всеотварящ шперц за отключване на познанието за човека. Дори не показва всички или даже повечето вариации по темата за личността и обществото в условията на стрес. Поднася ни един вариант, при който хората губят доминацията си и ни предоставя един простичък изход – да останем човеци. И вълнуващото действие, фабулата се гради именно върху идеята, че тези, които се изменят към най-черните кътчета на характера си ще бъдат пометени и изтрити от страниците на историята на човешкия род.
В цялата катаклизмична обстановка, с фон на замрялата цивилизация, неспособността на човека да оцелява без всичките приспособления, уреди, с които е свикнал, се вижда и една малка нишка любов. Сякаш без нея не може. И действително – ако няма за кой да живееш, ако не обичаш никого и нищо, лудостта рано или късно ще почука на вратата. А самата обстановка е реална, не всъщност – реалистична, до степен, до която можеш да помиришеш разлагащите се плодове зад разбитата витрина. Да видиш, не, по-точно да усетиш неумението на героите да засадят едно растение, за да си набавят храна. Да почувстваш отчаянието от неспособността на модерния човек да оцелява.
Всичко това присъства, но без да се натрапва. Единствено желанието да разбереш посланията, които отправя автора би могло да те доведе до тези изводи. Ако обаче читателят го няма остава едно увлекателно приключение създадено от впечатляващата фантазия на един от най-големите писатели в жанра за всички времена. И дори само заради него си заслужава да отделим малко време и да се запознаем с романа, ако не сме го направили, или да си го припомним, ако вече сме го чели. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
