Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Янчо Чолаков: "Историята на Самотния Редник" (статия) - Българска литература, Българска фантастика, Янчо Чолаков
Янчо Чолаков: "Историята на Самотния Редник"

Автори: Т. Христов, Ангел Генчев, неделя, 26 декември 2004.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Вер: От доста време с Физика се опитваме да напишем статия за тази книга. Този път, по изключение, не става дума нито за нашия споделен мързел, нито за липсата на време. Просто Самотният Редник изисква своя дан.


Мисля си, че пъпната връв на фантастиката е в неразбирането - не крайно, но поне отчасти. Като че ли, ако разбереш до край мисълта на автора-фантаст, то в нея няма да остане нищо фантастично; няма да я има онази опияняваща есенция на мисълта. Та и той, авторът - като дете - трябва да се насити добре с нея, есенцията, преди да разцъфти и да започне да дава своя плод.

Какво общо има това пръстоизсмукано предисловие с Янчо Чолаков, ще запитате?

Пък аз няма да ви отговоря, ха! Ще се опитам просто да споделя впечатлението си. А то е простичко - когато го четеш, все едно се докосваш до пъпната връв...

"Историята на Самотния Редник"

Една много странна книга, признавам. Книга на противоположностите, определено. Книга на гротеските, безспорно. Книга за миналото, започваща от Троянската война, и за днес - завършваща из... Троянската война.


Книга, която е добре да прочетеш, поне за да се поразчупиш, но която не е ползотворно да четеш в движение. Книга, несвързана с конци - бели, черни или сиви, но здраво съшита в едно неделимо цяло.
Книга, която можеш да аутопсираш, анализираш и харесаш - или пък отхвърлиш - и на части. Книга-уникум и оригинал, познат от край време.
Книга, твърде саможива, за да влезе в граници, макар и сама да си ги поставя. Книга - ежедневна и бъдеща, и минала, зависи как я погледнеш.
И все пак книга - наистина особена, но и читаема на един дъх. И хвърлящо те - ако ли не в джаза - то поне във философията. Или това е истинския джаз?
Книга със странни думички, но кристално ясни. Език едновременно твърде образен и твърде лаконичен, едновременно подробен и скициращ. Малък ад или голям рай - не зная. Но със сигурност - голям мегдан за четене.
Което е далеч повече от едно, а знаем единицата...

Физик: Не е възможно да разкажеш Историята на Самотния редник без да разкажеш своята собствена история. Да си спомниш онзи мразовит октомврийски ден, когато подгонен от книжния глад обикаляш по “Славейков” с надеждата да зърнеш нещо ново. Да усетиш отново онова колебание, когато виждаш български автор на иначе обещаваща корица – меч, забит в каменен гроб, от който се процежда капка кръв. И да не забравиш как надвил съмненията все пак си купуваш книгата, а после четеш до 4 сутринта, заспиваш и сънуваш объркани сънища, а когато будилникът издевателства над теб няколко часа по-късно, се събуждаш с ясното съзнание, че светът вече никога няма да бъде същият. Защото го има Янчо Чолаков и “Историята на самотния редник”.

Ако бях мутирало членестоного, сигурно щях да бъда пред стените на Троя, за да отнема на човечеството и последната надежда за съществуване, да пратя в забвение един животински вид, който безапелационно е загубил еволюционната битка. Да смажа с бронята на своята черупка тези нещастни издънки, тези грешки на природата, тези отвратителни бозайници. Същите, които са имали наглостта да се смятат за връх на еволюцията и да мачкат с погнуса моите предци. Нека бог Многоножка подкрепи десницата ми в моя праведен и гибелен гняв, нека разчленя враговете си един по един или на дузини. Защото аз съм Самотният редник и другото ми име е Ужас.

Рядко ми се случва да чета текст само заради насладата от начина, по който звучи. Да опитвам вкуса на отделни думи, да премятам на езика си цели словосъчетания, да повтарям изречения отново и отново, откривайки всеки път нов смисъл или ново звучене. Старал съм се, наистина съм се старал да извадя характерен цитат или впечатляваща мисъл, която да си сложа на видно място нейде – просто не е възможно, защото книгата е едно неразделно цяло, която може да се възприеме само в нейната всеобхватна същност.

Лошо скалъпена история, а? Друг път.

Повече информация за Янчо Чолаков

За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=2252






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 3172 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (14) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.