|
Сивостен :: Кърт Вонегът: "Галапагос" (ревю) - Кърт Вонегът, Белетристика, "Galápagos", Американска литература, Нови книги, Съвременна америка
 | |
 Трудно се пише за един от най-големите американски и световни писатели на нашата епохата. Първият сблъсък с умове като този на Кърт Вонегът е като опит да сравниш мащабите на Земята и Вселената като цяло. „Вонегът е гениален” – тази мисъл се просмуква в читателя от всяка дума и всеки ред – естествено и последователно. „Галапагос” е своеобразното отражение на „блясъка на чистия ум”, на съждения по същество толкова човешки и интелигентни, че е трудно да се осъзнае истинността им. В книгата присъства онзи дух на хуманност и доброта, който имат и Марк Твен, и Джордж Оруел, способен да проникне в душата и да докосне съвестта по неповторим начин.
В основата си „Галапагос” е едно класическо пътешествие във въображението на Вонегът. Апокалиптичен разказ, поставящ множество въпроси, на които контрапунктната същност на разказващия – в случая бившия морски пехотинец от американската армия Лиън Троцки Траут – търси и дава отговори. Намира ги в анализа на човешката душевност, в начина на мислене на мозъка ни, в плавната еволюция на създанията. Творбата преплита минало и бъдеще едновременно, давайки директно отраженията на едно или друго действие след милион години. Това има леко объркващ ефект, който обаче е напълно целен и изпълняващ мисията си ефект – в „Галапагос” разказът и действието, макар и изключително интересни, са само фон на размишленията на автора над разрушителността в човешката природа, над възможните и не чак толкова далечни последствия.
Блестящо подбраните и развити герои, тънкият хумор, който с много условности можем да наречем „черен”, намекът за автобиографичност, непрощаващата бруталност на разказа, изключителните разсъждения са все неща, които ще ви оставят един много красив и величествен спомен за книгата. „Галапагос” е от тези творби, които обогатяват вътрешно човек, карат го да се чувстват по-добър, по-мъдър, докоснал се до нещо огромно – вкратце казано, въплъщават самата идея за книгата като познание.
С удоволствие бих ви разказал и повече, но това са двеста страници душевен катарзис, през който трябва да преминете сами. Присъединявам се към мнението на колегата Генчев, изказано в статията за  „Без невинност”: Вонегът не се чете, не се изследва, той се изживява. А какво изживяване е това само.
Послеслов:
"Ще ти кажа какво е човешката душа, Мери - промълвил Рой със затворени очи. - Животните нямат душа. Душата е тази част от човека, която разбира кога мозъкът му не функционира правилно." |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
