Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Кърт Вонегът: "Галапагос" (ревю) - Кърт Вонегът, Белетристика, "Galápagos", Американска литература, Нови книги, Съвременна америка
Кърт Вонегът: "Галапагос"

Автор: Димитър Грозданов, събота, 07 март 2009.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Трудно се пише за един от най-големите американски и световни писатели на нашата епохата. Първият сблъсък с умове като този на Кърт Вонегът е като опит да сравниш мащабите на Земята и Вселената като цяло. „Вонегът е гениален” – тази мисъл се просмуква в читателя от всяка дума и всеки ред – естествено и последователно. „Галапагос” е своеобразното отражение на „блясъка на чистия ум”, на съждения по същество толкова човешки и интелигентни, че е трудно да се осъзнае истинността им. В книгата присъства онзи дух на хуманност и доброта, който имат и Марк Твен, и Джордж Оруел, способен да проникне в душата и да докосне съвестта по неповторим начин.

В основата си „Галапагос” е едно класическо пътешествие във въображението на Вонегът. Апокалиптичен разказ, поставящ множество въпроси, на които контрапунктната същност на разказващия – в случая бившия морски пехотинец от американската армия Лиън Троцки Траут – търси и дава отговори. Намира ги в анализа на човешката душевност, в начина на мислене на мозъка ни, в плавната еволюция на създанията. Творбата преплита минало и бъдеще едновременно, давайки директно отраженията на едно или друго действие след милион години. Това има леко объркващ ефект, който обаче е напълно целен и изпълняващ мисията си ефект – в „Галапагос” разказът и действието, макар и изключително интересни, са само фон на размишленията на автора над разрушителността в човешката природа, над възможните и не чак толкова далечни последствия.

Блестящо подбраните и развити герои, тънкият хумор, който с много условности можем да наречем „черен”, намекът за автобиографичност, непрощаващата бруталност на разказа, изключителните разсъждения са все неща, които ще ви оставят един много красив и величествен спомен за книгата. „Галапагос” е от тези творби, които обогатяват вътрешно човек, карат го да се чувстват по-добър, по-мъдър, докоснал се до нещо огромно – вкратце казано, въплъщават самата идея за книгата като познание.

С удоволствие бих ви разказал и повече, но това са двеста страници душевен катарзис, през който трябва да преминете сами. Присъединявам се към мнението на колегата Генчев, изказано в статията за „Без невинност”: Вонегът не се чете, не се изследва, той се изживява. А какво изживяване е това само.

Послеслов:
"Ще ти кажа какво е човешката душа, Мери - промълвил Рой със затворени очи. - Животните нямат душа. Душата е тази част от човека, която разбира кога мозъкът му не функционира правилно."






Допадна ли ви този материал? (15) (0) 5931 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.