Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Големите котки. Леопард (статия) - Биология, Зоология, Големи котки, Леопард, Пантера
Големите котки. Леопард

Поредици: Големите котки; Опасни за живота

Автор: Иван Ж. Атанасов, събота, 07 март 2009.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Една от най-красивите котки, леопардът (Panthera pardus), или ако предпочитате пантерата, тъй като двете названия са взаимозаменяеми, в сравнение с другите представители на семейството е сравнително дребен. Рядко надвишава 88 килограма, като средното тегло на мъжките екземпляри е 68 кг. Достига височина при рамото 75 сантиметра и дължина от около 2,4 метра. За разлика от ягуара (Panthera onca), опашката е дълга, малко по-къса от половината от дължината на тялото, и по-деликатна.

Леопардът, въпреки по-малките си размери, все пак е един от най-силните хищници. Може да преодолява скални корнизи, които повечето котки биха избегнали. Способен е да прави скокове с дължина от 12 до 15 м. и височина до 5 метра. Освен това е изключително добър катерач и едно от предпочитаните му места за почивка са клоните на дърветата, като може да се катери със забележително голям товар - до два пъти по-голям от собственото му тегло.

Окраската му е подобна, почти идентична с тази на ягуара, така че ще пропуснем подробното и описание. В козината му се наблюдават цветове от сивото до златистото, с тъмни петна и пръстеновидни шарки. Независимо от местообитанието тази окраска му дава доста добра маскировка. Още повече, че има способността почти мигновено да се заковава на едно място, без значение дали ще е върху клон на дърво или в тревата, и да стои неподвижно дълго време докато дебне плячката или изчаква опасността да премине.

Предпазливи, силни и изключително съобразителни, леопардите са значително по-хитри ловци от всички останали големи котки. Способността им да живеят изключително близо до човешки селища и умело да избягват опасността, която хората представляват, кара някои изследователи да ги нарекат „артисти” по отношение на оцеляването. За това допринася меката им и изключително предпазлива стъпка, внимателното отбягването на дори най-малкото клонче, което заедно с това, че преследват плячката си предимно през нощта, ги прави една практически безшумна машина за лов.

Споменавайки по-горе окраската, може би трябва да отбележим, че се предполага, че подобно на останалите големи котки състоянието албинизъм се среща и при леопарда, но всъщност няма документирани случаи. Много по-често, подобно на ягуара, се среща меланизъм, при който окраската е по-тъмна от нормалното, понякога дори изцяло черна. При него обаче се наблюдава очевидно различие по отношение на местообитанието. В Африка, например, се среща значително по-рядко, веднъж на около петдесет години, докато в Азия е значително по-често.

Както споменахме и при ягуара – може да има черна пантера в котило от нормални петнисти малки, като майката не отхвърля черното си дете. Така че не са отделен подвид, както понякога се бърка. Също така, леопардите с меланизъм се кръстосват свободно с тези с обикновена окраска. Неясно е защо представителите на видовете ягуар и леопард проявяват толкова силна склонност към това състояние.

Леопардът е най-силно разпространената дива котка. Обитава части от Южна Азия, Източна и Централна Африка, въпреки че ареалът му на разпространение в този регион показва тенденция да се фрагментира, като е напълно изчезнал от северната част на континента. Азиатските популации се срещат от Китай и Индийския полуостров до Армения и руския Далечен Изток. Живее основно в затревени открити пространства, гори и гористите части около реките. В зависимост от местообитанието се забелязват различия в поведението. Горските леопарди проявяват по-голяма „придирчивост” относно плячката, от тези живеещи в саваната. Изключително адаптивен е към промени в температурата и се среща дори в гористи области, където тя достига до -25 градуса по Целзий.

Въпреки, че ареалът му е доста обширен, в исторически план той е бил още по-голям и леопарди са обитавали цяла Евразия, в т.ч. Британските и Японските острови, Индонезия и Цейлон на юг, както и цяла Африка. Споменахме и почти уникалната им приспособяемост към живот в близост до човешки поселища, така че не е учудващо, че остават в селскостопанските, а дори и в промишлените райони дълго след като изчезнат другите едри хищници. Тъй като се прокрадват незабележимо, хората мислят, че са твърде редки или че са изчезнали изобщо, докато в същност те все още са наоколо.

Независимо от местообитанието си, леопардът е изключително добър ловец. Дебне почти всякаква плячка, понякога доста по-голяма от самия него, включително маймуни, пауни, копитни, кучета и хора. Проявява склонност към лешоядство, което се счита и за една от основните причини да се превръща в един от най-страшните човекоядци в Индия. При големи епидемии, обхващащи цели райони, сеещи смърт с хиляди, труповете привличат леопарди, които опитали веднъж човешко место продължават да убиват хора.

Естествено, не всички случаи на човекоядство се дължат на тази причина. Леопардът се дразни изключително лесно и при най-малкото предизвикателство, така че множество първоначални нападения е възможно да са причинени именно от тази му склонност. След като убие човека, ако не е бил напълно сит, съвсем естествено пантерата започва да яде от него, още повече че лесно може да го завлече на защитено място или да го качи на дърво. Но резултатът е същия - отново се превръща в човекояден леопард.

Въпреки че както и останалите големи котки леопардът няма точно фиксиран размножителен период, подобно на останалите едри хищници това обикновено се случва основно през късната пролет. Женската привлича мъжките с мирисни сигнали и звуци подобни на стържене. За няколко дни двата леопарда живеят заедно и се сношават многократно докато женската не забременее. В първоначалните етапи на този „ритуал” двете животни често ръмжат и се зъбят едно на друго, но интервалите между подобни изблици намаляват докато напълно изчезнат.

За разлика от други големи котки самият акт е доста тих, което е обяснимо. По време на него лесно биха могли да станат плячка на лъв или тигър, тъй като далеч не проявяват нормалната си предпазливост. Актът трае до няколко часа, докато женската не прогони мъжкия. След което двете животни се разделят и отглеждането на потомството пада върху майката, макар че мъжкият продължава да защитава до известна степен територията и потомството, прогонвайки други леопарди от своя пол.

След около 90 дни женската ражда между едно и три малки. Крие ги, подобно на останалите котки, в пещера, гъсти храсти или кухина в дърво. Малките се раждат слепи и проглеждат около десетия ден. През първите седмици майката прекарва повече от половината си време с потомството, ближейки ги енергично, грижейки се за хигиената и защитата им. Докато отсъства, малките остават в бърлогата, без дори да помръдват.

Ако през това време женската почувства заплаха в защитената бърлога, веднага намира друга и премества потомството си. Носи ги в устата си, като държи нежно главите им между кучешките си зъби. Понякога се случва тази операция да бъде повторена три, дори четири пъти. Без съмнение това е поредното доказателство за изключителната предвидливост проявявана от вида, предпазливост по отношение на оцеляването и продължаването на рода.

С времето женската започва да подхранва малките с месо от плячката. Това се случва около втория месец. По късно ги взима със себе си на лов и ги оставя да охраняват убитото животно докато не станат готови да участват в същинския лов. До около шестия месец, дори по-натам малките все още са доста непохватни и повече се пречкат, но затова пък опознават домашната територия. Също така, наблюдението на прокрадването и убиването на плячката е основен елемент от обучението. Другият е играта – докато се забавляват, малките се причакват едно друго, прокрадват се и скачат върху братчетата и сестричетата си, борят се и си поставят засади. Майката пък използва това време да учи потомството на дисциплина. Удряйки ги с лапа или чрез ръмжене им показва, че трябва да се научат да бъдат максимално тихи, да застиват на място, за да могат да избягват опасности.

Дори на тази възраст, малки все още сучат, но около осмия месец, когато им растат постоянните кучешки зъби, майката започва да им отказва това удоволствие все по-често. Млечните зъби не падат докато постоянните кучешки не пораснат до пълния си размер. По този начин винаги имат възможност да се защитят, въпреки че млечните зъби далеч не са достатъчни за да убият. На тази възраст вече упражняват прокрадване и използване дори на най-малкото възможно покритие. Въпреки това все още постигат повече успехи във всяването на паника в жертвите, отколкото в улавянето им. В случая обаче с цел и посока – към майката.

Малко по-късно започват да преследват по-лесна плячка, например птици, естествено - с доста малка успеваемост. Предстои им доста упражнение преди да станат способни да се грижат за себе си. До осемнадесетия месец малките порастват и вече не се различават по размер от майка си. С достатъчно упражнения и добър хранителен режим вече са заякнали и изучили изкуството на лова. Физическата им близост започва рязко да намалява и все по-често се скитат сами в територията на майката. Въпреки това продължават да държат семейството в течение на позицията си, чрез мирисова и звукова маркировка.

Рядко, но все още се случва да делят плячката, поне до втората година, когато започват самостоятелния си живот и установяват собствена територия. Не всички обаче напускат ловните полета на майка си, когато станат независими. Мъжките обикновено напускат по-скоро и отиват по-далече от женските, които често майката не прогонва докато не достигнат сексуална зрялост, което се случва на около две години и половина.

Дали обучението е ефикасно или не си проличава едва на този етап. Ако младите леопарди успеят да оцелеят – то определено е било добро. В такъв случай продължителността на живота им достига до около петнадесет години в свободно състояние.

Както навярно се досещате, подобно на останалите големи котки, най-честата причина за смъртта им е човекът. Но всъщност поне при тях може би има оправдание, тъй като са едни от най-опасните за живота му хищници на планетата.






Допадна ли ви този материал? (10) (1) 6587 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (7) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.