|
Сивостен :: HammerFall - No Sacrifice, No Victory (2009) (ревю) - Метъл, Пауър метъл, Хеви метъл, HammerFall, Нови албуми
 | |
 HammerFall - No Sacrifice, No Victory
2009, Nuclear Blast
Line-up:
- Joacim Cans - lead and backing vocals
- Oscar Dronjak - rhythm, lead guitars and backing vocals
- Pontus Norgren - rhythm, lead guitars and backing vocals
- Fredrik Larsson - bass and backing vocals
- Anders Johansson - drums
Tracklist:
1. Any Means Necessary; 2. Life Is Now; 3. Punish and Enslave; 4. Legion; 5. Between Two Worlds; 6. Hallowed Be My Name; 7. Something for the Ages; 8. No Sacrifice, No Victory; 9. Bring the Hammer Down; 10. One of a Kind; 11. My Sharona (The Knack cover)
Всеки път, когато тръгне да излиза нов албум на HammerFall, се сещам за вехтия им рефрен от преди повече от десет години, който звучеше така: "Never surrender, in glory we fall". Защо такова поетично въведение, ще се запитате, и веднага ще ви отговоря - поради това, че още тогава стъпиха на пазара с абсолютно класически пауър и твърдоглаво отказват да еволюират. Което не може да не породи притеснението, че в един момент най-сетне ще се издънят, но за сметка на това епично.
Разбира се, шведите не толкова отдавна навършиха десет години от първия си албум, а още малко по-скоро - петнадесет от формирането на бандата, и като вече дори исторически утвърдено име все по-трудно може да се очаква да променят нещо в звука си. Макар че, от друга страна, дори динозаври като Металика го направиха - успешно или не - а и скандинавците все още са далеч от възрастта и донякъде от тежестта на марката на достопочтените доайени в жанра Меноуор, и място за известна динамика съществува. Още по-хубавото обаче е, че до този момент малко или повече винаги са опровергавали подобна мисъл за застой, и новият им "No Sacrifice, No Victory" не прави изключение. Даже сякаш има една идея повече хеви елементи за сметка на пауъра, но не чак толкова, че да навреди на добре познатия им облик.
С две промени в състава - чисто нов китарист в лицето на Понтус Норгрен и стар нов басист в това на Фредрик Ларсон, с когото са свирили в дебютния си "Glory to the Brave", и в края на първото десетилетие на XXI век ХамърФол все пак трудно могат да изненадат почитателите си. Седмата им тава е доста атмосферична, за което безспорно спомагат множеството хорови включвания на бек-вокали - запазена марка - и добре познатият диапазон на Йоаким Канс, който този път обаче не се отпуска в прекалено високи тонове, и резултатът от това поне по моему е положителен.
Разбира се, от една страна стои това, което задължително очакваме от тях. "Punish and Enslave", "Legion", толкова характерната хамърфолска балада "Between Two Worlds", инструменталът "Something for the Ages", едноименната "No Sacrifice, No Glory", "Bring the Hammer Down", "One of a Kind" - общо седем от единадесетте парчета, в различни аспекти представляващи малко или повече онова, което познаваме от досегашното творчество на шведите. Но именно на техния фон пък още по-добре се открояват по-басовата и разчупена "Any Means Necessary", кавърът "My Sharona" - в началото и в края на албума, съответно - както и жизнерадостната "Life is Now" и "Hallowed Be My Name", с малко междинно звучене. Не бих казал, че това е чак символ на промяна, но подобно не толкова несериозно разнообразие всъщност елиминира опасността тавата относително бързо да стане отегчителна.
Така че, в крайна сметка, нов ХамърФол, при това доста добър - един приятен подарък за любителите на хевито, пауъра и, естествено, почитателите на популярната шведска банда. А дали ще стъпят накриво остава да се притесняваме, когато обявят излизането на следващия си проект. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
