|
Сивостен :: История на математиката. Талес от Милет и йонийците (статия) - История, Математика, Гърция, Древна Гърция, Талес
 | |
 За съжаление до нас са достигнали прекалено малко фрагменти от съчиненията на гръцките учени от шести век преди новата ера, така че се налага да се правят изводи за този период по произведенията на по-късни автори. Основна база са както Платон и Аристотел, така и знаменитите „Елементи” на Евклид, в които са приведени резултатите от математическите теории през последните три века, както и коментарите към нея. Откъси от съчинения на Хипократ от Хиос също допринасят за доизясняването на този период, което важи, макар и в по-малка степен, и за Архит Тарентски. Въпреки това и тук имаме намеса на трето лице, така че този период от развитието на математическата наука се основава на немалко спекулации.
Едно е ясно обаче - VI в. пр.н.е. е време на бурно развитие на натурфилософските школи. Най-забележителни представители на които са йонийската, вече разгледаната от нас питагорейска и по-късно – елеатската, тази на Хераклит Ефески и Демокрит Абдерски. Но без съмнение началото на гръцката наука в цялото и многообразие и напредничавост, онези черти, които ни карат да съдим за нейната важност в развитието на математиката, се дължи именно на появата на йонийската школа в началото на споменатия век. Чийто основател е Талес от Милет – богата гръцка колония в Мала Азия, а нейни бележити членове са учениците му – Анаксимен и Анаксимандър.
„Бащата на гръцката наука”, както по-късно наричат Талес, далеч не е ограничавал научните си интереси само до математиката. Занимавал се е с философия и астрономия, а извън тях са политическите му занимания и търговията. Именно с последната е свързана една история, толкова често разказвана, че възможността да е истина не е малка. За да докаже на съгражданите си, че човек може да забогатее с ума си, Талес изкупува всички преси за маслини в Милет. При това го прави тогава, когато неговите предвиждания сочат че времето ще е подходящо за обилна реколта. Което го превръща и в един от първите метеоролози. Но шегата настрана – дали е било просто спекула, или е имало този по-дълбок смисъл, който се влага, или пък е пълна измислица няма значение. Все пак подобна история не може да се роди за всеки и съвсем резонно се появява именно името на човек, пътувал много, запознат с постиженията на вавилонците и египтяните, учен, философ и деец на науката.
Диоген споменава, че според Херодот и Демокрит родителите на Талес са милетски първенци. Отново според него, бил женен и имал син, но въпреки това историите за бележития грък са предимно съмнителни. Например тази за сина понякога се среща във вариант на осиновен племенник, в комбинация с твърдението, че всъщност Талес никога не се е женил. Една история твърди, че заявил пред майка си в младите си години, че му е прекалено рано да се жени, а когато остарял - че е твърде късно.
Все пак, ако приемем по-ранните разказани истории за по-верни, можем да се опрем на Петрарх, който твърди, че Солон, когато посетил веднъж Талес, го питал защо не се жени, а той му отговорил, че не харесва идеята да гледа деца. Но все пак няколко години по-късно осиновил племенника си, в дирене на семейно огнище.
Също така за трудовете на Талес съдим, както за повечето събития от този период, основно по косвени източници. За такива като „За слънцестоенето” или „За равноденствието” се споменава в писма от самия него до Солон, но самите те не са достигнали до нас, а за съдържанието им е дори трудно да се предполага.
 По-достоверно е съобщението на Херодот, подкрепено от Ксенофан, че Талес Милетски предсказал затъмнението на 28 май 585 г. пр.н.е., което става причина за бързото приключване на войната между лидийци и мидяни. Двете войски били толкова уплашени, че прекратили битката при Халис и побързали да сключат мир в името на боговете.
Йонийската школа опитва да обясни цялото многообразие на света, тръгвайки от една материална база. Колкото и наивна да е подобна постановка обаче, тя все пак се характеризира с научен подход. Самият Талес, например, смята за основа на всичко водата. Естествено, за да обяснят това „всичко” им е необходим и инструментариум, и така неотменна част от работата им се явяват астрономията и математиката. Всъщност, в тази школа за пръв път се изказва хипотезата, че Земята не е плоска. Друг е въпросът, че йонийците са смятали, че е цилиндър, висящ в средата на Вселената. Твърдението изказано от Анаксимандър може да звучи забавно в наши дни, но други негови постижения, като слънчевия часовник или съставянето на първата географската карта, далеч не са такива. Естествено и тук говорим за спекулации, потвърдени от косвени източници.
За постиженията на Талес в математическата наука можем да съдим по по-късни творения - например тези на Прокъл, който, позовавайки се на история на геометрията написана от ученика на Аристотел, Евдем от Родос, твърди, че йонийците първи сред елините се заемат с изучаването на геометрия. Още повече, че Талес доказал, че вписаният ъгъл срещу диаметър е прав, че ъглите в основата на равнобедрен триъгълник са равни или че при пресичането на две прави се получават равни по големина срещуположни ъгли, наричани още "връхни". Освен това доказал теоремата за еднаквост на триъгълници по два равни ъгъла и страна, или поне така се счита.
Предположението идва отново от Евдем, който твърди, че без нея няма как Талес да обоснове метода си за определяне на разстояние до кораб в морето. А самият начин е следният – построяване на триъгълник и продължаване на страните му. И от получените два еднакви триъгълника, разстоянието от точката до брега до кораба ще е равно на разстоянието от същата точка до единия връх на първоначалния триъгълник, което е измеримо, тъй като е на сушата.
 За доказателствата, които привежда Талес, можем да съдим отново от думите на Прокъл, който в „In primum Euclidis Elementorum librum commentarii” пише: „Понякога той разглеждаше по-общо, понякога повече опираше до нагледността”. Тоест бихме могли да кажем, че не се е опирал единствено на дедукцията, както се случва по-късно с питагорейците, а си е служел и с прегъване, рязане и налагане на фигури, което е един от популярните тогава методи за геометрични доказателства.
Много още може да се каже за Талес от Милет, къде достоверно, къде не чак толкоз. Но едно е сигурно, без него бурното развитие на математиката, дори на научния подход като цяло, през VI в. пр. н. е. нямаше да е същото. Така че бележитият астроном и математик без съмнение заслужава мястото, което заема в историята. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
