Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Хиндемит (2006) (ревю) - Андрей Слабаков, Комедия, Антоанета Добрева - Нети, Валентин Ганев, Валентин Танев, Деян Донков, Ерн
Хиндемит (2006)

Автор: Мариана Иванова, неделя, 22 февруари 2009.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Източник: cinefish.bg

"Хиндемит" - неразбираем и несмешен

Някой беше казал, че чувството за хумор е 90% мисъл и 10% талант. Съгласна съм с тези проценти. Няма как един човек, ако е ограничен, да може да поеме шега и съответно да отговори със същото.

А няма нищо по-тъжно от това да сте оперирани от възможността да се засмеете на нечия иронична забележка. Животът и без това е сложен и сериозен, за да не можем да се възползваме от лукса да го приемаме с шеговито намигване.

Не чак толкова отдавна бе премиерата на българския филм “Хиндемит” на режисьора Андрей Слабаков. Не мога да разбера аз ли нямам чувство за хумор или той. Защото ако е първото, аз дълбоко не разбирам неговото. В неговия комедиен фарс става дума за две семейства, които се съревновават помежду си във всичко - във вещите и дрехите, които имат, начина, по който правят любов и в рекламираните отвари, които си приготвят. Обичат се достатъчно, за да започнат неистово да се мразят.

В тази “трагикомедия на абсурда” всичко като че ли е много вярно. Всеки от нас може да намери нещо от своето ежедневие и лудост, или от това на съседа. Но има нещо(а), което пречи да сме удовлетворени от това, което наблюдаваме в “Хиндемит”. И което ни пречи да го харесаме. Дали е историята или начина й на разказване, или жанра, или ролите на Малин Кръстев, Валентин Танев, Тончо Токмакчиев и др., които не става ясно защо се появяват и изчезват, а ние оставаме в недоумение, и в търсене на отговора, какво се опитваше да ни даде автора.

Това, което наистина може да адмирирате след края на филма обаче са изпълненията на актьорите в главни роли - Ернестина Шинова и Деян Донков. Те играят по две роли, и то доста убедително.

Но кого всъщност го интересува да види на кино нещо, което споделя живота му или по-скоро кошмарите му вече повече от петнадесет години. На никой не му се гледа това, от което се опитва да избяга. Гледа му се нещо смешно или нещо смислено. “Хиндемит” обаче не е нито едно от двете. Не е естествено да се набутва в очите на хора абсурдът, който ни заобикаля отвсякъде и непрекъснато ни напомня за това, че ни е оградил със зид, който е невъзможно да прескочим. Може или да се натъжите, или да се ядосате след такъв филм. Но нито едно от двете състояния не ви носи положителна енергия. Спестете си го.






Допадна ли ви този материал? (4) (5) 4061 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (2) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.