Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Големите котки. Ягуар, тигърът на Новия свят (статия) - Биология, Зоология, Големи котки, Черна пантера, Ягуар
Големите котки. Ягуар, тигърът на Новия свят

Поредици: Големите котки; Опасни за живота

Автор: Иван Ж. Атанасов, неделя, 22 февруари 2009.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Ягуарът (Panthera onca), познат още с прозвището el tigre, е най-голямата котка, обитаваща Новия свят. Като, разбира се, въпреки че е наричан "тигърът на Новия свят", е само негов братовчед. На външен вид дори повече наподобява леопарда (Panthera pardus), с разлика в средния размер – дължина на тялото от 1,12 до 1,85 м. спрямо 0,91 до 1,67 м., както и по-къса и заострена опашка, между 45 и 75 сантиметра, сравнена съответно с 58 до 110 при леопарда. Освен това, американската котка се характеризира с по-тежко (36 до 158 кг. срещу 28 до 90 кг.), по-мускулесто тяло, по-голяма глава и крака, като лапите са по-заоблени, особено на предните крака. Също така, ягуарът се отличава с относително по-големите си, но по-къси предни кучешки зъби и по-малки зъби като цяло в сравнение с останалите представители от рода Пантера. При космената покривка има толкова много вариации и при леопарда и при ягуара, че понякога е трудно да се различат един от друг само по този признак.

Структурата на тялото е характерната за котките. Ягуарът е мускулест, с къси, масивни крака, хлътнали гърди, заоблена глава. Общата дължина на възрастните мъжки екземпляри варира между 1,72 и 2,41 м, като рекорда за момента се дължи от 270-сантиметров мъжки. Женските са с 10 до 20% по-малки размери. Опашката никога не надхвърля третина от дължината на тялото плюс главата. Както споменахме, големите американски котки са по-големи от леопарда, но както личи и от споменатите размери са по-малки от тигъра (Panthera tigris) и лъва (Panthera leo). Височината при раменете е между 68 и 75 см. Ушите са малки, заоблени с окраска подобна на тази при тигъра. Козината е относително къса и четинеста. При гушата, гърдите и корема дължината на косъма е по-голяма от средната.

Цветът варира от бледо жълто до червеникаво жълто, избледняващ почти до бяло при шията, корема и външната повърхност на краката. Петнистата окраска е характерна за всички възрасти. В средата на гърба точките са по-разтеглени и често се сливат. Любопитно е, че разположението им не само може, но и често не е симетрично от двете страни на животното. По главата и врата петната са едноцветни, докато по тялото в средата си имат козина с нормален цвят. Опашката е бяла, обикновено с черен връх и няколко на брой черни „пръстенчета” по дължината си.

Има документирани появи на ягуари-албиноси през 1830 и 1955 г., като дори в средата на деветнадесети век е имало опит да се обособи отделен подвид на база този принцип, поради сравнително честата му поява на територията на Парагвай. Въпреки това, по-често срещана вариация е причинена от меланизма, който е най-често срещан при американската голяма котка в сравнение с всички останали представители на семейството, с изключение може би на леопарда. Ягуарите, притежаващи тази мутация, всъщност са всеизвестните черни пантери. Въпреки, че често се бъркат с отделен вид, те не са дори подвид - нито на леопарда, нито на ягуара. Когато говорим за черна пантера обикновено визираме именно американската котка, поради факта, че при леопардите по-рядко се среща изцяло черна окраска. Обикновено и при двете котки петната са различими, особено на силна светлина. Черните ягуари на места се срещат дори по-често от петнистите си събратя, като за пример може да се дадат североизточните части на Бразилия, където през деветнадесети век е засечена изключително голяма популация от такива.

Въпреки широко разпространените митове за проявявана по-голяма жестокост от черните ягуари, всъщност те по нищо не се различават от нормалните. Разлики в поведенческите модели не се наблюдават, а майката не отхвърля роденото малко, и го гледа напълно наравно с останалото си потомство.

Зениците на ягуара са кръгли, а цвета на ириса варира между златист и червеникаво жълт. Също както и при останалите представители на семейството, анатомично е предразположен към ръмжене и рев. Краката му са типични за семейство пантери, с пет пръста на предните и четири на задните, прибиращи се нокти.

Ареалът на разпространение на ягуара в исторически план е включвал цялата територия от югозападната част на САЩ до южна Аржентина. Също така, намерени останки дават възможност да се предположи, че са обитавали и източната част на САЩ до преди стъпването на европейците на континента. Поради унищожаването на естествената среда, лова и т.н. обаче, към наши дни вече не се среща на територията на САЩ, Ел Салвадор, Уругвай, както и по крайбрежието на Бразилия. Ограничени популации се намират в Мексико, Гватемала и Аржентина. Предполага се, макар че няма точни данни, че е изчезнал от Чили и Никарагуа, и е застрашен в Боливия, Панама, Коста Рика и Хондурас. Изключително рядко се среща и в Перу, Колумбия и Венецуела.

Най-голямата съществуваща популация е на територията на Амазонските дъждовни гори в Бразилия. Въпреки това, като цяло данните за големината на отделните популации е възможно да е неточна, заради голямата трудност на преброяването, за която основен виновник е предпочитаното място за обитание на голямата котка - гъстите гори. Най-често се срещат в защитени от гъста растителност територии, в близост до вода. Счита се, че предпочита тропически климат, въпреки че и двете твърдения се оборват от данните за доста солидно различие при избора на територия като условия, характерен за отделните популации.

Въпреки това може да се твърди, че не живее в планините, тъй като рядко се среща на повече от километър надморска височина - макар че във Венецуела и Перу се намира до над два километра над морското равнище, а в Боливия е засичан дори на 2700 м.

Фосилите на ягуари в Северна Америка са датирани от средния плейстоцен. Спекулира се, че са имали родствена връзка с Panthera gombaszoegensis от същия период, обитавал Евразия, като появата му в Америките е следствие на миграция именно на този вид. От намерените образци може да се твърди, че в този период ареалът на разпространение на ягуара е достигал до днешен Вашингтон, Небраска и Мериленд. Panthera onca augusta е бил между 15 и 20% по-голям от модерните представители на вида, като намаляването на размерите му се случва до края на плейстоцена.

Въпреки че в плен ягуарът няма фиксиран период за размножаване, на свобода се наблюдава доста ясно изразена цикличност, като малките обикновено се раждат през дъждовния сезон, което е свързано с по-голямото количество плячка. Бременността трае между 91 и 111 дни, като средната стойност е 101 дни. Майката ражда в закрито пространство, като пещера, под паднало дърво, под бреговете на река или в защитен каменист район. Раждат се от едно до четири ягуарчета, най-често две, най-рядко четири. Малките се раждат слепи и проглеждат между третия и тринадесетия ден, средно в осмия. Въпреки това се случва това събитие да настъпи дори на първия ден.

Малките имат дълга, грапава, подобна на вълна козина, светло бежова на цвят, с гъсто разположени, кръгли черни петна, които понякога имат по-бледо оцветени средни части. Ягуарчетата имат също така черни черти по лицата си при раждането. Дължината на бебето ягуар е около 40 сантиметра, а теглото между 700 и 900 г. Малките прохождат около осемнадесетия си ден и могат да поемат месо след десетата седмица, въпреки че продължават да сучат до около шестия месец. Започват да следват майка си около шестата седмица, макар че понякога остават в бърлогата до втория месец. Женският ягуар гледа малките си между година и половина и две. Сексуалната зрялост настъпва след втората година при женските и между втората и четвъртата за мъжките. Животното остава сексуално активно до около осмата си година. Средната продължителност на живота на ягуара е 22 години в плен, а на свобода са засичани няколко животни на възраст около 11 години, което се предполага да е максимумът.

Както личи от оригиналния ареал на разпространение, ягуарът толерира широк диапазон от климатични условия. Най-често се срещат, както споменахме, в области с обилна горска растителност, в близост до вода. Въпреки това се срещат в пампасите, блата, около лагуни и дори полупустинни и пустинни области.

В Бразилия отчетената гъстота на ягуарите е един на 12,5 до 25 кв. км. Женските покриват територия от порядъка на 25 до 38 кв. км., а мъжките - дори до 90 кв. км. Територията на женските може да се припокрива, а на мъжките да включва няколко женски.

Плячката включва голямо видово разнообразие, като основния принцип е бозайник с тегло над един килограм. Въпреки това ягуарът ловува и влечуги и птици. Личи си обаче предпочитание към определени видове, като например пекари (Tayassu tajacu, Tayassu pecari), капибара (Hydrochoerus hydrochaeris), пекас (Agouti раса), обикновено агути (Dasyprocta sp.), броненосци (Dasypus sp.), каймани (Caiman sp.) и костенурки. За разлика от пумата, ягуарът рядко напада елени (Odocoileus sp.), въпреки че напада червен елен (Mazama americana) и блатен елен (Blastocerus dichotomus). Често в плячка се превръщат и опосумите (Didelphis sp.), отделни видове маймуни (Alouatta seniculus, Aotus trivirgatus), речна видра (Lutra canadensis), оцелот (Felis pardalis), скунксове (Conepatus sp.), тапири (Tapirus sp.), ленивци (Bradypus sp., Choloepus sp.), анаконда (Eunectes murinus), боа (Boa constrictor), игуана (Iguana iguana), различни видове гризачи, жаби, морски раци и т.н.

Любопитно е, че консумират трева, но още по-интересно е, че изявяват доста подчертани предпочитания към авокадото. Ягуарът като цяло яде каквото има и особено в дъждовните гори хранителният режим варира изключително много. Изключение е понякога появяващите се предпочитания към отглеждания от човека добитък, коне, кучета и т.н., като причината е сравнително лесно обяснима – лесна плячка. Подобни проблемни ягуари, обаче, най-често се оказват ранявани от пушка или попадали в капан направен от човека, преди да започнат да плячкосват домашните животни.

Ягуарите обикновено хващат плячката си или чрез промъкване или чрез засада. Убиват я чрез захапка в задната част на врата, подобно на повечето котки. За по-големи животни, скачат отстрани или отгоре и, хващат и издърпват с лапа главата на жертвата, която по този начин губи баланс и пада на земята. Обикновено в този момент си чупи врата, но ако това не стане ягуарът я доубива със захапване на врата. За разлика от тигъра или леопарда, рядко убива със прегризване на гърлото или удушаване. За някои животни ягуарът използва специфични тактики на лов и убийство.

Капибарата е едно от тях, най-често ловувано от млади индивиди. Също така, костенурката става жертва на специфична тактика. Ягуарът я обръща, след което спокойно я „изгребва”, без да чупи черупката й. Понякога, когато бърза, я чупи, след което консумира. Кайманите също първо обръща по гръб и яде първо незащитените коремни части от влечугото. А по-малки животни убива директно с удар с лапа през главата.

Според някои легенди ягуарът използва опашката си, за да привлече риби до повърхността, след което с лапа ги изхвърля на брега. Това по принцип не е доказано, макар че голямата котка действително лови риба по подобен начин. Опашката й е обаче е във водата в редки случаи, така че се счита, че дори да има някаква връзка с действителността, подобно поведение е по-скоро просто съвпадение.

Ягуарите понякога влачат убитото животно до по-защитено място, подобно на тигъра, но рядко я качват на дърво подобно на други котки. Голяма плячка често бива влачена повече от два километра. Дори могат да прекосят дълбока река с убитото животно. Ягуарът поглъща цялото животно, дори кожата, костите и ноктите. Въпреки това първо изяжда езика, предните части. Ако животното е прекалено голямо почти не докосват задницата му. Също така обичат вътрешните органи, като сърце, черен дроб и далак, но не и червата, които даже преместват някъде надалеч, без да ги разкъсват. Ако са притеснени и има достатъчно плячка, ягуарите изоставят убитото животно, без да го ядат. След няколко часа обаче се връщат да проверят дали още е там и ако опасността е отминала го изяждат. За разлика от тигъра не скриват част от месото за по-късно.

Ягуарите ловуват по земя. Активни са почти по равно през деня и нощта, макар че се забелязват доста големи вариации, както между отделните индивиди, така и между различни популации. Няма доказателства за регулярна миграция, макар че самотни мъжки се скитат на разстояние от порядъка на стотици километри. Локалните придвижвания обикновено следват модел, който зависи от количеството на плячката през различните части на годината в различните части на областта. Предпочитани места за леговища са пещери, каньони и руини на древни цивилизации.

Въпреки че виреят в една и съща област, е любопитно, че пумата (Felis conolor) и ягуарът избягват контактите помежду си. Което, между другото, както си личи от плячката на голямата котка, не важи за оцелота. В случаите, когато пума и ягуар обитават една област, обикновено първата избира по-сухите, а втората котка – по-влажните части на територията.

Движенията на ягуара са подобни на тези на лъва на останалите пантери. Придвижва се на дълги (ок. 50 см.) крачки с вирната нагоре, подобно на леопарда, опашка. Поради по-голямата си маса, обаче, изглежда по-тромав от африканския си братовчед. Ягуарите също така са добри катерачи, но за разлика от пумата прекарват значително по-малко време по дърветата. Също така плуват добре и обичат водата, като си играят или ловуват в нея дори може би повече от тигъра. Често плуват от брега до острови покрай него. Характерните за останалите пантери пози са присъщи и на ягуара, както при ядене, така и при стоеж.

Въпреки че често ягуарите обитават няколко една и съща област, като цяло са самотници, с изключение на времето за разплод и времето, в което малките все още зависят от майка си. Териториалният принцип е сравнително прост и следва логиката на първия заел. Така че когато един ягуар умре, териториите на другите се изместват или единичен екземпляр я заема.

Въпреки множеството легенди и литературни измислици, ягуарът е най-малко вероятно да нападне човек не само от сродниците си, но дори и в сравнение с някои от малките големи котки. Няма нито един документиран случай на консумация на човешко месо, като дори за нападения има само два случая, но постановката им предполага агресивно поведение на човека спрямо животното преди атаката. Дори е регистрирано поведение на своеобразен „ескорт” на преминаващ през територията им човек, докато я напусне.

За разлика от котката, човекът далеч не е толкова малко агресивен спрямо нея. За това говори и фактът, че основната причина за смъртта на ягуара, също както и при останалите пантери, е човекът. Малките, обаче, често стават плячка на други ягуари, големи змии или крокодили. Възрастните екземпляри понякога намират смъртта си при лов, макар че това е сравнително рядко срещано. Някои видове като пумата, анакондата, както и отделни отровни змии също са, макар и рядка причина, за смъртността при ягуарите.






Допадна ли ви този материал? (17) (0) 11398 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (2) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.