Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Tardy Brothers - Bloodline (2009) (ревю) - Дет метъл, Tardy Brothers, Obituary, Нови албуми
Tardy Brothers - Bloodline (2009)

Автор: Иван Ж. Атанасов, събота, 21 февруари 2009.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Tardy Brothers - Bloodline
Candlelight Records, 2009

Line-up:
John Tardy - vocals
Jerry Tidwell - guitar
Ralph Santolla - guitar
Scott Johnson - guitar
John Li - guitar
Donald Tardy - drums

Tracklist:
1. Bring You Down; 2. Bloodline; 3. Im Alive; 4. Deep Down; 5. Wired; 6. Fates Call; 7. Eternal Lies; 8. Screan Descendent; 9. Fade Away

Всички обичат Obituary. Добре де, не съвсем всички, но голям кръг от почитателите на екстремната музика – определено. При което положение имената на Джон и Доналд Тарди далеч не са безизвестни. И става любопитно какво се случва със страничния им проект – Tardy Brothers.

Като за начало можем да кажем, че издадоха албум, наречен „Bloodline”. Човек обаче няма как да не потрепери от мисълта какво може да се е родило в главата на двамата братя – сълзлив поп, лек рок? Е, за разлика от някои други подобни отделени от основната банда занимания, тук подобни екстремуми в кривата на стиловото определение няма. Всичко си остава здрав, типичен за бандите от Флорида дет метъл. От най-висша проба.

Макар че звучат малко по-типично и малко по-малко уникално от Obituary, братята Тарди изобщо не са за изхвърляне. Но в крайна сметка, ако ги имаше и онези разпознаваеми дуум елементи, тогава нямаше да има и смисъл от отделен проект, така че различията бяха очаквани. За сметка на това, обаче, четиримата китаристи – Ралф Сантола, Джон Ло, Скот Джонсън и Джери Тидуел правят истинска лудница. При толкоз много майстори на шестте струни е съвсем естествено, че здравите рифове и щурите сола са повече от основен елемент на албума, и се превръщат дори във водещ. При това всички те се отличават с изпипаност и прецизност, качество и умение надничат зад всяка нота. Какво му трябва повече на човек?

В крайна сметка всички харесват добрите сола, здравата жица, но само на тях албум - трудно. Така че може би една доза разнообразие не би се отразила зле. И воала – ето я и нея. „Fade Away” – страшно мелодична, особено запомняща се бавнотемпова песен. А преди това - почти пауър звучене на китарите и барабаните, гарнирано обаче не с възвишения вокал, а с рева на Джон. Неочаквано добра комбинация. А при всичките китари, няма как да се мине без малко леко странния, кратичък, безкрайно мелодичен инстументал с подходящото име „Weird”.

Така че от откриващата „Bring You Down”, която дава перфектният тласък на албума, та чак до края ви очаква един разнообразен, страхотен дори с традиционността си на места албум, който всеки любител на изпипаната китарна работа без доза колебание ще хареса. Именно там обаче е и слабостта на албума – на едно или две места, където китарата проявява слабост, песента страда. Но да оставим настрана недостатъците, които са достатъчно малко и пренебрежимо дребни и да се насладим на това, което Тарди са успели за изкарат. Защото е действително много, много добро.






Допадна ли ви този материал? (5) (0) 2794 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.