Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Крадецът на праскови в Народния театър (ревю) - Бойко Илиев, Аня Пенчева, Ванча Дойчева, Марин Янев, Мариус Донкин, Стоян Пепеланов, Юлиан Вергов, Е
Крадецът на праскови в Народния театър

Автор: Мариана Иванова, четвъртък, 19 февруари 2009.

Публикувано в Статии :: Други; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Източник: teatri.bg

Когато става дума за литература пренесена на кино, обикновено подхождаме с недоверие. Защото в повечето случаи ставаме свидетели на драстична промяна на текста (което винаги се налага) или се изпълваме с разочарование когато видим несъответствие на лицата на героите с тези от нашето въображение.

Доста смело постъпва режисьорът Бойко Илиев, който решава да постави известна българска повест на сцена, след като лентата, създадена по нея има огромен успех. Става дума за легендарния текст на Емилиян Станев „Крадецът на праскови” и още по-обичания едноименен филм на Въло Радев.

Бойко Илиев кани в своята интерпретация големите актьори Мариус Донкин в ролята на полковника, Аня Пенчева е Лиза, Юлиан Вергов е военнопленникът Иво, Марин Янев, Ванча Дойчева и Стоян Пепеланов гордо допълват главните роли. Първите впечатления от атмосферата на сцената на Народния театър са като че ле познати и очаквани – мълчанието, пестеливите и уморени движения, приятният реквизит.

Без подробности в жестовете и думите Бойко Илиев ни въвежда в настоящето на героите. Виждаме тъжната и сериозна Аня Пенчева, различна от начало до край от вечната Невена Коканова. Не по-добра и не по-лоша, а точно различна като излъчване, като глас, като външност, като чувственост. Юлиан Вергов е симпатичен с младежкото си излъчване и „професионален сръбски” акцент. А Мариус Донкин е достолепен и проклет, накуцвайки и мърморейки точно толкова, колкото да ни стане неприятен. Новото в спектакъла „Крадецът на праскови” е образът на майката на Елисавета, който като призрак навестява тъжната жена. В неговата роля е Ванча Дойчева, която изглежда като съвест - слуша и мълчи.

Сценография на Нина Пашова е приятна и семпла, градината с прасковите е прекалено близо до помещението, в което се развива действието, но това се е наложило от липсата на пространството. Костюмите, които също са неин проект са малко по-съвременни и стилни отколкото изисква текста, но пък едва ли някой ще възрази, при положение, че те правят актьорите по- привлекателни.

Театралната интерпретация на повестта „Крадецът на праскови” стъпва малко неуверено, но така е с всяко начало. Трудно се налага новото, но е факт, че с желание, добри актьори и хъс се върви напред. Бойко Илиев може да се радва, че неговия опит си струва, а резултатът е положителен.






Допадна ли ви този материал? (2) (1) 4674 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.