|
Сивостен :: Кърт Вонегът: "Кланица 5" (ревю) - Кърт Вонегът, Белетристика, Съвременна американска проза, "Slaughterhouse-Five", Американска литерат
 | |
 Неведнъж съм писал за недостижимия американски белетрист, и трябва да призная, че всеки път става все по-трудно. Днес обаче има един по-специален повод да си припомним както него, така и неговите творби, което между другото ми дава възможност и своего рода с един куршум да ударя два заека.
На тази дата, преди шестдесет и четири години, в разгара на Втората световна война, започват съюзническите бомбардировки над Дрезден, довели до хиляди цивилни жертви - двадесет, тридесет или над шестдесет в зависимост от историците и страната на фронта, от която стоят, но все така в масата си невинни. Естествено, да говорим за кошмара на войната е безпредметно, това, че жертвите са неизбежни - излишно да се споменава, но и така мисълта за тоновете напалм и касетъчни бомби, изсипани върху беззащитното население, е ужасяваща. А дали стратегията е достатъчно оправдание и дали целта оправдава средствата е въпрос, който никога няма еднозначен отговор. И може би затова, и до ден днешен, гледищата върху погрома над немския град са безкрайно различни, макар и в рамките на безспорното зло - от необходимо, до холокост и откровено военно престъпление. Всекиму за себе си, а що се отнася иначе до политиката - в крайна сметка историята се пише от победителите.
Нека се върнем обаче на Кърт Вонегът. По време на военната си служба, американецът е военнопленник именно в Дрезден, или по-точно останките от модерния му апокалипсис, и това до огромна степен формира мирогледа, доста ясно изразен по-късно в цялостното му творчество. Както и в обществената и политическа позиции. Темата коментира неведнъж - и пряко, и ребром, и в конкретни речи или в контекста на творбите си, дори завоалирано на места. Но именно "Кланица 5" е концентратът, литературното отражение на картината, отпечатана в неговото съзнание.
На съдържанието и обаче няма да се спирам конкретно - то е въпрос на лично светоусещане - за сметка на няколко любопитни факта. Интересно е, че година след излизането си през 1969 г., "Кланица 5" е номинирана за престижните научнофантастични награди "Хюго" и "Небюла". Губи и двете надпревари, всяка една от "Лявата ръка на мрака" на Урсула льо Гуин, но остава въпроса какво точно търси Кърт Вонегът насред изявените фантасти. И това фантастика ли е, всъщност. Да, безспорно, похватите са налице, а метафората изисква силно участие на приемника от другата страна на текста. Но Вонегът никога не е бил непрозрачен за онзи, който наистина има желание да го прочете.
Не че творбата е биографична от друга страна, макар и възлите на паралелите да се напипват без особено усилие. Нито е историческа, макар че - между другото - самият Вонегът твърди, че жертвите в Дрезден са далеч повече. Някъде около сто тридесет и пет хиляди. Връз което описва и доста антипропагандна картина на армията, по-точно нейните единици, в което число влиза и едно от първите литературни признания на хомосексуализма. В резултат, различни аспекти от "Кланица 5" предизвикват вълни от недоволство, и книгата е периодично забранявана, а нейният случай достига дори до Върховния съд на Съединените щати що се отнася до ценза и по отношение подрастващото поколение.
В заключение обаче отново няма да се престраша да я препоръчам - по-скоро ще напомня за съществуването и. Защото Кърт Вонегът вероятно завинаги ще остане един от малобройната порода автори, които читателят или обожава, или просто не може да чете. Във всички случаи обаче, именно "Кланица 5" е една от най-вонегътските негови книги, с които последният може да се сблъска. Така е то. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
