Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Големите котки. Тигър (статия) - Биология, Зоология, Големи котки, Тигър
Големите котки. Тигър

Поредици: Големите котки; Опасни за живота

Автор: Иван Ж. Атанасов, неделя, 08 февруари 2009.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Счита се, че името на най-голямата от четирите големи котки, или с други думи представители на род пантери - тигърът (Panthera tigris) - произлиза от персийската дума за стрела. И действително, с удивителната си и смъртоносна за почти всяка плячка сила и бързина този хищник по нещо напомня на едно от най-използваните оръжия на онова време. В исторически план ареалът на разпространение на тигъра е включвал голяма част от Азия - от Кавказ и източната част на Турция, през Сибир та чак до Индонезия. Но в периода от осемнадесети до деветнадесети век практически изчезва от западната част на континента и през двадесети и двадесет и първи век ареалът се фрагментира, и към момента включва западен Китай, Индия или най-общо югозападна Азия, както и поречието на реките Амур и Усури в югоизточен Сибир.

За прародител на тигъра се счита Panthera palaeosinensis, обитавал северен Китай през ранния плейстоцен. Ранните форми на тигъра са били значително по-малки от тези на екземплярите от наши дни. Откритите фосили дават на учените добра представа къде точно е еволюирал - северен Китай, като по-късно екземпляри започват да се срещат и в Кавказкия регион, Суматра, Индия и Борнео. В исторически план обаче няма сведения тигърът да е бил измежду местната фауна в Борнео, въпреки разпространението си на острова през късния плейстоцен.

Както споменахме, тигърът е най-големият представител на семейство котки. Основната му окраска е червеникаво оранжева до червеникава охра с тъмни, черни или тъмно кафяви, основно вертикални ивици, а по корема е оцветен в бяло или друг светъл нюанс. Цветът варира от по-светъл в северните популации до по-тъмен в южните. Ивиците при последните са по-малко и преминават в точки в долната си част. Черепът е голям, като единствено лъвът му съперничи по този показател, но за разлика от царят на животните е по-заоблен, типичен за представителите на котешкото семейство. Структурата на тялото на тигъра е подобна на останалите представители на семейството, с мощна мускулатура и дължина на възрастните екземпляри от два до три метра. Зеницата е кръгла, а склерата жълтеникава на цвят.

Предните крака имат пет пръста, задните четири. Ноктите са прибрани през повечето време, като тигърът ги използва основно при лов или защита. Зъбите му са изключително здрави, кучешките са издължени и леко извити, като е интересно да се отбележи, че са с най-голяма дължина в сравнение с всички останали представители на семейство котки. При сибирския тигър (Panthera tigris altaica) горните кучешки зъби достигат до дължина 74.5 мм.

Подвидовете бенгалски тигър (Panthera tigris tigris), изчезналият през 1968 г. каспийски тигър (Panthera tigris virgata) и сибирски тигър са най-големите представители на вида. Най-малките са явайският (Panthera tigris sondaica), балийският (Panthera tigris balica), също изчезнали, както и суматрийският (Panthera tigris sumatrae), които са с размерите на голям леопард (Panthera pardus) или ягуар (Panthera onca). Най-големият измерен индийски тигър е с дължина 3.22 м, най-тежкият – 258.2 кг; най-големият усурийски – 3.51 м, а най-тежкият – 306.5 кг. Освен това видът включва и южнокитайския (Panthera tigris amoyensis), малайския (Panthera tigris malayensis) и индокитайския тигър (Panthera tigris corbetti).

Както окраската, така и гъстотата на козината варира при различните подвидове. При някои е около 1700 косъма на квадратен сантиметър, а при сибирския тигър зимно време достига до 3300 косъма на квадратен сантиметър. При последния най-ясно се виждат и промените в оттенъка и гъстотата спрямо заобикалящата го среда, като зимно време козината е по-светла и гъста.

Докладвани са случаи на черни тигри по подобие на черните пантери (ягуар и леопард), макар и от непотвърдени източници. Със сигурност обаче се срещат бели тигри или албиноси (chinchilla albinistic), по-често в зоологически градини, където се развъждат заради популярността им. Иначе на свобода, поради рецесивния характер на гена, отговарящ за появата им, са сравнително рядко явление. При нормални условия този ген се среща веднъж на повече от десет хиляди раждания. Белите тигри не са отделен подвид и в свободно състояние подобна окраска досега е срещана само при бенгалските, или тигрите с потекло включващо бенгалски, макар че причината не е известна. Всъщност козината им не е изцяло бяла - тъмните части от окраската присъстват и при тях. Освен с цвета на косъма, албиносите се различават от другите екземпляри по сините си очи и розовия нос.

Другата по-любопитна окраска е златистата. Отново се причинява от рядко срещан рецесивен ген. Тигрите, при които присъства, са със златиста козина, бели крака и бледи оранжеви райета. Също така козината им е доста по-гъста от нормалното. Изключително рядко явление са и както и при белите тигри, за да се получи подобно потомство, в семейното дърво трябва да има бенгалски тигър.

Тигрите са изключително приспособими към околната среда, както си личи от ареала на разпространение на вида. Срещат се дори на 3000 метра надморска височина, както и в климат от екваториален до суровия Сибир, където тигърът понася температури до минус четиридесет и пет градуса. Представителите на най-големите котки са и добри плувци, като за разлика от някои други видове от семейството обичат водата. Малко известен, но доста любопитен факт е, че едно от предпочитаните им места за чифтосване е именно водата.

Нито един от подвидовете няма установено време за чифтосване, но все пак за целта използват най-вече периода от ноември до април месец. Женската показва готовността си, маркирайки с урина и драскотини от нокти територията си. Освен това тя често сама търси партньора си, а не обратно. Тигрицата е в състояние да зачене само в рамките на три до седем дни, като през това време двойката се чифтосва многократно. Самият акт е доста шумен и бурен и започва, след като женската покаже готовност, което изразява с претъркалвания и размахвне на лапи. След края на този няколкодневен период мъжкият напуска и си търси друга партньорка. Бременността трае между 95 и 112 дни. През това време женската намира защитена бърлога, където ражда две до четири малки на интервал между двадесет и четиридесет минути.

До двумесечна възраст новородените не напускат бърлогата. Тигрицата е изключително грижовна майка и докато ги кърми, почти не ги оставя сами. Първите зъби им растат на около двуседмична възраст, когато тигърчетата и проглеждат. До около пет-шестмесечна възраст женската носи на малките месо, но основната им храна продължава да е майчиното мляко. Макар че понякога я придружават на лов, все още не участват в него. След петмесечна възраст започват да вземат участие в същинския лов. Майката ги учи как да дебнат, атакуват и убиват плячката. Въпреки че тигърчетата се раждат с окраската на възрастен представител на вида, до втората година козината им остава по-светла. Докато не се отделят от майката, тя не си търси нов партньор. Това става най-рано на втората година, най-късно около петата. Като цяло оцеляемостта на малките не надвишава петдесет процента.

В зависимост от количеството плячка, възрастта и пола на екземпляра, един тигър обитава площ от двеста до около десет хиляди квадратни километра. Територията му е най-малка в южните области и най-голяма в северните, като обикновено в нея голямата котка има няколко защитени леговища - най-често в гъста растителност, под паднало дърво, при скални образувания, даващи защита, или пещери. Мъжките тигри проявяват търпимост към женските от вида и често допускат други мъжки, но само да преминат през територията им. Във всички останали случаи свирепо защитава границите на владението си.

Тигрите са самотни ловци и нападат основно по-едра, основно тревопасна плячка. Храната им включва диво прасе, благороден елен, петнист елен, дива коза, лос, бивол и понякога рис. Също така нападат индийски тапир, както и в редки случаи млади индийски носорози. В Амур-Усурийския регион често ловуват и мечки, а в Индия – ленивци. Освен това при липса на друга плячка нападат и изяждат леопарди, както и птици или риба. Също така има случаи, в които прибягват до лов на крокодили, бодливи прасета и дори плъхове или жаби. В менюто им попадат още почти всички домашни животни. Рядко нападат хора и обикновено това са единични случаи, като основно такива се наблюдават в индийския регион.

Тигърът се промъква и дебне жертвата си до около петнадесет до двадесет метра, след което с неочакван скок я напада и хваща за врата, като задните му крака остават на земята. По-младите животни убива със захапка в задната част на врата, а по-големите поваля и удушава прегризвайки гърлото им, като държи захапката до няколко минути след смъртта. Ако не успее с първия скок да улови плячката, я преследва до около двеста метра и в някои случаи я застига, но в повечето ловът при подобен сценарий на този етап е провален. След като убие плячката, тигърът я влачи до най-близкото защитено място, най-често в близост до вода. Яде и пие, след което скрива остатъка и спи. Когато се събуди се връща, прогонва евентуални хищници, които са открили скритото месо, след което го дояжда. Ловува основно вечерно време и нощем.

Интересно е, че макар да са известни като самотници, тигрите понякога, макар и рядко, се събират на групи. Също така е любопитно да се отбележи един широко известен и доста неверен факт, а именно, че тигрите примамват елени, наподобявайки звуците, които издават. Това като цяло е невярно и подобието е резултат на чиста случайност. Също така количеството месо от 50 килограма дневна дажба, което често се цитира, е абсолютният максимум, който хищникът може да изяде и това се случва само след по-продължително гладуване. Иначе при нормални обстоятелства са му достатъчни от осем до десет килограма дневно.

Средната продължителност на живота на тигъра е около петнадесет години, като най-възрастните екземпляри достигат двадесет и шест годишна възраст на свобода. Най-честата причина за смъртта им за жалост е човекът.






Допадна ли ви този материал? (23) (0) 11225 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (12) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.