|
Сивостен :: Мери Хигинс Кларк: "Къщата на спомените" (ревю) - Мери Хигинс Кларк, Трилър, "Remember Me", Бестселър, Нови книги
 | |
Приветливото крайбрежие на Кейп Код изглежда идеалното място, където Помили Никълс да възстанови душевното си равновесие. Дълги години преследвана от трагичния инцидент, отнел живота на двегодишния и син - а понастоящем и майка за втори път - сякаш именно спокойствието, представляващо следсезонното курортно градче, е това, от което изпитва нужда, за да може да укрепи поразклатеното семейно огнище и да съсредоточи вниманието си върху малката си дъщеря.
От друга страна, като автор на популярна детска поредица, Помили попада насред богат на исторически забележителности и любопитни истории край, вдъхновяващ със своите неизчерпаеми мистерии. А когато към това прибавим и трагичен случай, завършил със смърт при доста съмнителни обстоятелства, доза фамилни вражди и няколко особняка, изглежда като перфектна заготовка за трилър. Трилър, който да запълни приятно няколко часа свободно време.
За съжаление обаче, при крайния резултат последното е колкото вярно, толкова и не. И поне на мен лично "Къщата на спомените" не ми достави толкова удоволствие, колкото очаквах.
Мери Хигинс Кларк безспорно се е справила с повечето предизвикателства. Завръзката, развръзката, развитието на историята и повратностните на сюжета са на висота, и с всичките си изненади книгата и е доста интересна за проследяване. Нещо повече - любопитните подробности, които включва на места, доставят допълнително удоволствие на читателя. Даже бих казал, че "Къщата на спомените" е на доста високо ниво, ако не беше една много основна нейна черта. А тя е следната:
Не смея да предполагам дали американската авторка изрично е целяла домакинската или поне общо дамската, като по-чувствителна, аудитория, но душевните терзания и почти буквално повтарящите се размишления на главната героиня в един момент просто идват прекомерно в излишък. Книгата сякаш постоянно прескача от умерено наситен трилър, макар и далеч не толкова смразяващ кръвта, към задушевна драма, а двете на практика не си пасват по никакъв начин. Все едно, ако беше филмова лента, през пет-десет минути да сменяш кутията носни кърпички с купата пуканки.
Въпреки този доста сериозен недостатък обаче, "Къщата на спомените" все пак е доста приятно четиво, и се съмнявам, че любителите на трилъра ще съжаляват особено, ако се запознаят с него. Без съмнение, трудно ще се нареди сред най-големите в жанра, но пък в крайна сметка това е запазена територия за няколко особено изтъкнати имена.
--
За повече информация от страницата на ИК "Бард"... |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|