|
Сивостен :: Големите епидемии: Чума (статия) - Биология, Медицина, Микробиология, Александър Йерсин, Епидемии, История, Пандемии, Черната смърт, Чу
 | |
 Може би най-страховитото заболяване в историята на човечеството, чумата е позната от дълбока древност. И самият факт, че името и е тъждествено с обобщителното понятие за унищожителна епидемия, макар и архаично, би трябвало да е доста показателен за славата, с която е обградена.
От различни летописи и исторически източници до нас достигат сведения за разнородни и многобройни чуми, като някои от тях - Антониновата и Киприановата, например, поразили Рим през Второто и Трето столетия, всъщност не се дължат на нея, или по-точно на нейния причинител. В случая, специално, се предполага, че става дума за едра шарка. При все това, по време на трите си известни пандемии, чумата покосява около двеста милиона души, обезлюдявайки градове, държави, а - може да се каже - дори и цели континенти.
Първата записана в човешката история пандемия е известна като Юстинианова чума, по името на тогавашния византийски император Юстиниан I, който сам преболедува от нея, и се разразява в средата на VI век. За около сто и петдесет години, болестта помита близо половината население на Европа, а общият брой на жертвите се изчислява на около сто милиона. Предполага се, че е внесена от Египет, с доставките жито за Византийската империя, а преливащите от плъхове житници на Константинопол се оказват повече от идеален резервоар за нейното разпространение.
Юстиниановата чума минава на две вълни през Стария континент. Първата, от 541-542 г. е ограничена в столичния град - където в пиковите си моменти, според тогавашните историци, взема до десет хиляди жертви на ден - и по Източното Средиземноморие. Втората започва през 588 г. и се разпространява на запад чак до Ирландия, на север - до Дания, а извън европейските граници върлува и из Централна и Южна Азия, както и Северна Африка и Арабския полуостров. Юстиниановата чума продължава да се появява из Средиземноморието отново и отново, чак до началото на IX век, водейки след себе си не просто смърт, но и няколковековен културен и политически упадък в региона.
Още по-голямо е значението обаче на Втората чумна пандемия, останала в историята под името Черната смърт. В средата на четиринадесети век, от 1347 до 1351 г., Черната чума отнема още между седемдесет и сто милиона живота, в зависимост от източника, намалявайки населението на Китай наполовина, това на Европа - с приблизително една трета - а вероятно още около десет милиона жертви взема на африканския континент. Особено засегнати са по-гъсто населените централноевропейски държави, както и Италия и Англия.
 Смята се, че първоизточник е или Китай, или Централна Азия, от където болестта бива пренесена в на Кримския полуостров, и прескачайки от вид на вид, в крайна сметка достига и до човека. Други историци твърдят на свой ред, че чумата е била по принцип ендемична в този район, но така или иначе, в началото на четиредесетте години на XIV век, тя бива донесена от търговски кервани в Западна Европа и Северна Африка.
Подобно на Юстиниановата, която силно способства упадъка на Византийската империя, Черната чума на свой ред се явява решаващ фактор за разрушаването на средновековната феодална система, не само вземайки живота на редица благородници, но и чрез силното намаляване на работната ръка. Смята се, че между двете всъщност има връзка, въпреки многовековния период на затишие, а Черната смърт на свой ред продължава да шества в продължение на повече от четири века. Макар и с намаляващ интензитет и смъртност, които предполагат и завишаваща се резистентност сред населението в резултат на напълно естествения подбор, за този период са известни над сто локални епидемии на различни места в Европа.
Освен политически, Черната чума води и до сериозни социални промени през своите столетия. От една страна, отслабва хватката на Римокатолическата църква, от друга - води до жестоки преследвания на всевъзможни малцинства. От трета, натрапчивото усещане за собствената смъртност и несигурността водят до доста нихилистично поведение (на което е посветен още "Декамерон", макар и през XIV век, когато Бокачо го създава, нихилизмът реално да не е познат като понятие). Естествено, оказва влияние и върху изкуството в различните му форми, и като цяло се явява силен фактор при промените, настъпващи в европейското общество през късното Средновековие и Ренесанса.
Третата чумна пандемия започва в средата на XIX век, в Китай, и е първата, която достига всички континенти. Жертвите и наброяват около дванадесет милиона в региона (вкл. Индия), но са сравнително малобройни извън него - което се дължи и на идентифицирането на причинителя (1894 г.) и основните вектори, позволяващо нейното ограничаване, както разбира се и на значително по-модерните по това време медицински способи и методи. При все това, третата пандемия продължава до 1912 г., основно в азиатския регион - въпреки че локални епидемии има и в Южна Африка, Съединените щати, Южна Америка и Карибския басейн, както и Русия и Австралия. Ендемични огнища, естествено, съществуват и до днес - основно в Африка, Азия и Южна Америка - но през последните пет десетилетия на миналия век и началото на този случаите са значително намалели.
 Както споменахме, чумният патоген е идентифициран през 1894 г., по време на епидемия в Хонконг. Това е дело на швейцарския лекар от френски произход Александър Йерсин, който успява да направи взаимовръзка и между него и някои от основните му вектори-гризачи.
Чумата се причинява от Yersinia pestis, грам-отрицателен факултативен анаеробен бактерий, от семейството на ентеробактериите (Enterobacteriaceae). Той не образува спори, няма ресни, може да образува капсули. Развива се дори при ниски температури (психрофилен) и във външни условия може да оцелее продължително време. Дезинфектантите обаче го убиват бързо.
В хранителна среда не образува уреаза и индол. Не е взискателен при отглеждане, а растежът му се стимулира, ако се прибави хемолизирана кръв. На твърди среди образува характерни колонии, които с при малко увеличение на микроскопа или силна лупа се определят като "счупено стъкло".
Вирулентността варира при отделните щамове и се дължи предимно на специфични плазмиди, които са характерни само за този вид. Вирулентните щамове на среда образуват характерни грапави R-колонии. Някои са толкова опасни, че дори единични бактерии предизвикват заболяване, а леталитетът е висок.
Чумният бактерий е включен в списъка на особено опасните инфекции, в списък A на центъра за контрол на болестите и е от малкото бактерии, които на практика са били "на въоръжение" като биологично оръжие. При това още през Средновековието, колкото и куриозно да звучи. По онова време, както в Китай, така и е Европа са документирани случаи водоизточници да бъдат заразявани чрез останките от инфектирани животни и дори хора. Всъщност подобна е и още една от теориите за началото на Черната смърт. През 1347 г., тогава генуезка Кафа, в Крим, е обсадена от монголска войска. Сред последната обаче се разразява чума, и е повече от вероятно трупове на заразени да са катапултирани в обсадения град, а от там заразата да е била пренесена в Европа от бягащите генуезци.
Също така не е тайна, че по време на Студената война СССР и САЩ извършват дейност в тази посока. В Съветския Съюз е създадена "Биопрепарат", която ръководи работата на редица "цивилни" институти и лаборатории, където се разработва бактериологично оръжие. Институтът за особено чисти препарати и остров Възраждане са от най-известните места, занимавали се с чума и антракс, наред с американската Сграда 470 и Лабораториите за биологично оръжие към американската армия.
 Чумата е трансмисивна инфекция, зооантропоноза, предава се от животните на човек. Директното предаване от човек на човек също има значение за развитието на епидемия и се осъществява по контактно-битов, въздушно-капков и алиментарен път (чрез храната).
Възприемчиви са и над 300 вида бозайници, най-често гризачи, които са естествен резервоар на заразата. В зависимост от типа източник - диви гризачи или градски, живеещи близо до човека (синантропни), чумата бива дива (първична) и градска (вторична). Вектор (преносител) на заразата обикновено е ориенталската плъхова бълха (Xenopsylla cheopsis), но е показано, че над 120 вида бълхи и 9 вида кърлежи могат да пренасят чума.
При смукане на кръв от заразено животно, бактериите преминават в бълхата, където се размножават и тя става заразна. При това блокират храносмилателната система на бълхата, предизвиквайки т.нар. "чумен блок". Когато ухапе човек, тя "повръща" част от заразното съдържимо в раната и организмът се инфектира. Чумният блок пречи на нормалното хранене на бълхата, карайки я да хапе настървено и усилено наред, а това увеличава разпространението на болестта.
Клиничните форми са разнообразни: кожна форма, бубонна (класическа и най-често срещана), белодробна, чревна, септична, менингеална, дори безсимптомна. Инкубационният период е в рамките на седмица. Заболяването започва остро, с повишена температура, главоболие, силна отпадналост. Болният има характерен вид (facies pestica) - изпито и измъчено лице с изострени черти, зачервено, с периорална цианоза (посиняване около устните) и инекция (хиперемия, зачервяване) на конюнктивите. Болестта прогресира бързо и скоро съзнанието се замъглява, губи се координацията на движенията, артериалното налягане пада, дишането се учестява. На мястото на ухапването може да се развие първичен афект (кожна форма на чумата), но това не е задължително.
Чумните бактерии произвеждат ензими, които разграждат някои протеини в човешките тъкани, като по този начин си проправят път до лимфната система. С лимфния ток те стигат до регионалните лимфни възли, където се образуват болезнени възпалително-некротични подувания с големина от орех до ябълка и синкаво-виолетов цвят. Наричат ги бубони, което дефинира тази форма като бубонна.
Състоянието се влошава, температурата остава висока 39-40oC, кожата е суха, изпъстрена с мънички кръвоизливи, появяват се делири, слезката и черният дроб са увеличени. При липса на адекватно и своевременно лечение, смъртността при бубонната чума е между 30 и 50 процента.
Много по-тежки форми са белодробната и чревната чума. Белодробната е първична при директно заразяване по въздушно-капков път и вторична, ако чумните бактерии преминат границата на лимфните възли и чрез кръвта стигнат до белия дроб. Изключително тежка клиника, с бързо влошаване на общото състояние и упорита кашлица с кърваво-пенести храчки. Налице е чумна пневмония, която скоро води до дихателна недостатъчност и смърт. Чревната форма е по-рядка, характеризира се със силна интоксикация на организма и кървава диария. Леталитетът при такъв ход на заболяването достига 100%.
Диагнозата се поставя лесно. Задължително се прави диференциална диагноза с туларемия, поради сходното клинично протичане. Телесни секрети, проба от бубони и кръв се вземат за изследване. Материалите се микроскопират директно или се сеят на среда, най-често кръвен агар. Чумният бактерий прилича на ладийка, двустранно оцветен по полюсите. Добър метод е и имунофлуоресценцията, тъй като има висока доказателствена стойност и е бърз. Това е важно, тъй като чумата е особено опасна инфекция с висок леталитет, нужно е да се действа бързо. Затова и серологичните изследвания за антитела нямат особен смисъл - по времето, когато ще потвърдят диагнозата, пациентът вече ще е починал.
Лечението се осъществява с високи дози стрептомицин, тетрациклини, евентуално сулфонамиди при леките форми. Нужно е поддържане на хомеостазата и борба с шока при тежките форми. Болните задължително се изолират, същото се отнася и за контактните. На последните се прилага антибиотична профилактика. Задължително и своевременно се търси епидемиологичното огнище, което подлежи на пълна дезинфекция, дезинсекция и дератизация. След преболедуване се създава сравнително добър имунитет - повторното заболяване е рядкост и протича доста леко. Налични са два вида ваксини - жива EV-76 и убита, тип USP. Използват се за профилактика при пребиваване в райони с огнища от чума.
Чумата е опасно и тежко заболяване, което дори в днешните дни на модерна медицина е трудно да бъде преборено и не бива да бъде подценявано. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
