Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Мощните автомобилни аудио системи с разрешително? (статия) - Гражданско общество, Шум
Мощните автомобилни аудио системи с разрешително?

Автори: Иван Ж. Атанасов, Ангел Генчев, сряда, 04 февруари 2009.

Публикувано в Статии :: Публицистика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Или бог да благослови перфектната шумоизолация

Отваряш прозореца вечер да се проветри - така де, не може да се спи, ако въздуха не е по софийски чист - и те блъска мощна звукова вълна. След кратък шок осъзнаваш, че поредният трошляк - западна марка на възраст поне колкото египетските пирамиди - дъни „Наш’та система”, като воплите на фолкдивата Кали преминават в медения гласец на Сани и нейния суперхит „На геврека дупката”. Бързо затваряш и потъваш в блажена тишина. А тя, както е известно, предразполага към мисли.

И тъй, ти може наскоро да си се оборудвал с перфектната топлоизолация, която благодарение на искрица благоразумие се явява и шумо-такава. Половината съседи обаче не са. И веднага се сещаш за времената преди, когато по цяла нощ не те оставяха да спиш разни... индивиди, които нямат кинти да идат на кръчма и затова паркират някъде „на празно”. Което обикновено е баш у средата на жилищен квартал. Цепят „волумето на мах” и льокат бира.

Ако оставим настрана факта, че после някой от същите ще запали бракмата и на градус ще тръгне да се прибира, пребива или убива някой, остава един въпрос – какво правим? От единствения ми нефелен опит да пробвам със законови средства да ги изпъдя само ми нарязаха гумите на возилото, което, както се оказа, може да бъде дело само на неизвестен извършител. Не че не е ясно, че ден след като им строшиш хатъра и намериш колата си в подобно състояние, то извършителят всъщност е очевиден. Обаче, ходи да гониш михаля. И при положение, че в България не се спазва ни приличие, ни закон, остава май единствено да се въведат по-сурови мерки. Например, за мощна автомобилна аудио система да се иска разрешително. Като за оръжие. Така де – докажи, че ти трябва, докажи, че си отговорен, а не някой лумпен без чувство за свян или каквото и да било, и тогава си монтирай дзвера.

В нашия квартал е що-годе спокойно в това отношение. От една страна половината живущи вече са се оборудвали с изолация, от друга - подобни сбирки се осъществяват средно веднъж на месец, на полянката пред читалището. На други места обаче положението е доста различно.

Да вземем за пример Люлин - квартал, чиито жители нерядко се шегуват, че е четвъртият по големина град в България. Картинка: пролет е (лято е, есен е), топло е. Часът варира между два и три след полунощ, а панелките около произволно избраното междублоково пространство - поне от тях все още има бол, че и широки - приятно резонират с последните хитови ритми на Тони Стораро. Да речем. Периодично накъсвани от нечия подпийнала, ала неистова радост. За месеца на баловете, плавно преливащ в тримесечие - по-добре да не говорим. За ремонтите в седем сутринта и единадесет вечерта - още по-малко - те са някаква друга приказка.

Ако мислите, че това се случва само по забутаните бедни работнически квартали – моля ви мадам, вие къде живеете? Бе! Алабин е в центъра, нали? Е, там слава богу „аудиото на мах” не е нужно – има си открита кръчма. И музика на корем. И понеже е скъпа, на пейките насядали младежи и девойки и цяла нощ пият. Околните денонощни „магазини” пък са се изхитрили да продават всякакъв тип мало- и голямолитражки. А на сутринта – все едно е минал фестивала в Рио. Два пъти. Гледаш как клошарите събират недопушените фасове и недопитите бутилки и се насочват към градинката пред „Народния театър”, за да си направят и те кефа. А полицията – е тя понякога ги гони, клошарите де, ако има някое по-така събитие в района. Иначе гледа. Нека гледа, хората не са цъфнали и вързали, нека се порадват.

Обаче вечер що гледа? То, че не е баш нарушаване на обществения ред – не е, обаче все някоя алинея за замърсяване на зелените площи трябва да е останала от татово време. Пък и видимата възраст на контингента е около непълнолетната, клоняща към съвсем малолетна. Или с думи прости... без думи.

Разрешителни му е майката – да ги дават и после бързо да си ги взимат. Защото иначе вечер ще продължаваме да гледаме младежи да се наливат по градинките, младежи да тормозят жилищни квартали. И ще продължаваме да се чудим – що ли младите ни се чинят да са по-тъпи, по-прости и бая по-необразовани, отколкото бяхме ние на времето. И то не защото ние не се събирахме навън и на зелено - точно обратното. С някои малки разлики. Като място (малко по-встрани от жилищните площи), като децибели и... кофи за боклук.

Ама то пък какво и да се чудим, отговорът се набива на очи като бримка на чорапогащника на Адриана Скленарикова.






Допадна ли ви този материал? (10) (0) 3316 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (5) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.