Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Soulthreat - Storm of Time (2009) (ревю) - Мелодичен дет метъл, Симфоничен блек метъл, Soulthreat, Нови албуми
Soulthreat - Storm of Time (2009)

Автор: Иван Ж. Атанасов, неделя, 25 януари 2009.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Soulthreat - Storm of Time
Independent, 2009

Line up:
Pius Grave - all instruments

Tracklist:
1. Honest Scorn; 2. Storm of Time; 3. Painful Wounds; 4. Lasting Memories; 5. Self Determination; 6. The Evil Unknown; 7. Mental Suicide;

С две думи - впечатлен съм от този албум. Но преди да кажем нещо повече за него, нека видим кои са Soulthreat. Всъщност точният въпрос би бил „кой?”, тъй като това е проект на младия вокалист на немската банда Minatory, Пиус Грейв. През зимата на 2008, младежът решава да започне нещо ново и лично негово си и въпреки че не успява да намери барабанист и клавирист, поради което и синтезаторите и барабаните са програмирани, в края на годината завършва „Storm of Time”. Освен това и лейбълът се оказва проблем, но не и за човек решен на всичко, за да издаде музиката си. И така, в началото на 2009, близо четиридесетминутния симфоничен блек/мелодичен дет излиза на бял свят.

„Storm of Time” е записан в домашна обстановка, поради което програмираните барабани всъщност се оказват плюс. Може би след последното твърдение е добре да уточним, че звукът и като цяло е на доста високо ниво. Още повече, можем да допълним, че инструментално албумът е доста изпипан, а всеки, който се занимава с музика, е наясно колко трудно става това в подобни условия. Също така, Грейв се е справил великолепно със задачата да претвори мелодиите, които са му хрумнали, в плътна, добре звучаща музика. От опита си като групар, па макар и на съвсем аматьорско ниво, ми е добре известно колко трудно е това, ако се занимаваш абсолютно сам, без професионална помощ, а дори и с нея, често това, което се получава, е доста далеч от това, което желаеш. В това отношение слабости не се чуват в нито един риф.

И така, въпреки че подходих към тавата с известна доза скептицизъм, причината за който е просто очевидна, чух нещо наистина добро. „Storm of Time” ме грабна още от самото началото с „Honest Scorn”, където разнообразието и плавния преход към приятна китарна мелодия, с гарнитура от разбиващ среднотемпов барабан, демонстрира качествата на албума по най-добрия възможен начин. Добавете и суровия вокал с нотка на жестокост и ще получите перфектната комбинация. В интерес на истината трябва да се отбележи, че барабаните в първия момент звучат леко извън ритъм, но в един момент човек започва да ги възприема по съвсем различен начин и усещането бързо се изпарява.

Най-впечатляваща е вокалната работа и именно тя прави дебюта на Soulthreat наистина ценен. Особено в частите, когато е подкрепен с балансирани атмосферични музикални пластове, Грейв направо разбива всички прегради межди себе си и аудиторията зад микрофона. Същите пластове разчупват албума и го пращат до известна степен към модерния симфоничен блек, макар определението мелодичен дет, звучи като цяло по-точно.

Китарите също са наистина впечатляващи, въпреки че се градят на сравнително прости мелодии като цяло, бързо еволюират в нещо повече. Звукът им е плътен, тежък, в техническо отношение изпълненията са безгрешни. Въпреки че самите песни следват една и съща основна формула, вариациите на тази база са доста и разнообразни, което прави и самият албум далеч не еднообразен, даже напротив. Всяка мелодия е различна и уникална, но всичките споделят една и съща атмосфера, която се усеща дори при смяна на темпото. Или накратко – тавата звучи забележително разнообразно и едновременно монолитно.

Наистина има много добри неща, които могат да се кажат за „Storm of Time”, но въпреки че Грейв е обърнал дефекта – липсата на достатъчно човешки ресурс – в ефект, няма как да не уловим в себе си нотка на съжаление, че фактите са такива. И надежда, че след дебюта това бързо ще се промени, защото колкото и добре да звучи всичко, остава някаква сянка, бледост, която може да се промени само от пълен състав. А музиката на Soulthreat безспорно го заслужава. Но засега ще трябва да се задоволим с това, което Грейв ни предоставя до следващия албум – дай боже записан с добро оборудване и музиканти на липсващите места.






Допадна ли ви този материал? (3) (0) 2111 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (2) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.