|
Сивостен :: RocknRolla (2008) (ревю) - Гай Ричи, Екшън, Комедия, Криминален, Джерард Бътлър, Джереми Пивън, Идрис Елба, Крис Бриджис, Танди
 | |
 Рокенрола (2008)
Гай Ричи го направи отново. Подземният свят на Лондон, който изобилства от старите, класически престъпници, за които съществува етичен кодекс, няколко некадърни “уонабита” и разбира се, големият пич, чийто мозък е станал на пихтия от греховния живот и ежедневните отрови. Добре познатата схема отново сработва и лентата спокойно се нарежда до "Гепи" и "Две димящи дула", но с онази доза уникалност, която е необходима, за да не изглежда като техен римейк.
Новото в случая е руският олигарх, който опитва да стъпи стабилно в строителния бизнес на града и да си купи фаталната жена, както и футболно клубче. Господин Абрамович, много съжаляваме, но това е първата съвременна демокрация и тук всеки е свободен да интерпретира образът ви. Затова, ако намирате сходства между вас и Юри, дори визуално, то никак не е случайно. Противопоставянето на традициите на старата лондонска гангстерска школа и червивият с пари магнат, който смята, че всичко му е позволено би протекло съвсем гладко, ако не беше намесата на уличните бандити One Two (в ролята Джерард Бътлър), Mumbles и Handsome Bob. Те самите от своя страна за малко да се задавят с голямата хапка, но това е типично в стила на Гай Ричи.
Сред останалите главни герои, а наистина не разбирам как в тези филми е възможно да изобилства от такова количество основни персонажи, без да се стигне до невъзможна главоблъсканица от сюжети, се нарежда Johnny Quid, доведен син на краля, Lenny Cole. Може да ви изглежда загубен за живота, свободно носещ се в друго измерение и напълно изперкал, но той е истинският Rock’n’Rolla и изобщо не трябва да бъде подценяван. Което в пълна степен се отнася и за вярното куче Archie.
Филмът върви гладко, гледа се на един дъх и поразява с абсурдните ситуации и тънкия британски хумор. Цялото настойническо многословие, с което главните герои навлизат в дебрите на уличната философия е гарнирано с прилично количество екшън и не позволява на лентата да доскучее. Изобщо, цялата поредица филми, колкото и сходни да са, остават забавни сами по себе си. Мистър Ричи изобщо не е човек, който ще прави с години едно и също нещо, сменяйки само заглавието. Той по-скоро създава нов жанр и трябва да признаем, че дори без някакъв съществен прогрес на идеите и изразните средства се справя доста добре.
И така, без някаква голяма драма, дълбоки морални дилеми и ненужно количество убийства, RocknRolla забавлява от първата до последната минута и ви кара да си спомняте за него поне следващите три часа, подсмихвайки се вътрешно. Иначе казано, мистър Ричи все повече се превръща в Емир Кустурица на Обединеното кралство, но пък дали някой британец би разбрал Ъндърграунд? Защото ние прекрасно разбираме RocknRolla. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
