Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: "Алеко" и "Шехеразада" в Софийска опера (статия) - Класическа музика, "Алеко", "Шехеразада", Балет, Емил Табаков, Николай Римски-Корсаков, Опера, Преми
"Алеко" и "Шехеразада" в Софийска опера

Автор: Константин Делчев, събота, 24 януари 2009.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Като че стана традиция чуждите посолства да се намесват значимо в столичния музикален афиш, и трябва да споменем, че това е един от факторите, разнообразяващ инак не толкова силния сезон у нас. Така вчера, под патронажа на Руското посолство в България, се състоя премиерата на Рахманиновата опера „Алеко” и балетът „Шехеразада” с музиката на Николай Римски-Корсаков.

В светлината на последните премиери – две трети от Пучиниевия триптих и „Момичето от Златния запад”, очакванията за цялостна постановка вече бяха паднали достатъчно ниско, така че основна притегателна сила вечерта имаше завръщането на големия наш диригент Емил Табаков на пулта на Софийска опера и участието на баса Юлиан Константинов.

И действително, оркестърът звуча така, както никога не сме го чували в последните години – стегнато, сериозно и на много места дори по-изразително отколкото случващите се на сцената събития. Буквално радост за ухото, особено при положение, че първата опера на Рахманинов, написана от него още на деветнадесет, никак не жали инструменталистите. Много добре се получи и „Шехеразада”, чиято цветиста и запомняща се музика успя да прикове вниманието на цялата зала.

Юлиан Константинов е певец, който много подхожда за ролята на Алеко – с мощен глас и хубав, малко тъмен тембър, впечатляващ на сцената с осанката си. За съжаление, обаче, онази вечер той имаше някакви вокални проблеми, които не му позволиха да пее така, както го помним от предни негови участия на софийска сцена, и провалиха отделни фрази. С което пък и свърши всичко дори бегло интересно, отнасящо се до „Алеко”. Всичко останало казано за това изпълнение е споменато от съображения за пълнота и коректност, инак е несъмнено по-добре то просто да се изличи от аналите на историята.

Беше ясно, по биографията на режисьорката Вера Петрова и по това, че вместо кратко съдържание имаме кратък изкуствоведски анализ на произведението от същата нея, че сцената на операта става опитен полигон на поредния бивш асистент на Пламен Карталов, който смята да си служи със сюжета и музиката само като схематични опорни точки, измежду които всичко му е позволено. Включая да измени и убие целия психологически заряд на произведението.

Циганския табор беше станал „обществото на свободомислещите”, Старият циганин – „духовен наставник” на Алеко, а публиката се раздвои в мненията си дали облечените в бели дрехи и занимаващи се с различни изкуства „цигани” приличат на болни в психиатричен санаториум, или на някаква пацифистка ню-ейдж секта с питагорейски и катарски влияния. Отзад на същия екран, който се изявяваше и в „Сестра Анджелика” пък се прожектираха природни картини, ставащи за скрийнсейвър, но често тотално контрастиращи с действието на сцената. Минималистичните и изчанчени декори и почти несъществуващ балет довършиха операта.

Така, още в антракта, някои хора просто избягаха и честно казано въобще не ги обвинявам за това – „Шехеразада” се очертаваше да е с нова режисура и хореография, правени от Мая Шопова. Което всъщност беше жалко, защото тя си беше свършила работата изцяло в класически стил, без да си позволява никакви фриволности и беше създала смислен, изключително приятен за гледане танц, който освен това беше и лесно разбираем за публиката – един несъмнен плюс. Да вярно, без познатите ни от големите руски балети па-де-дьота и вариации, но въпреки това - даващ възможност за изява на солистите. Самата хореографка твърди, че основният й мотив да се захване с тази нова трактовка е нейното желание да разшири и разкрие образа на Шехеразада и можем да твърдим, че напълно е постигнала целите си.

Инак, Софийският балет не ни изненада с кой знае какво. Дарина Бедева – Шехеразада, Сара-Нора Кръстева – Зобеида, Йордан Кръстев – Шахриар и Георги Аспарухов – робът ни показаха че той се намира на едно сравнително стабилно ниво, макар да няма такива изявени танцьори, каквито можем да видим по архивните кадри от миналото. Което, обаче, е и резонно, предвид факта, че в трупата рядко се влива свежа кръв и нови лица почти не се появяват.






Допадна ли ви този материал? (9) (1) 5182 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (13) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.