|
Сивостен :: Къде са ми детските филмчета: Смехораните (статия) - Джордж Гордън, Оскар Дюфо, Дъг Буут, Евелин Габаи, Анимация, Детско-юношески, "Monchhichis", Сериали
 | |
Времената се променят, децата - също, а политиката към тях още повече. Наскоро направих грешката да погледам някоя и друга детска програма, доколкото такива все още се намират измежду риалити-шоутата и венецуелските сапунки, и направо се отчаях. Че не съм вече на десет години, не съм, ама някак навремето като да имаше по-качествени анимационни филмчета. Рекох да проверя тая работа и да, не съм се объркал. Продукциите на Хана-Барбера, когато се появиха по родната телевизия, превръщаха режима на тока в малка трагедия за нежната ми детска душа, а дори сега, години по-късно, освен дълбока носталгия все още продължават да радват.
Сред любимите ми, разбира се, се нареждаха “Смехораните”, главно заради сръдльовците и летящата им галера, както и непознатите ужасии на Долната земя. Създадени в началото на седемдесетте от Коичи Секигучи основно като кукли, “мончичитата” (както е оригиналното им заглавие) станаха известни в България благодарение на едносезонната продукция на гореспоменатото американско студио от 1983-та. Кукли поне в България не съм виждал, нали съм момченце, но пък захаросаната анимация дълго време заемаше почетно място в графика и тормозеше родителите ми.
Накратко за историята, ако някой не си я спомня, смехораните са дребни, сладки и космати маймуноподобни създания, живеещи нависоко в клоните на дърветата в страната Смехорания (Мончия). Малко като мечетата с нежни сърца, ама не чак толкова противно захаросани и уви, така и не достигнаха множеството клонове и разклонения, че да втръснат окончателно. Сред главните герои се нареждат разсеяният магьосник Уизар, печената Кайла, оправният Мончо, природното бедствие Тутуу (някакъв еквивалент на блондинка от вицовете) и още няколко, чиито имена ми убягват.
Спокойният иначе живот в Смехорания периодично бива разтърсван от пъклените планове на шефа на сръдльовците, Хорг, който копнее да завладее нови територии и постоянно изпраща летящата галера начело с дясната си ръка, некадърния и мазен Сногс. Това да ви прилича по нещо на Гумените мечета на Дисни? Но както и да е, другата опасност за нашите герои са пъплещите из Долната земя чудовища, вариращи от космати великани до нещо средно между дракон, динозавър и крокодил. И разбира се племената глигани, които от своя страна често са жертва на гореизброените.
Важното в случая е, че самият сериал е много жизнерадостен и направо сладурски, с гениално запомняща се уводна песен, получила доколкото си спомням и доста добър български вариант, когато дублажът на БНТ беше това, което трябва да бъде. Ех, как се надявах в “Милион и едно желания” някой да си е пожелал “Смехораните”.
Друго няма какво толкова да се каже. Тринайсет епизода, след което “Смехораните” потънали в архивите на Хана-Барбера, а пък тогава за аниме не бяхме и чували. Виж, за сметка на това пък куклите очевидно са много популярни, имат си клубове, обект са на колекционерски страсти и всичко както си трябва, макар умът ми да не побира как възрастни хора могат да се занимават с подобни неща. Всъщност, защо да не е същата носталгия, която ме накара да разровя прахта и да заслушам отново познатата песен. |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|