Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Legends, Tome III: Need For Speed – Eпоха на скоростта (част 2) (ревю) - EA Black Box, Electronic Arts, Симулатор, Състезателен, NFS, Компютърни игри
Legends, Tome III: Need For Speed – Eпоха на скоростта (част 2)

Поредици: Need For Speed – Eпоха на скоростта; Легендарни компютърни игри

Автор: Димитър Грозданов, неделя, 18 януари 2009.

Публикувано в Статии :: Игри

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Както предполагам си спомняте от предходната статия, завършихме с факта, че ЕА оставиха NFS изцяло в ръцете на новозакупеното студио EA Black Box. Филмът „Бързи и яростни” вече е набрал солидна фен-база и се превръща в основно вдъхновение за новите разработчици. В рамките на 14 месеца те си поставят за цел цялостно да изменят поредицата и да я вкарат в нова насока на развитие.

Така се появява Need for Speed: Underground – седмата част на серията. Тя излиза през 2003 година за PC, Playstation 2, Xbox и Gameboy Advance. Играта е неузнаваема спрямо предходните части – край на извънградските трасета, скъпите автомобили и изчистения безсюжетен рейсинг. Фокусът пада върху нелегалните улични състезания, познати от горепосочения филм. Всички трасета в играта са част от измисления лъскав мегаполис Olympic City, а колите са базирани на далеч по-„евтини” возила, сред които Фолскваген Голф, Хонда S2000 и Сивик, Мицубиши Лансър и други. Това е умишлено търсен ефект, за да се наблегне на основната идея на заглавието – тунингът – който е далеч по-добре разработен от последния опит на поредицата в това отношение – NFS: High Stakes. Огромното разнообразие от части, стикери и бои прави кустомизацията изключително забавна и съществен елемент от играта – колкото повече напредвате в сюжета, толкова по-уникален става автомобилът ви. Всеки играч може да го нагоди към собствения си стил на шофиране, а и да създаде кола, която да го отличава от останалите. В интернет се появиха множество сайтове с галерии от красиви и неповторими автомобили, превърнати в мощни зверове чрез тунинга в играта.

Underground е и първата игра в поредицата със сериозно застъпен сюжет – множество от филмчета с различни герои, олицетворяващи пътя ви нагоре сред най-добрите улични състезатели. Включени са и напълно нови режими на игра, сред които Drag (състезание в права линия, като единствена цел е навременната смяна на скоростите и заобикалянето на евентуалния трафик), Drift и Sprint (състезание от точка А до точка Б).

Графиката на играта е изключително лъскава и красива, всяка промяна по автомобила ви се отразява външно и на пътя. Саундтракът включва някои от най-популярните имена в рока (Static-X, Element Eighty, Rob Zombie), рапа (Lil John, The Eastside Boyz, T.I., Nate Dogg) и техното от 2003, което прави играта наистина в крак с времето си.

Множество слухове витаят из уеб-пространството спрямо отношението на автомобилните производители, чиито модели ЕА лицензира в играта, имайки в предвид отрицателното им отношение към нелегалните състезания. Смята се, че липсата на щети по колите е част от договорката между тях и издателя, а и обяснява отсъствието на множество от по-качествените модели на въпросните фирми, изключвайки Нисан.
Въпреки дребните проблеми, като недотам добрия изкуствен интелект, липсата на полиция, ограничения до 4 души мултиплейър и някои дребни бъгове, играта е колосална и сред най-добрите заглавия в поредицата. Тя продава 15 милиона копия в цял свят (ставайки най-продавана игра за 2003) и дава солидни основания за продължение. Но всъщност нейното свръхразнообразие става своебразно проклятие над поредицата – извън фокуса й остават твърде малко неща, които да бъдат добавени, което посредства високата повтаряемост на следващите я заглавия.

Need for Speed: Underground 2 – се появява година по-късно през 2004, за същите платформи плюс версии за джобните Nintendo DS и малко по-късно PSP. Играта се приема изключително топло и всъщност е вероятно последното качествено иновативно заглавие от поредицата, продължавайки историята на първия Underground, макар и в нов, отново измислен град - Bayview. Тя въвежда още три нови режима - SUV (състезание с високопроходими коли тип Хамър), Outrun (трябва да избягаш на определено разстояние от противника), Street X (състезание на тесните дрифт писти), както и своебразният сбор от всички – Underground Racing League.

Най-голяма новост е безспорно обаче отвореният свят – подобно на GTA, играчът се мотае свободно из града, търсейки състезание – това е спорна едиция, тъй като въпреки че е добре реализирана, става някак досадна особено към края на играта, когато играчът шофира до мястото на състезанието по-дълго, отколкото трае самото то. Удвоени са възможностите за тунинг и разкрасяване на автомобила, включени са множество нови модели на различни компании. Колите вече се държат малко по-тежко и приятно, въпреки че отново са далеч от всякакъв реализъм.

Графиката е претърпяла солидно полиране, макар да е базирана на същия енджин. Саундтракът за сметка на това е качествено по-слаб от предходната игра, кът-сцените към сюжета са реализирани безобразно, полиция отново няма, пистите са увеличени, но далеч по-скучни. Въпреки тези минуси, заглавието продава над 9 милиона копия и отново е суперуспешно.

Точно година по-късно (2005) се появява и Need for Speed: Most Wanted като в добавка към горните конзоли се добавя и версията за новият Xbox 360. Играта е стъпка назад и стъпка напред в новата NFS поредица – орязани са значително количество режими, няма нощни състезания (предходни две игри се развиваха изключително и само нощем), намалени са опциите за тунинг, но пък най-сетне полицията е върната в играта, което е гарант за високоадреналиново забавление. Основна цел е играчът да стане първи в нововъведения Blacklist – списък с най-търсените нелегални шофьори в град Rockport (отново изцяло отворен за шофиране).

В играта се завръщат по-екзотични автопредставители за пръв път след NFS: Hot Pursuit 2 (Porsche, Lexus, Audi TT, Lamorghini, Lotus и т.н.), а в излезлия няколко месеца по-късно Black Edition за пръв път са добавени и известните като „muscule” автомобили от старата школа (модели на Форд, Понтиак и прочие).

Факт е подобрената графика, но наново виждаме калпави и грозни филмчета, изключително досаден саундтрак и липса на разнообразие в късните етапи на играта. Приемът все пак е по-скоро положителен както сред медиите, така и сред феновете. Играта наистина не е лоша, но не е и нищо особено. Бъдещето не изглежда розово.

Need For Speed: Carbon излиза през 2006 като към платформите се добавят Wii и PS3. Играта вече показва, че от Black Box се задъхват да правят едно и също 4 години подред. Заглавието представлява своеобразна комбинация между Underground 2 и Most Wanted (на който Carbon се явява продължение на сюжетно ниво, макар и досадно и скучно) – от първата се връща нощния свят и Drift режима, от втората – трите вида коли – tuner, exotic и muscle, както и полицейските преследвания. Отпада за сметка на това Drag режима, любим на много почитатели на досегашните издания. Проблем на играта е, че макар и добре направена, тя не предлага абсолютно нищо съществено ново. Графиката вече очевидно остарява на фона на преките конкуренти от Burnout и не използва и една десета от next-gen възможностите на PS3 и Xbox 360. Саундтракът е малко по-качествен от предходните заглавия, но отново не е нищо особено.

Добавени са все пак Carbon състезанията – в тесни извънградски трасета, където ако излезете от пистата състезанието приключва заради преждевременната смърт, причинена от падане в огромен каньон. Вкарани са и отборни състезания, в които може да вземете по един партньор, като с такива се сдобивате с прогресирането в историята. Те са три вида - Scout, Blocker и Drafter, които обаче не са реализирани добре и трудно си намират място в геймплея. Приятни са гонките с полицията в нощния град, но не са нищо съществено и бързо омръзват. Физичният енджин не е достатъчно добър и някои коли са практически неуправляеми без солиден тунинг.

Приемът този път е по-хладен и от Black Box се усещат, че е време за завой в друга посока.

Need for Speed: Pro Street се появява на пазара през 2007 за PlayStation 2, PlayStation 3, PlayStation Portable, Wii, Nintendo DS, Xbox 360, PC и мобилни телефони. Играта прави опит да е различна – край на нелегалните състезания и отворения град. Връща се на професионалните писти, където играчът и екипът му се състезават срещу други отбори. Сюжет отново присъства, но безумно глупав – детинските закачки между пилоти не създават интрига.

Опитът за пресъздаване на сравнително реалистично шофиране е провален от грозната и сива графика и напълно нереалистичния физичен енджин – колите са трудно управляеми и неадекватни на пътя. Скучни и еднообразни писти, бъгове и нисък фреймрейт (играта сече) допълват картинката. Звукът все пак е на ниво и двигателите ръмжат животински и реално. Онлайн играта е солидно изградена има разнообразие от състезания, но едва ли са успели да грабнат някого, имайки в предвид колосалните недостатъци. Вижда се ясно, че 12-месечният период на разработка става недостатъчен и че на Black Box явно им свършват жокерите. И все пак новият NFS e на път.

NFS: Undercover, бивайки последното издание на поредицата, излезе само преди няколко месеца и вероятно повечето от вас са наясно в що за плачевно състояние се намира. Опитът за връщане към Underground корените е неуспешен, придружен с множество бъгове, грозна графика и прочие и прочие. Допълнително по темата можете да намерите и тук.

Играта получава най-ниските оценки в медиите за игра от Need For Speed поредицата досега и принуждава EA да я отнемат от Black Box, точно както навремето я отнеха от EA Canada. Новият разработчик за наше щастие се казва Criterion Games – автори на невероятната автонадпревара в последните години - Burnout, популярна с най-доброто усещане за скорост и най-зрелищните катастрофи, пресъздавани някога във видеоигра. Следващият проект с марка NFS ще излезе най-вероятно през 2010 и имаме всички основания да се надяваме отново да видим качествена игра.

В начало ви казах, че заглавията с името Need For Speed са 16, а досега вероятно сте изброили само 12. Към бройката влизат още няколко игри – NFS: V-Rally 1 и 2 – европейски игри, лицензирани и издадени за Северна Америка от ЕА с марката на поредицата, Motor City Online – интернет базиран рейсър, който преживява кратко преди нестабилните му сървъри да бъдат спрени и NFS: Underground Rivals, издадена само за PSP.

Е, с това завършваме обзора за историята на Need For Speed. Вярвам, че почти всеки геймър се е докосвал до заглавие от поредицата в един или друг момент. Тя остава най-масовото, най-запомнящото се явление в жанра на автомобилните спортове и напук на слуховете, още не е казала последната си дума. Епохата на скоростта няма да свърши скоро.






Допадна ли ви този материал? (12) (3) 5403 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (3) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.