Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Опасни за живота: Гигантски змии (статия) - Биология, Зоология, Херпетология, Анаконда, Боа, Влечуги, Змии, Питони
Опасни за живота: Гигантски змии

Поредици: Опасни за живота

Автор: Ангел Генчев, неделя, 18 януари 2009.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Едва ли има други животни, обградени от толкова много митология, колкото гигантските змии. От доенето на крави (легенда, доста сходна с тази за някои смокове) до "Анаконда", "Боа срещу питон" и всякакви сродни трето- и четвърторазрядни филмови продукции, тези страховити поне на пръв поглед създания пленяват фантазията на човека от древността та чак до днешни дни.

Преди да разгледаме някои от по-любопитните сред тях обаче, няколко думи за самите животни. За да бъде наречена една змия гигантска, основно значение естествено има размерът, а върху него точно са изписани безкрайни количества хартия. В крайна сметка, за такива все пак се приемат всичко на всичко шест вида - два от сем. Бои (Boidae) и четири от сем. Питони (Pythonidae), както следва - зелена анаконда (Eunectes murinus) и боа-удушващ (Boa constrictor); тигров (Python molurus), мрежест (P. reticularis), аметистов (P. amethystinus) и йероглифов (P. sebae) питони. Първите две обитават Южна Америка, като боата се среща и в Централна, тигровият питон пък е широко разпространен в Азия, особено Индия, докато мрежестият предпочита най-вече нейните региони с тропически климат. Аметистов питон може да бъде намерен в Австралия и на Филипинските острови, докато йероглифовият живее на африканския континент. Естествено, всички те не са единствени представители на родовете, към които принадлежат, но останалите далеч не достигат подобни внушителни размери.

Безспорен лидер сред гигантските змии е анакондата, за чиято максимална дължина са приети от по-умерените изследователи и зоолози впечатляващите все пак 11-12 метра, което приблизително отговаря на четириетажна сграда, следвана от мрежестия и йероглифовия питони, достигащи около десет. По-малък на фона им поне е аметистовият питон със своите около седем метра, докато боата-удушващ и тигровият питон делят своеобразното последно място в класацията, рядко надвишавайки пет и половина-шест.

Легендите, естествено, говорят друго, и под техния прицел попада главно анакондата. През изминалото столетие се намират десетки сведения за срещи с екземпляри, достигащи и надвишаващи 20 метра, а рекордният размер, приписван на "водна змия" достига 45 метра на дължина при около метър диаметър. И макар че чисто физиологически сякаш няма пречка подобни да бъдат достигнати, реални документални сведения за подобни (в днешни дни) отсъстват. Казвам в днешни дни обаче, тъй като се смята, че преди около милион години сродна на днешните боидни змии - Arinofalia giganteus, обитавала също така Южна Америка, наистина е достигала четиридесет метра. Нещо повече - отвъд липсата на конкретни документирани случаи, и в полето на чистата теория, има сериозна причина за това в лицето на хранителните нужди. Въпреки че са студенокръвни, респ. метаболизмът им е по-бавен, за да се изхранва едно подобно туловище ще е нужно количество храна, каквото малко плячка от сега съществуващите видове могат да доставят, и сметката приход-разход на енергия просто не излиза. Докато природата е преди всичко крайно рационална. Към което следва да добавим, между другото, че гигантските змии не повръщат предишната си плячка, за да погълнат нова - което е още един разпространен мит.

За да придобиете по-ясна представа какво имах предвид по-горе, ще спомена, че една змия с дължина три-три и половина метра тежи между 20 и 40 килограма в зависимост от вида, към който принадлежи, и моментното си състояние, като съотношението дължина-тегло нараства значително с увеличаването на метрите. Без съмнение това е и една от причините да отсъства солидни материални доказателства за съществуването на особено гигантски екземпляри, тъй като те реално не могат да бъдат транспортирани (още повече, че точно анакондите не битуват по най-комуникативните места). Обикновено за доказателство се взема кожата, но тя е спорно такова - най-малкото може да бъде добре разтегната преди да бъде изсушена.

Всички гигантски змии са хищни, и в зависимост от местообитанието си се хранят с птици, гризачи, копитни, съответстващи на размерите им, като специално в менюто на анакондата влизат дори доста едри животни като тапири, капибари и принципно агресивни хищници от рода на крокодили или големи котки. Също така, гигантските, като повечето змии, са добри плувци, а особено в техния случай водата им дава известно допълнително преимущество предвид огромната им маса и затруднена подвижност на сушата. Въпреки това, те не са водни животни.

Ето къде идва и още един голям мит - този, че могат да прекарат неограничено време под вода. Това е точно толкова вярно, колкото и неуязвимостта им към огън - тоест никак. Като всички останали влечуги, в т.ч. водните змии, гигантските такива дишат атмосферен кислород, и дори да могат да прекарват известно време под повърхността, то неизбежно и регулярно трябва да излизат над нея.

Както подсказва името на един от известните им представители - боата-удушвач, гигантските змии умъртвяват своята плячка като я задушават. Естествено, те могат да хапят, но захапката си използват най-вече за да заловят здраво жертвата си - макар че ако са притиснати, могат да ухапят. Ухапването им, между другото, не е отровно, нито са различни части от тялото им, както по различно време на годината, така и въобще изобщо - още една легенда, свързвана с тях. Още по-невъзможни по законите на физиката пък са камшичните удари с титанични опашки, които могат да се видят из някои ефектни киноленти. Това, което използват, за да съборят и притиснат жертвата си, докато успеят да се навият на обръч около нея, е голямото собствено тегло.

За навиването не им е нужна опора, въпреки поредната разпространена легенда - онази за захващащи се с опашката си за различни неща змии. Всъщност никоя змия не може да се захване с нея за каквото и да е - може да развие предната си част или да се приплъзне, но само след като вече се е увила около съответното нещо. Когато успеят да направят своя обръч, удушващите змии увеличават малко по малко натиска, докато жертвата повече не може да поема въздух и загуби съзнание. Възможно е змията да продължи с натиска до нейната смърт или пък да я погълне жива, но омаломощена.

Интересен е начинът, по който змиите възприемат околния свят. Тези влечуги въобще не притежават слухов апарат, отгоре на което са и доста късогледи, за сметка на което обаче улавят трептенията, предавани по земя. А с помощта на доста сложно химическо взаимодействие, в което роля играят езика - неслучайно змиите "вкусват" въздуха наоколо толкова начесто - носовите отвори и т.нар. якобсонов орган, разположен в устната им кухина, на практика са доста по-добре информирани за заобикалящия ги свят, отколкото би бил човек, например. С което стигаме вече до въпроса за шанса да нападнат човек и опасността, която реално представляват.

Освен при доста специално стечение на обстоятелствата, като например когато змията бъде изненадана, особено по време на сън (анакондите и боите специално спят по дърветата, чрез което реално губят част от осезанието си), нападение далеч не е толкова вероятно. Обикновено обаче тя е добре предизвестена, и има възможност да се оттегли, както правят повечето животни в човешко присъствие. Естествено, опрат ли нещата до стълкновение, тогава вече говорим за рефлекси и опасността се увеличава, но за умишлено човекоядство е почти абсурдно да се говори. Да, случаи на нападение и последвало изяждане безспорно е имало, но пък и мрачната им слава е меко казано преувеличена.

--
На илюстрациите:
1. Боа-удушвач
2. Зелена анаконда
3. Тигров питон
4. Мрежест питон
5. Йероглифов питон
6. Аметистов питон






Допадна ли ви този материал? (17) (2) 11291 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (17) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.