Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Марс: планетата на надеждите (статия) - Космос, Наука
Марс: планетата на надеждите

Автор: Т. Христов, понеделник, 20 септември 2004.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Лектор: Иван Иванов

опитал да си спомни: Физик (субатомен)


Накратко

Виж още: Космос [3]; Наука [34]

Името на Марс идва още от гръцкото Арес, богът на войната, заради червеникавия й цвят. Първите наблюдения на Марс датират още от древността, тогава възниква и теорията за каналите, с които марсианците напоявали своите житници. Тази теория е развенчана доста по-късно, но всичко се дължи всъщност на чиста визуална измама, която лесно може да се разсее – достатъчно е на бял лист да се отбележат чертички и точки, погледнато отдалеч се получава илюзията за канал.

В по-модерно времена са и първите полети до Марс на управляеми сонди, които често се губят или пропускат целта, тогава се и създават фантастичните хипотези, че марсианците нарочно повреждат земните сонди, или пък че предизвикват пясъчните бури, които затулват цялата планета, така че да не можем да я наблюдаваме. Иначе Марс има диаметър два пъти по-малък от земния, тегло 10 пъти по-малко и гравитация три пъти по-малка, което ще рече, че е добре да си гимнастик там. Освен това планетата се движи по странна еклиптична орбита, което означава, че едното полукълбо се нагрява от слънцето повече от другото, атмосферата е изключително тънка. Марс разполага и с две полярни шапки от въглерод.

Планетата изобилства от странни геоложки форми, дълбоки каньони и доста високи планини. Най-големият вулкан – Олимп – е висок около 30 километра, причината е в по-ниската гравитация, на Земята просто не може да се образува такова формирование. При все, че е толкова висок, Олимп не е предизвикателство за алпинистите, защото е изключително полегат, за да стигнеш върха, трябва само да извървиш стотина километра. А марсианският Гранд Каньон е толкова дълъг и дълбок, че оригиналният в Америка прилича на скромно дере. Предполага се, че няколкото километра дълъг прорез е причинен от голямо ледено езеро, което се е разтопило и разтекло.
Интересен е въпросът дали на планетата съществува живот. На метеорит открит на Земята, който се е откъснал преди хиляди години от Марс, са открити вкаменелости от микроорганизми, което е доказателство, че поне по някое време там е имало нещо живо. Има и хипотеза, че метанът в марсианската атмосферата е резултат от дейността на живи организми (на Земята предимно кравите го произвеждат), но съществува вероятност и той да е причинен от химична реакция.

Интересна е идеята за тераформиране (привеждане на планетата в условия близки до земните) на Марс. Това рано или късно ще се наложи, защото скоро слънцето ще стане прекалено горещо и ще трябва да се евакуираме от Земята към някоя друга планета. Основната идея е да се образува парников ефект чрез допълнителни количества метан в атмосферата. С помощта на този парников ефект да се разтопят полярните шапки, от които евентуално да се получи вода и въглерод. Следващата стъпка е да се насадят растения, които да превръщат въглеродния диоксид в кислород и така да направят атмосферата годна за живеене. Това естествено ще е продължителен процес, но според плановете – ако започнем с тераформирането сега, то до 2999 година Марс ще стане обитаем за хора. Цялата тази операция ще струва доста пари, но ако 1% от брутния доход на планетата се инвестира в това начиние, то е постижимо (за сравнение – 2% от брутния доход в момента отиват за въоръжаване). Основният въпрос е дали имаме право да правим това, тоест дали хората могат просто да отидат на чужда планета и да я направят своя, паралелът с индианците в Америка е твърде явен. Организирана е международна конференция за да се дискутира проблема, с участието на известни учени, писатели-фантасти, футуролози и т.н. Изводите – ако има живот на Марс, пък бил той и примитивен, нямаме право да предрешим съдбата му, унищожавайки естествената му среда.

Време за въпроси така и не остана, а феновете на новата игрова система “Аксиом 16” напираха вече в залата за следващата лекция.

Няколко думи за Иван Иванов преди падането на нощта: завършил физика в Софийския университет със специализация по астрономия. Оттогава работи в Асртономическа обсерватория и планетариум “Николай Коперник” във Варна. От 1993 е директор на обсерваторията. Научни разработки: Въртене на земята, Променливи звезди, Пълно изследване на качествата на телескопа в обсерваторията в Арвен.

Забавен Еврокон:
Иван Иванов обяснява защо филмчетата в презентацията му не работят:
- В залата има вещер или вещица, преди да дойдете, всичко си беше наред…

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=1945






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 4895 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (82) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.