|
Сивостен :: "Сълза и смях": Вампир (статия) - Георги Михалков, Драма, Александра Сърчаджиева, Васил Банов, Веселин Анчев, Мария Каварджикова, Нели
 | |
 Вижте „Вампир” на голямата сцена на „Сълза и смях”. Това е първото, което ми хрумва, когато стане дума за постановката. После идват спомените за една пиеса, която събуди позаспалата ми чувствителност, накара ме да се смея, да плача, да живея на няколко метра от себе си, извън кожата си, сред декорите.
Днес, когато няма нищо по-лесно от това да гледаш нещо по телевизията, на кино или на монитора, театърът не е кой знае колко пълен. Може би причината е газовата криза, може би студът, може би е нещо друго. Не ми се полага да гадая. Факт е, че зрителите, скупчени на първите редове в понеделник вечер, бяха малцина. Някои се гушеха в якетата и палтата си, а други ръкопляскаха. Някои се смееха, други мълчаха.
„Вампир” е дело на Антон Страшимиров. За софийската сцена драмата е преработена от режисьора Георги Михалков. Може би пиесата е малко остаряла. Може би и липсва онзи постмодернистичен дух, който тласка боядисани в разнообразни цветове и надупчени с пиърсинги арт типажи в кината и малките театри. След „Вампир” няма да обсъждате екзистенциалните качества на грайнд кора като музикално оформление на светлинната инсталация на автора. Едва ли ще имате и какво толкова да кажете. Защото след „Вампир” на „Сълза и смях” не остава кой знае колко неизказано.
Ако се питате за сюжета, той е нещо като родна версия на „Ромео и Жулиета” с малко по-различна доза трагизъм. Малама (в ролята Мария Каварджикова) е ханджийката, чиято дъщеря Вела (Александра Сърчаджиева) се люби с кметския син. Любовта на Вела и Желю (Теодор Папазов) обаче е обречена на класови предразсъдъци, вражда, алчност и една сватба, която се не връща. Любов, смях, лудост, инат, смърт... „Вампир” е за всичко това. И за ревността.
Всичко това се случва на фона на пестеливи декори и костюми. Единствените акценти идват от осветлението, което променя часовете на деня, настроението и визията само за секунди. Музиката от своя страна е разработена специално за „Вампир” и това си личи от всяка сцена, в която Иван Драголов е оставил музикалния си отпечатък. Костюмите и сценографията са дело на Петър Митев. Пестелив до крайност, изборът му едва ли би могъл да е по-въздействащ. Вероятно негово дело е една бяла покривка, която се превръща в носител на цялото настроение на пиесата. От чистотата, когато се суши на слънце, през ролята на покривка за сватбена трапеза и парцал за ежедневната мръсотия, до бесилка.
Вижте „Вампир”. Повече не ви трябва да знаете. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
