Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Държавата: I. Древен Китай (статия) - История, Далечен Изток, Древен Китай, Конфуций, Лао Дзъ
Държавата: I. Древен Китай

Поредици: Държавата

Автор: Димитър Грозданов, понеделник, 12 януари 2009.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

В човешката същност е да се живее в общност. Малко или много, всички ние сме обвързани и дори въпреки волята ни, не можем да живеем без другите. В миналото, с разширяването на търговията, благата и досега с други цивилизации, семейството става недостатъчно и за да задоволи нарастващите нужди се влива в общината. За да съществуват и да се защитават по-ефективно, общините пък образуват държава, по един или друг начин – с насилие или чрез федерация.

Държавнообразувателните линии при различните държави следват общи политически и икономически процеси, макар и с различна дължина и периодизация. Така много от нещата, които се наблюдават в Китай и Индия, ще видим по-късно и в Гърция и Рим, а още по-късно - дори в родна България. С установяването на собствеността, заменила колективното притежание на производствените фактори (ниви, оризови полета, скотовъдство и т.н.), се разкъсват родовите връзки, които в комбинация с политическото ниво на епохата си обуславят създаването на държавата.

В Древен Китай, предмет на днешната ни статия, преломен момент в това отношение се оказват реформите на император Шан Ян. През IV век пр. Хр., той премахнал затворената селската община, обявявайки земите й за свободна продажба. По това време китайската философска мисъл преживява бурен разцвет и периодът VI-III век пр.Хр. е известен като „времето на стоте школи”. В опита си да обяснят държавата, важно значение получили най-вече три течения – конфуцианството, даоизма на Лао Цзи и легистиката. На тях ще се спрем основно и ние.

В основата на древната китайска мисъл стои борбата между светлината и мрака – „ин” и „ян”, която ражда света. Арена на тяхната борба е Небето, възприето като висша сила в множество учения. Още в дълбока древност е приет законът „фа” – кодекс от множество социални и морални норми, базиран именно на „небесната сила”.

Конфуций също смята Небето за източник на човешките съдби, за върховен предопределител, за нравствена сила разтворена във вселената, но въпреки това не го счита за бог. Философът е роден през 551 г. Пр. Хр. в град Цюфу, княжество Лу, в семейство на дребен благородник. Сам той става по-късно чиновник, но разочарован от своя владетел, тръгва да пътешества, проповядвайки идеите си. Така и обаче не доживява да ги види приложени на практика. Прибира се отново в Цюфу, където започва да предава учението си на подбрани ученици. Умира през 479 г. пр. н.е., а възгледите му са изложени подробно в съчинението „Лун-юй”, издадено след смъртта му от неговите последователи.

Конфуций (или още Кун Фу Цзи) приема, че отношенията в държавата са подобни на отношенията в едно голямо сплотено семейство. Той смята, че всичко трябва да се гради на взаимно уважение, преданост, отговорност и доверие, а не на наложени правила и закони (критикувайки дори законът "фа"). Конфуций определя пет вида отношения в държавата – между мъж и жена, между братя, между баща и син, между семействата и между владетеля и поданиците. Философът базира стабилността на тези отношения в неизменното уважение и подчинение на по-младия към по-стария. Владетелят се приема за баща (от латински „pater”) на държавата и син на Небето, и от там и концепцията на Конфуций се представя за патерналистка. Древният мислител смята, че Небето предопределя мястото на човека на земята, за това честния живот и синовния дълг към бащата и владетеля са нравствено и човеколюбиво задължение, означено с термина „жен”.

Конфуцианството, по-късно осъвременено и примесено с елементи от учението на китайските легисти, става основа на Китайската феодална държава, а през 120 г. пр. н.е. става и официална религия в Китай. Учението повлиява силно върху Япония, Корея, Виетнам, Тайван и Сингапур, като част от нравствените му идеи и принципи залягат в живота и на съвременните източни общества.

Лао Цзи е друг представител на китайската мисъл, чието учение влияе малко или много на държавното мислене в древен Китай. Оскъдните сведения за живота му предполагат, че е роден в Южен Китай около VI век преди Христа. Работил вероятно като архивар и библиотекар на княжество Чжоу, като вече на възраст отново също като Конфуций (на когото, предполага се, дори е бил учител) се отдава на пътешествие. Една от хипотезите е, че по време на него написва „библията” на своето учение – „Дао де дзин”, тъй като войниците на границата не искали да го пуснат, за да не се загуби мисълта му. По-вероятно е, разбира се, „Дао де дзин” да е била написана около III век пр. Хр. от негови последователи.

Според даоизма има само една абсолютна субстанция в основата на вселената и това е „дао”. В „Дао де дзин” се казва: „Дао е вратата към началото, корен на небето и земята . То съществува безкрайно и неговото действие е неизчерпаемо”. Човек е неделима част от природата, а Лао Цзи го свързва с нея в определена йерархия – индивидът следва законите на земята, земята следва законите на небето, небето следва законите на Дао, а Дао следва самото себе си.

Даоизмът е силно аскетично и в известен смисъл назадничаво учение. Според представителите на школата на човек са нужни минимум средства за преживяване – жилище, храна, облекло. Не е нужно да се живее в общност, освен ако нуждата от задоволяване на въпросния минимум не го налага. Държавата може да е базирана само на равенството обусловено от природата и Дао. Това равенство трябва да бъде най-стриктно спазвано. Ако дворецът е разкошен, а хората гладуват – това е нарушение на Дао. Ако знатните носят красиви дрехи, а селяните прости дрипи – това е нарушение на Дао.

Държавата трябва да е малка и рядко заселена. Хората трябва да живеят отделени, ако имат лодки, да не плават с тях, ако имат колесници или различни оръдия на труда, да не ги ползват, да не ходят на гости у съседите си до самата смърт, да не четат и да не пишат. „Така храната на народа ще бъде добра, дрехите красиви, жилищата удобни, животът радостен.”

Даоизмът продължава да е една от трите основни религии в китайското общество чак до наши дни.

Третото учение – това на китайските легисти (законници), се формира V-III век пр. н.е. Видни представители са Шан Ян и Хан Фей. В тяхната концепция стои върховенството на институционалния и законодателния апарат на държавата. Те смятат, че основен регулатор и гарант за съществуването и запазването на държавата е законът. Подобно схващане към закона по-късно има и в Рим, а още по-късно се налага и в школата на правния позитивизъм в Западна Европа през XIX век.

За Хан Фей в китайското общество има три закона – Дао, Ли и Фа. Дао той взаимства от даоизма и го поставя като всеобщ закон, който обосновава всички други. Ли приема от конфуцианството – това са всички външни проявления на моралния дълг към владетеля – спазване на законите, отдаване на почит, служба в армията и т.н. Фа е законът, установен в обществото, който хората са длъжни да спазват, той регулира битието и взаимоотношенията. Фа определя задълженията на всеки човек и не допуска отклонения. За Шан Ян Фа е система от щедри награди и жестоки наказания, която изравнява еднакво благородници и селяни – всеки, нарушил Фа трябва да бъде санкциониран. Затова и древнокитайският историк Син Цзян казва, че „учението на законниците е твърде сурово и в него има твърде малко милосърдие”. Целта на това изравняване е двуяка – тя елиминира родовата аристокрация и дава път на богатите, но лишени от произход, към управлението на държавата.

Изравнявайки китайското общество пред закона, идващ пряко от волята на владетеля, легистите затвърдяват абсолютната му власт. Тяхното учение синтезирано с това на Конфуций формира т.нар. „императорско” конфуцианство, което обяснява съществуващия строй за векове напред. През XI-XII век след Новата ера, то е реформирано в т.нар. неоконфуцианство, което съществува като религия и до днес (заедно с будизма и даоизма), въпреки опитите за унищожаването му по време на „Културната Революция” в Китай от средата на 20 век. Идеите и моралните принципи на Конфуций, Лао Дзи, Хан Фей залягат в обичайното право на страните от Изтока и ги правят културно и нравствено различни от Западния свят, а самите философи се нареждат сред най-великите и влиятелни мислители на всички времена.

--
На илюстрациите:
1. Шан Ян
2. Конфуций
3. Лао Дзъ






Допадна ли ви този материал? (16) (0) 5833 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (2) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.