|
Сивостен :: Doubt (2008) (ревю) - Джон Патрик Шанли, Драма, Виола Дейвис, Ейми Адамс, Лайод Клей Браун, Мерил Стрийп, Филип Сиймур Хоф
 | |
Съмнения (2008)
Бегъл поглед над сценария на „Съмнения” може да създаде грешно впечатление за доста плосък филм от вида познайте кой е прав. Имал ли е отец Флин греховни помисли спрямо Доналд, ученик в католическото училище, или е нямал? На втори поглед се очертава сблъсък между две личности - либералният свещеник и героинята на Мерил Стрийп. Дори самата идея да види нея в една от най-добрите и роли, срещу Филип Сиймор Хофман, който също играе на наистина високо ниво, може да накара зрителя да влезе в киносалона. Но лентата на Джон Патрик Шанли ни дава още много.
И така, покрай засегнатия въпрос за педофилията в католическите среди, изникват още десетки различни теми, измежду които класовото разделение, борбата на жените за равенство. Какво е това власт, във всеки един смисъл на думата, и как трябва да се използва, как можеш да прекалиш с нея. Задава въпроси и дава отговори, над които човек продължава да размишлява дълго след последните кадри. И цялата тази дълбочина е поднесена разбираемо и достатъчно грабващо, за да не остане горчивото впечатление за поредната холивудска драма, прицелена в събиране на максимум Оскари.
Споменахме актьорската игра. Мерил Стрийп прави чудесна роля, такава каквато една актриса рядко може да изиграе, и ако трябва да бъдем честни се нарежда доста напред на опашката за всички ключови награди. Освен нея, не мога да се сетя повече от два филма на Филип Сиймор Хофман, в които е показвал подобна отдаденост, а пък и амплоато на свещеник честно казано му отива. Очевидно самият той също се чувства удобно в кожата на Флин, което прави образа на отчето особено ярък и реалистичен до степен на осезаемост.
Виола Дейвис, в ролята на госпожа Милър, просто няма възможността по сценарий да блесне, но въпреки това, образът, който изгражда на героинята си остава не по-малко запомнящ се от този на Стрийп. Ейми Адамс за пореден път се доказва като великолепна актриса, макар че бива засенчена от блясъка на останалите. Но след толкова добри думи за актьорския състав трябва да кажем, по-точно да повторим, че „Съмнения” далеч не е само това. От работата по сценария, до успеха при начинанието да изпъкне историята и цялата актьорска игра, цялото това качество да засилва общия ефект, че Джон Патрик Шанли си е свършил работата по най-добрия начин. Затова остава малко странно защо липсва номинация и за режисура, но вярвам, че при Оскарите този пропуск ще бъде поправен.
В заключение мога само да препоръчам „Съмнения” като драма от най-висока проба, която с лекота ще ви грабне и ще ви разтърси, ще ви накара да се замислите и да си отговорите на въпроси, които надали бихте си задали. И без съмнение няма да съжалявате. Дори тематиката да не ви допада, в лентата има достатъчно неща, които си заслужават отделеното време. Още повече, че не е от типа дълги и протяжни филми, на които можете да заспите, въпреки всичките им прехвалени художествени качества. |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|