Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Опасни за живота: Електрически риби (статия) - Биология, Хидробиология, Електрическа змиорка, Електрически риби, Електрически торпеда
Опасни за живота: Електрически риби

Поредици: Опасни за живота

Автор: Ангел Генчев, вторник, 06 януари 2009.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Сред множеството животни, хипотетично опасни за човека, се нарежда и една особена група, чиито способности граничат почти с фантастиката - електрическите риби. Това са около четиридесет вида водни обитатели, както морски, така и речни, съчетаващи едно общо свойство - това да произвеждат електрическа енергия. Наистина, като теоретично опасни могат да се класифицират два, а като потенциално смъртоносен - един единствен вид - но последното не ги прави особено по-приятни при близка среща от съответния тип.

Всъщност, всички живи организми - от най-примитивните до човека, включително - произвеждат известно количество електричество. По принцип обаче това е вътрешноорганично явление, което се изразява чрез функциите на нервната система, и единствено електрическите риби - които имат преимуществото и да живеят в среда-естествен проводник - са известни да излъчват тази енергия в околното пространство. Смята се, че тази си способност използват за ориентация, защита, за намиране или улавяне на плячка, или комбинация между някои от тези цели.

В производството на електричество участват три органа - големият електрически орган, торбичките на Сакс и органите на Хънтър, заемащи различен процент от тялото на животното, като при сладководните видове полярността обикновено е надлъжна (с положителен полюс откъм главата, а отрицателен - към опашката), а при морските - коремно-гръбна.

Най-известният представител на тези любопитни животни безспорно е електрическата змиорка (Electrophorus electricus), обитаваща плитчините, разливите и притоците на Амазонка и Оринико, както и недълбоки сладководни басейни в Южна Америка. За последното значение има и фактът, че хрилете и са недоразвити, и тази риба диша и атмосферен кислород.

Електрическата змиорка обаче всъщност не е змиорка, въпреки силната външна прилика, от която идва и тривиалното и название, и принадлежи към отделно семейство. Всъщност е по-близка със скатовете. На дължина може да достигне около 3 метра, с тегло до четиридесет килограма. Това, което я прави наистина опасна и отчасти печално известна обаче не е единствено размерът и - към него трябва да се прибавят още две особености. Отпървом, ниската соленост на водите, които електрическата змиорка обитава, я принуждава да произвежда електрически заряди с по-високо напрежение (около 400-500V) и сила около 1 ампер, като съответно мощността може да достигне пик около 500-550W. Втори път - рибата е изключително издръжлива, и може да произвежда импулси буквално с дни, което не е толкова често срещано явление сред електрическите риби. Тя е и единствената, за която се смята, че може да умъртви здрав, възрастен човек.

Електрическата змиорка притежава най-голям процент специализирани клетки (електроплаки) за производство и разпространение на електричество в сравнение с останалите подобни животни, съставляващи около и над половината от телесната и маса, което я превръща в своеобразна жива бобина. А и като цяло общата и физиология е доста интересна - всички нейни витални органи са сбутани в предната част на тялото, около 1/5, която всъщност не е електрическа. Остатъкът е съставен почти изцяло от специализирана тъкан, при която любопитното е, че с нарастването на рибата клетките увеличават размера си, но не и броя, нито производството си - всяка отделна клетка генерира импулс с напрежение ок. 1 миливолт. Така се получава дори известен парадокс - при усилено електропроизводство, дори току що достигнала зрялост, петнадесетина сантиметрова змиорка е способна да произведе импулси с мощност до 300V/см. При най-младите той все пак е по-нисък, достигайки до около 100 волта. Както вече споменахме, тя също така е способна да генерира електричество в продължение на дни, като силата им бавно намалява с времето.

Всъщност, през нито един от етапите на своето развитие, електрическата змиорка не може да контролира напрежението на импулсите, но може да регулира тяхната интензивност. Когато не е активна, излъчва слаби, регулярни групи, служещи и за ориентация - тъй като при достигане на зрелост рибата загубва способността си да вижда - като тези пулсации рязко се покачват в състояние на възбуда. Във всички случаи, електричеството и служи освен за ориентация, така и за защита, както и за лов - странното където е, че електрическата змиорка не умъртвява плячката си (менюто и включва земноводни, както и други риби), и не би се докоснала до мърша.

Дали е опасна - безспорен факт е, че при контакт би могла да убие човек, съществуват дори по-митични описания на способността и да повали дори кон в безсъзнание от разстояние няколко метра. За всеки случай, обаче, това я прави една от поредните причини южноамериканските сладководни басейни да не са предпочитано място за плуване.

Други по-известни представители на електрическите риби са най-силните морски такива - електрическите торпеда (р. Torpediniformes), обитаващи топлите и умерени морета по цялото земно кълбо. Различните видове могат да достигнат до 90 кг. маса, и са способни да произведат импулс с напрежение в рамките на 8-10 до 220V, като по-ниският волтаж в сравнение със змиорката се дължи и на по-високата електропроводимост на солената вода. В техния случай, отделеното електричество има основно защитна функция, но все пак е достатъчно силно, за да може да представлява потенциална опасност. Морските торпеда, обаче, се изтощават сравнително бързо, и могат да произведат не повече от двадесетина последователни импулса. Най-старата пък известна електрическа риба вероятно е електрическият сом (Malopterurus electricus), обитаващ поречията на р. Нил и Конго, за който се споменава още в древноегипетски йероглифи.

Но като цяло при електрическите риби не може да се говори за някакво активно нападение над човека - те просто откликват на външните дразнения по един строго определен, специфичен и предвидим начин, с ясният контекст - не ги пипайте.






Допадна ли ви този материал? (11) (0) 12352 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (9) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.