|
Сивостен :: Der Baader Meinhof Komplex (2008) (ревю) - Ули Едел, Щефан Ауст, Биографичен, Драма, Екшън, Исторически филми, Криминален, Бруно Ганц, Винзенз
 | |
 The Baader Meinhof Complex (2008)
Лентата на режисьора Ули Едел разказва историята на червеноармейската фракция – крайно-лявото терористично движение в Германия през шестдесетте и седемдесетте години на отминалия век. Концентрира се върху дейността на Андреас Бадер и Улрик Майнхоф, на чиито имена германците продължават да наричат организацията дори след като властта над нея отдавна е преминала в други ръце. Първият е обрисуван като силно доминираща лидерска личност, а втората - като безмилостен организатор на едни от най-шокиращите актове на насилие в немската история. Третото лице, което попада във фокуса на внимание, е Гудрун Енслин - любовта на Бадер и дори още по-решителна и фанатизирана от него жена, чийто живот е дълбоко обвързан с каузата.
Естествено, изникват множество второстепенни персонажи, които допълват палитрата, но като че ли най-интересни са тези тримата. Историята се развива с добро темпо, привлича вниманието и е безспорно занимателна и любопитна. Човек дори успява до известна степен да осъзнае мотивите, макар че реално са представени само най-очевидните, стоящи зад действията на главните действащи лица. Но, естествено, трудно би могъл да се съгласи с методите. Детайлите са реалистични, без опит да бъдат маскирани, така че да са по-смилаеми, което също е един от големите плюсове на лентата.
Проблемите настъпват към края на филма, където фокусът пада над тези, които продължават делото. Това от една страна дава идея, че не всичко свършва с Бадер и Майнхоф, но някак си се губи усещането за цялост. Новите лица трудно задържат вниманието и това е една от причините, които правят финала незадоволителен. Друг основен недостатък е приоритетът на действието, на екшъна, както казват англоезичните ни събратя, над дълбочината. Ситуациите се редят една след друга, без да оставят на хората пред екрана дори миг да преценят последствията или дори да осъзнаят какво са видели. Героите остават плоски и до известна степен неживи. Цялата динамика без съмнение ще допадне на масовия зрител, но все пак остава съмнението, че лентата можеше да постигне много повече.
Актьорите правят до един страхотни роли - убедителни и автентични във всяка една сцена, доколкото сценария и режисьора им позволяват, че дори и отгоре. Като се започне от Мартина Гедек, в кожата на Майнхоф, премине през винаги играещия на ниво Мориц Блайбтрой, като Бадер, и се стигне до Бруно Ганц в ролята на Хорс Херолд – служителят на реда, натоварен с издирването на терористите. Наистина впечатляващо е, че трудно могат да се направят забележки към играта дори на актьорите, които претворяват на екран второстепенни персонажи.
Но истинската сила на филма е, че не е натоварен идеологически. Не се опитва нито да оправдава, нито да осъжда. Освен това е занимателен, дава един недотам лош поглед към миналото, и макар че е съвсем малко повече от дъвка за окото с исторически привкус, си мисля, че си заслужава гледането. Един положителен атестат е, че два часа и половина не се усещат. Даже човек съжалява за внезапния финал. Въпреки това не спира да ме гложди въпросът дали не можеше да е наистина уникална и различна лента. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
