Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Стефан Цанев: "Български Хроники" (ревю) - Стефан Цанев, Исторически роман, Българска литература, История
Стефан Цанев: "Български Хроники"

Автор: Димитър Грозданов, събота, 03 януари 2009.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Ако има съвременна книга за българската история, която да се е превърнала в бестселър, то това непременно е именно „Български Хроники” на Стефан Цанев. Когато „неисторик”, пък бил той писател, драматург или журналист, реши да напиши историческа книга, обикновено става или страшно, или смешно. Западните тенденции (тъй като за български такива трудно може да се говори, макар бисери да не липсват) в това отношение са по-скоро плачевни, като някои от особено пошлите опити дори са преведени на български („Най-големите лъжи в историята” на Х. А. Мелер например). В общия случай се следва формулата „няколко факта от произволна енциклопедия плюс всички възможни слухове и невероятни хипотези плюс поне едно „тайно” братство”. Резултатът реално е някаква комична фикция, написана като булеварден роман, която е много далеч от каквато и да е истина, била тя и историческа.

В случая на „Български хроники” нещата не стоят точно така. Цанев още в уводните думи на том първи (на последния „Панаир на книгата”, поредицата стигна до третата си част) подчертава, че не е историк и че иска да напише една „четивна” история, една „поема” за съдбата на българския народ. Нещо, което отбелязва много точно е, че сме народ, който започва да забравя миналото си. Наистина, всеки минал през средното ни образование е наясно, че по-бездушни повествования от учебниците ни по тази наука трудно се намират. Което е тъжно и изключително глупаво, на фона на факта, че блестящи български исторически трудове, написани със стил и размах има толкова много – „Българският Великден” на Тончо Жечев, „Българското Възраждане” и другите трудове на Николай Генчев, „Строители на Съвременна България” на Симеон Радев, „История на българския народ” - труд на Петър и Вера Мутафчиеви и много други. Все книги, които сами по себе си са безценни източници за миналото ни, без да губят и литературната си стойност. От тях с пълни шепи е гребал и Стефан Цанев и е написал книга, която без да е пълната, изцяло достоверната истина(доколкото такава в историята изобщо има), е вероятно един от малкото начини българинът най-сетне с желание да опознае историята си.

В „Български хроники” място намират много хипотези, които не са доказани и най-вероятно няма и да бъдат. Те позволиха на множество български историци да разкритикуват много остро книгата, според мен незаслужено. Цанев не ги налага, не „пренаписва” историята, той предлага един недотам натрапчив друг поглед, който също е най-малкото вероятен. А и същите тия историци, сравнително бързо забравиха, как след десети ноември пренаписаха собствените си книги и се изкараха най-големите дисиденти и бунтари в България. Друга тема. Цанев се опитва да придаде дух на книгите – не патриотичен и националистки – патосът му е остър и в положителните и в отрицателните моменти на Българската история. На мен, като човек, който малко или много се занимава с тая наука, пък макар и като хоби, ми идваше на места малко в повече, предполагам на по-академичните умове творбите също ще се сторят „пресилени” или „преиграни”. Питам се обаче, има ли друг начин да накараш природно безразличния към държавата си българин, от когото в 1300 годишната ни история, само в последните 18 години се очаква някакво гражданско поведение, някаква позиция, да вземе присърце тези неща? Не трябва ли подобен патос поне в известни количества да се настани и по българските учебници по история?

Дизайнът, структурата на книгите, подборът на думите, са уникални и интересно подбрани. Безспорно, всичко се чете на един дъх, преживява се, поддържа интереса до самия край. Източниците, част от които вече изброих, са достоверни и, смятам, слабо познати на българската публика. Книгата е изживяване, за което гарантирано няма да съжалявате, независимо дали имате или нямате интерес към историята.

Лошото в томовете – наистина прекомерният на места патос. Достатъчно наивен народ сме, за да се поддаде масата на него, което е ненужно. Тук там се случва авторът да налага дадена теза или твърдение, отношение, ако щете, към личност или събитие, без да се отчитат достатъчно и другите теории. Примери са главите свързани с Омуртаг, Симеон, Калоян, Любен Каравелов, Антим I. Недостатъчен и необхватен е обемът на книгите, не са разгледани достатъчно добре много от проблемите, което само по себе си не е такъв проблем – само за всяка от националните ни борби през Възраждането има произведения, надвишаващи по обем многократно втория том на „Български хроники”. Лошо е, че според мен са изпуснати и съществени неща, които би трябвало да намерят мястото си в произведенията на Цанев, за да отговарят качествено на високата си купуваемост и интереса към тях. Да пишеш книга за историята е отговорност, която не трябва да търпи половинчати работи.

Въпреки това, абсолютно без да си кривя душата, ви препоръчвам да закупите книгата. В момента е един от малкото начини да накарате себе си или децата ви да поискат да опознаят българската история. Далеч сме вече от вековете на шовинизма, част сме от Европа и света, но въпреки глобализацията, мисля си никой народ не трябва да губи себе си и да забравя миналото си. Най-малкото като едно уважение към хилядите кости, върху които днес живеем и тъпчем в свободната ни родина. Не е най-богатата, не е най-хубавата на света, ама си е наша и ние сме с ние – от това не може да избягаме. И ако ви допадне книгата, дайте шанс и на ония другите произведения, които съм изброил в началото – само ще спечелите.






Допадна ли ви този материал? (56) (1) 12369 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (7) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.