Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Unknown armies (статия) - Ролеви игри, Ролеви сетинг
Unknown armies

Автор: Константин Делчев, петък, 02 януари 2009.

Публикувано в Статии :: Игри

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Ясновидката по телевизията познава. В Царичинската дупка е стаена Древна сила. Световен заговор се мъчи да изкорени Орфическата мъдрост, изконно притежание на народа ни. Учен-емигрант на запад е открил лекарство срещу всички видове рак. Ако се подписвате под тези неща, или имате незабавна нужда да се свържете с личния си лекар, или играете по „Unknown armies”.

Макар да не могат да се мерят със „Света на Мрака”, „Непознатите армии” със сигурност са втората по популярност ролева игра, занимаваща се с готик пънк и модерна магия. Двете допечатки от изданието на втората ревизия през 2002 година, заедно с превода на немски, говорят за стабилен пазарен успех, регистриран от издателите Atlas Games. Честно казано – има защо. Противно на тъмния, гарниран с епика и философски подтекст „Свят на мрака”, „Непознатите армии” ни предлагат едно много по-делнично свръхестествено, което се намира из хорските клюки. То е хаотично и неразбрано дори от болшинството практикуващи. И в крайна сметка е достатъчно деструктивно за последователите си, че всеки, който реши да си вре носа, много сериозно да се замисли дали иска меда при жилото, което върви с него.

Това не е светът на вампирите-романтици и върколаците с чувство за войнска чест. Това е светът на изрезките от жълти вестници, на странните медицински случаи, които от време на време се съобщават в някой журнал, от не много централните. Това е светът на онези странни типове, които живеят във входа отсреща и за които сме силно убедени, че не са съвсем с ума си. И честно казано, този свят е изключително чаровен, по начина, по който го описват Джон Тайнс и Грег Щолце.

Самият сетинг е изграден на три пояса. В първото ниво са (почти) обикновените граждани. Онези, които имат нормална работа, семейство и живеят в блажено неведение за (почти) всички окултни феномени, случващи се около тях. Казваме почти, защото всеки от тях има някакъв отключващ фактор в миналото си, който го е накарал да се замисли дали най-простото обяснение винаги е вярно – на снимките му понякога се виждат странни петна, напомнящи призрачни силуети, след буен запой е легнал с мъж и се е събудил с жена, или пък е видял на снимка от Първата световна война учителя си по история. Те обаче едва се докосват до истината, а свръхестествените им способности, ако въобще ги има, са неосъзнати или стихийни.

Второто ниво заварва героите със солдина подготовка в невидимото за обикновения човек. Те вече са поели по пътя на аватара – изконен архетип в човешкото съзнание, чието въплъщение дарява свръхестествени способности, подобни на онези, за които се разказва в митовете за чутовни воини...или изкусителки. Или пък са станали адепти – вещи в някой от типовете магия хора, следващи кредото й неотлъчно и непрекъснато търсещи онези места, ритуали или съставки, които ще им позволят да се докоснат до пълната мощ на изкуството си. Магията тук е разчупена, следваща човешкото развитие и дори твърде пригодена към него – някогашните алхимици вече са известни като нарко-алхимици и въобще не винаги принадлежат към благородничеството. Вместо вакханки и тантрически култове съществуват порноманти и комай само книжните червеи, извличащи силата си от купища добре изчетени и систематизирани томове, са си същите.
Онези, които не са съгласни да жертват нормалния си живот и често здравето и щастието на своите близки за съмнителното благо да се наслаждават на окултна сила, имат на свое разположение ритуалната магия. Тя е бавна и изискваща от към време и ресурси, но в никакъв случай слаба. В арсенала им влизат още и парадигмалните умения – твърдата вяра в някоя доктрина, която дава сила за превъзмогването на критични ситуации, но и доближава носителя си до лудостта.

Космичното, трето ниво на игра всъщност въобще не е равносилно на мънчкинизъм. Тук просто героите вече са изявени членове на окултната ‘общност’, с познания за самото естествно на заобикалящия ги свят и с име сред разпръснатите по света магьоснически кабали и тайни култове. Това въобще не значи, че те са неубиваеми или пък че цената за тяхната сила е намаляла, дори напротив. Но означава, че целите им вече са свързани с дела от калибъра на нечие възвисяване или равновесието между архетипите, а в техния арсенал има множество слуги и съюзници, солиден набор от окултно познание и някой-друг артефакт от време оно.

Системата е приятна за игра и основана на един от най-интуитивните принципи – процентния, който е леко замърсен от странични добавки. Приятно впечатление прави, че в много ситуации зар просто не се хвърля, а списък на уменията няма, те се дефинират свободно с цел максимално точно отразяване на героя. Основните показатели - Тяло, Бързина, Ум и Душа - може да са малко общи и трудно разграничими понякога, но вършат добре работата си. Внимание заслужават големия брой индикатори за психическото състояние на персонажите – три различни фактора, отключващи определено поведение (гняв, страх и благородство) и пет различни скали, по които се измерва доколко героят е препатил и закоравял на различните причинители на стрес. Разделението в известен смисъл е прекалено, но понеже числата са малки, не затормозява играта.

Бойната система е доста абстрактна и респективно – склонна на някои разлики с реалността, но като цяло е постигната целта смъртта да е реален изход от всеки въоръжен конфликт. Прави впечатление, че още преди да започне описване на битките, в книгата са предоставени на играча пет съвета за предотвратяване на физическа саморазправа, напълно приложими и в реалността. Също така, обръща се внимание на подробности като легалната страна на носенето на оръжие, на притежанието на експлозиви, на обществената реакция спрямо различни деяния...

Целевата аудитория на авторите явно е била зрелите почитатели на ролеви игри, поради което не е спестен нито крайно натуралистичния подход към резултатите от психическите и физическите травми, нито решението категорично да не се жертва убедителността на света за сметка на надценената политическа коректност. Така книгата действително отрязва част от потенциалните играчи, но пък помага на останалите да й се насладят.

Не на последно място, самото оформление прави много добро впечатление. Кратките разказчета, т.нар. „свидетелства”, са увлекателни, дори понякога иронични, а пък илюстрациите са добре подбрани и по-скоро създават настроение, отколкото повтарят вече казаното в текста.

Използвана литература:
Stolze G.Tynes J, "Unknown Armies", Atlas Games 2002






Допадна ли ви този материал? (8) (0) 2639 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.