|
Сивостен :: Xbox 360, Playstation 3, Nintendo Wii - две години по-късно (статия) - Nintendo, Playstation, Wii, Xbox, Компютърни игри, Конзоли
Xbox 360, Playstation 3, Nintendo Wii - две години по-късно
Автор: Димитър Грозданов, четвъртък, 01 януари 2009.
Публикувано в Статии :: Игри
|  |
 | |
 Геймингът измина доста дълъг път през последните десетина години - всъщност толкова дълъг, че даже на български започнаха да му викат така. От занимание предимно на по-неориентираната житейски част от ученическата прослойка, сега става дума за индустрия с финансовите и маркетинговите мащаби на Холивуд. Анализаторите пък тепърва предричат път нагоре и в зелено, като сякаш скоро ще дойде времето да говорим и за „Деветото изкуство”.
Пазарната битка между последното поколение конзоли на Сони, Майкрософт, Нинтендо (съответно Playstation 3, Xbox 360 и Nintendo Wii) – хедлайнери на индустрията изобщо - се разви по особено интересен начин и малко напомня на нашенската поговорка „Двама се карат, трети печели”. С тази разлика, че по-скоро става въпрос за „Двамата си се карат, докато третият печели много”.
Всеки що годе запознат със сферата на компютърните развлечения е наясно, че от първия Playstation насам създателите на електронните игри все по-вече обръщат поглед към игралните приставки за телевизор, отколкото към домашното PC. Факт е, че с поевтиняването на LCD и Plasma екраните отпаднаха проблемите с графиката, като особено сегашната генерация постави така наречения next gen (сиреч High Definition) стандарт в това отношение, който все още малко компютърни игри достигат като качество. Сравнително ниската цена спрямо използвания хардуер, възможността за далеч по-прост plug-and-play гейминг, вместо вечната борба с драйвъри, инсталации и т.н., и подчертаната мултифункционалност направиха конзолите доста приемлива и приятна алтернатива в очите на потребителя. А където потребителят търси, там производителят предлага.
Преди излизането на последното поколение конзоли се водеше поголовна борба на приказки, като в основата й стояха Майкрософт и Сони, а тема беше меренето на... хардуер. Майкрософт се скъсаха да повтарят колко мощно щяло да бъде новото им отроче, докато Сони пък обясняваха как PS3 щял да бъде тъкмо два пъти по-добър. Оказа се, че това е недотам близко до истината твърдение, но в последствие много специалисти отбелязаха, че тъкмо хардуера „отряза главата” на японците. На техен фон и гръмките изявления и нападки, Нинтендо до последно останаха някак в глуха ниша, което не беше неочаквано. На всички беше ясно, че вторите японци няма как да се мерят финансово с другите две комапнии. Още повече че Nintendo 64 и наследникът му - Nintendo Gamecube - не се продадоха особено добре извън Страната на изгряващото слънце и положителните приходи на компанията се дължаха на известните софтуерни поредици (като Super Mario и Legend Of Zelda), както и на суперуспешната джобна конзолка Gameboy. По-всичко личеше, че има вероятност да ги сполети съдбата на Sega, които окончателно напуснаха конзолния пазар след провала на Dreamcast. За новата им играчка се знаеше само, че носи кодово име Revolution, а хардуерът ще е дело на ATI и IBM.
Очакванията, разбира се, твърде често не се оправдават. Така стана и във случая, но нека разгледаме всяка от конзолите поотделно, близо две години след старта им.
 Playstation 3 трябваше да бъде абсолютният победител сред електронните игри от седма генерация (за останалите шест ще говорим може би друг път). Първо, зад него стояха 100 милиона продадени PS1 и 140 милиона продадени PS2. Сони обаче демонстрираха явно подценяване на множество фактори. Конзолата им закъсня спрямо преките опоненти и стартира на една идея по-висока цена. Отделно, много хора, включително плейстейшън фенове, бяха втрещени от дизайнерските решения що се отнася до изполваните материали и формата на конзолата. Всичко това обаче нямаше да има толкова голямо значение, ако в крайна сметка най-важният елемент в борбата - игровият каталог - бе добре подбран. И тъкмо там Сони ритуално се заклаха и самоубиха в най-висша степен. Липсата на качествени и eксклузивни заглавия се отрази жестоко на продажбите на PS3 през първата година след излизането й. Игри като Metal Gear Solid 4 и Little Big Planet се появиха твърде късно и все още са далеч от желаното количество, за да се говори за превъзходство или преимущество на конзолата.
Иначе странната форма (а и масивното тегло от ни повече, ни по малко седем килограма) на новия Плейстейшън се дължеше на факта, че първите модели имаха де факто две конзоли в себе си - PS2 и PS3. Но в последствие това комбинирано решение излезе твърде солено на Сони. За това и обратната съвместимост беше премахната в по-новите варианти, което определено е жалко, имайки в предвид великолепния каталог на втората конзола на японците. Всичко това съвсем не значи, че последният Playstation е „лоша” конзола – за нея има предостатъчно игри, засечени са далеч по-малко производствени дефекти спрямо Xbox 360, цените спаднаха, макар и не драстично, в последно време. Онлайн услугата Playstation Network (PSN) е напълно безплатна, а и практически е сред най-евтините Blue-Ray плеъри - медия, която тепърва се налага като формат, но-пък вече показа качествата си. Просто всички очакваха много, много повече от представянето и каталога на платформата.
Microsoft и техния Xbox 360 играха немалка роля за колебливото представяне на Playstation 3. В Редмънт опипаха почвата още с първия Xbox и усетиха накъде духа вятъра на капитализма. Второто им отроче обаче получи далеч по-специални грижи. Хората на Чичко Бил развързаха кесиите, платиха тук и там, и откраднаха едни от най-титулуваните ексклузивни (сиреч „излизащи само за”) Playstation заглавия – Tekken и Final Fantasy. Отделно създадоха безграничен рекламен хайп около игри като Halo 3 и Gears of War, което неминуемо повиши многократно интереса около конзолата. Тя пък стана печално известна с така наречения Red Ring of Dead дефект – три от лампичките на старт бутона светват в червено, а вие теглите една на ум и се надявате да сте още в гаранция. Въпреки горното, от Microsoft се постараха конзолата им да придобие един доста впечатляващ каталог от заглавия (сред които, освен гореспоменатите две, влизат Mass Effect, Ninja Gaiden II, Dead Raising и т.н.), а и пуснаха в действие т.нар. Xbox Live Arcade – място, където се предлагат на почти символични цени множество аркадни и недотам аркадни игри, някои от които се оказаха толкова качествени, че бяха номинирани за игра на годината.  От същото място може да закупите и част от класиките от „доброто старо време” като Castlevania, Streets of Rage, Super Contra, Mortal Kombat и още и още.
Xbox Live като цяло е много добре изградена онлайн услуга, с вграден voice chat (слушалките са в пакета с конзолата), много обширен tracking на постижения, играчи и т.н., но играта в нея изисква платен абонамент, който излиза 90 лева на година от България и 70 при поръчка от чужбина. Свалянето на приложения, игри, музика и клипове не се нуждае от него, разбира се.
След вълната от „прегорели дъна” в първата година от пускането на конзолата, от Майкрософт направиха съществени промени в хардуера и най-вече на ключовите дъно и охлаждане, което като цяло стабилизира ситуацията около проблема, без обаче да го премахне напълно. X360 се продава по-добре от конзолата на Сони и по още една причина – той, за разлика от PS3, може да бъде “flash-нат” със софтуер, което да позволи четенето на недотам оригинални продукти, което го направи популярен дори и в нашата скромна откъм финансови възможности родина.
Добрите продажби в областта на софтуера пък позволиха на Майкрософт да направят поредица от сериозни намаления на цените, като практически най-евтиният им модел стана и най-евтината конзола от ново поколение изобщо. Така, въпреки проблемното качество на хардуера, от Редмънд успяха да бетонират солидно втората позиция на конзолата си и дори за пръв път в историята на Microsoft Game Studios да излязат на печалба - нещо което се очакваше да стане чак в следващата генерация.
Истинската сензация на запад обаче е Nintendo Wii. Близо 40 милиона продадени бройки хардуер депресираха в такава степен и Sony и Microsoft, че двете компании многократно заявиха, че не гледат на конзолата като на реален съперник на съответния пазар. Е, Wii със сигурност не е и пералня, затова истината очевидно е друга. Преименуваният Revolution разкри своя основен коз - отчитащият движение контролер – в много късен стадий на разработка.  Нинтендо направиха не един и два жеста към геймърите в Северна Америка и Европа. Включиха към основния пакет и игра - Wii Sports, която междувпрочем и досега е едно от най-силните заглавия за конзолата. Докато хардуерът и позволи и значително по-ниска стартова цена от тази на преките опоненти – 250 долара.
Wii разбуни духовете със самото си излизане, и Нинтендо не пропуснаха да се възползват по прекрасен начин. Маркетинговата им кампания излезе доста извън рамките на типичната гейминг аудитория, възползвайки се напълно от потенциала на WiiMote (джойпада на конзолата). Nintendo Wii бе многократно представяна като динамична, модерна конзола, наблегна се на движението при игра (действително Wii Sports - сред които тенис, голф, боулинг и т.н. - се играят изключително интуитивно и почти „като на истинско”), което привлече към електронната приставка немалко хора до момента незаинтересовани от видеоигри. Японците пуснаха и своеобразна приставка за домашен фитнес – Wii Fit – която ги качи буквално на гребена на вълната.
Действително, невероятно забавно е да играеш боулинг или тенис на Wii. На практика са необходими минимално количество движения, но всеки човек инстинктивно ръкомаха като на Уимбълдън. Използването на меч или стрелбата с лък в Legend of Zelda също са страхотни и са нещо наистина уникално, което просто трябва да се изпита. Изобщо там, където Motion контролът е реализиран добре, не остава съмнение коя е най-иновативната конзола от ново поколение.
Сред проблемите за Wii към момента може да причислим липсата на достатъчно заглавия за старата школа геймъри. Не, че такива няма - просто са недостатъчно - като от Нинтендо отчетоха този факт и обещаха да се поправят завбъдеще. Доколко това ще стане е отделен въпрос. Донякъде въпросното се компенсира обаче от пълната Gamecube съвместимост и стабилната онлайн услуга, предлагаща множество стари класики.
Истината е, че отстъпващият значително хардуер на конзолката не позволява на масата от нови игри да стъпят и за нея, било то и като мултиплатформени. Тези, които го правят, са обикновено солидно осакатени графично, а WiiMote не винаги се оказва най-подходяща форма на управление. Липсата на каквито и да е мултифункционалности също е в известен смисъл минус, на фона на Blue-Ray възможностите на PS3 и Windows Media Center-ът на Xbox 360.
Цената на отрочето на Нинтендо (макар поначало невисока) на свой ред не е мръднала и с долар от излизането й, което е в известен смисъл разочароващо, на фона на многократните намаления и на 360 и на PS3. Остава факт обаче, че за разлика от въпросните две, Wii донася нещо качествено ново в света на видео-забавленията, което резонно обуславя солидните продажби.
Седмата генерация конзоли има и няколко общи проблема, въпреки качественото забавление, което предлага. Няма решение за адекватен пренос на жанрове като онлайн ролевите игри, нито пък стратегиите, макар PS3 да предлага и мишка като контролер. Стъпка напред е частичното премахване на регионалното заключване на игри, но има много какво да се желае и в това отношение. Двойно по-скъпи са и оригиналните игри, поне що се отнася до компютърните им събратя, което е обяснимо на фона на процента, който производителите на хардуер взимат, но все пак е твърде солено за джоба на обикновения геймър. Онлайн услугите, макар и добре развити, са все още далеч от това, което всички обещаваха - неизчерпаем източник на допълнения, които да правят игрите практически безкрайни. Всички тези въпроси едва ли ще получат отговор за текущите отрочета на Sony, Nintendo и Microsoft, имайки предвид моментното статукво. Значително по-голямата конкуренция в сравнение с предходната епоха обаче дава надежда следващото поколение да стане наистина ултимативната платформа за игра.
Да бъдеш геймър никога не е било по-скъпо, ми каза преди време един приятел, визирайки множеството нови и качествени игри излезли за всяка от платформите. Две години след старта на вече current gen конзолите, всяка от тях разполага с достатъчно причини, за да бъде закупена. Ако сте се насочили към някоя от тях, бих могъл да ви посъветвам следното – разгледайте каталозите с игри и си харесайте заглавия, преценете какво място ще имат у вас (дали ще ги използвате само за игра, дали като медиен център и т.н.) и изберете най-подходящата. Приятна игра. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
