|
Сивостен :: Frost/Nixon (2008) (ревю) - Рон Хауърд, Питър Морган, Биографичен, Исторически филми, Кевин Бейкън, Майкъл Шийн, Матю МакФадън,
 | |
Фрост/Никсън (2008)
Трябва да призная, че съвременната история не се нарежда сред нещата, към които изпитвам прекалено любопитство. Може би защото романтиката, която обикновено привлича поне отчасти човек към историята, през отминалия век отстъпва пред долни интриги, мръсни подмолни игри, политиканство, нездрави или съмнителни интереси - като цяло неприятни тенденции. Колкото и важни и ключови да са обстоятелствата около тяхната подготовка или съответните им резултати. Но това е двадесетото столетие в цялата му прелест. И не мога да кажа, че съжалявам и за миг за това, че гледах "Фрост/Никсън".
Аферата "Уотъргейт" е ключов във всяко едно отношение момент от историята на Съединените американски щати, и дори някой ден Ричард Никсън като президент да не остане с нищо друго в нейните летописи, той завинаги ще бъде първият, принуден от чисто политически обстоятелства да слезе от власт преди края на мандата си. А историческото мнение за това събитие варира в абсолютно целия възможен сложен спектър, от подкопаване устоите на демокрацията до затвърдяване на нейните позиции, криминално деяние или отъркване в границите на президентските правомощия, при това всяко отделно подкрепено с различен набор факти, и представляващо прекръстоска от различни позиции по различни елементи от цялата политическа каша. И макар и да преобладават негативните, все пак те не са единствени. Знам, че звучи адски объркано, но и ситуацията реално е точно такава. В контекста на което най-хубавото на филма - всъщност позитивното и в оригиналните интервюта на британеца Дейвид Фрост с бившия лидер на САЩ - е опитът да се запазят най-вече обективността и неутралността.
Това, че филмът е сложен и доста труден за възприемане, въпреки прекрасната игра на целия актьорски състав, начело с Франк Лангела и Майкъл Шийн, и не по-малко добрата работа, свършена от отговорния екип начело със сценариста Рон Хауърд и режисьора Питър Морган, е напълно излишно да споменавам. Точното определение е академичен, и дори не бих се престрашил да го препоръчам, даже да сте любители на модерната история - особеният му полудокументален подход може да бъде наистина озадачаващ на места. Което не го прави обаче по-слаб филм, единствено го приближава допълнително към реалността. И само по себе си го превръща в явление - странно, специфично, но интересно. |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|