|
Сивостен :: Гор Видал: "Юлиан" (статия) - Американска литература, Гор Видал, Исторически роман
 | |
Император. Господар на поне половината цивилизован свят. И на сърцето му - световната столица Константинопол. Върховен законодател, пълководец, наместник на силата свише на Земята.
Отстъпник. Традиционалист, покровител на античното на фронта на настъпващото християнство. Допирна точка между две противостоящи религии и философи. Рушител и строител, преследвач, преследван, закрилник.
"Юлиан". Една новела за живота на източноримския император Юлиан Отстъпник, наследник на Константин Велики и една нестабилна империя, през погледа и перото на големия новелист Гор Видал.
Но ако управникът, съчетал по особен начин тези си две лица, е основното ястие в настоящата книга, то подправките тепърва предстоят. Принципно краткият живот, а и още повече властване на Юлиан, за пореден път са пречупени през особена гледна точка - не популярната християнска, а тъкмо обратната - на вече бавно загиващите радетели на античността. Самото действие се пречупва през три отделни "лупи", макар и донякъде близки. Oт една страна стоят спомените за "онова време" в кореспонденцията на гръцките философи Приск и Либаний.
Макар и последователи на различни школи, и двамата са неподправени, лютиво-пиперливи циници (което като че ли е доста характерно и за самия автор). Към тях се добавят и пространните мемоари на самия император - от детинството му почти до неговата кончина. Всъщност, те не са исторически източник, колкото и правдоподобно да звучат, а плод на фантазията на мистър Видал. Като че ли има значение... Поради що? Поради щото:
Самата атмосфера на книгата е силно реалистична - може би дори, както обикновено се оказва, много по-достъпна от суховатите исторически факти. Това определено е и силата на американския новелист - както е и в другия му голям исторически роман (имам предвид не съвременен, де) - "Сътворението". Оставя доста особен привкус в устата на читателя, а и впечатляващо количество моменти, над които да се замислиш. Герои, обстановка, всичко в "Юлиан" е толкова живо, че ако беше бацилус булгарикус, то със сигурност щеше да може да си заквасиш млякото с него.
Въобще, въпреки сериозния си обем, новелата на Видал е книга, на която горещо препоръчвам почитателите на жанра да заделят местенце в библиотеката си. И при първа възможност - ако не друго - да я прочетат. Ако не ме лъже паметта, е търпяла поне три издания у нас, като последното - на изд. Сиела - е съвсем скорошно.
Приятно забавление ;")
--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=1943 |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|