Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Архитектурни шедьоври: Парижката опера (статия) - Архитектура, История, Опера, Париж, Франция
Архитектурни шедьоври: Парижката опера

Поредици: Архитектурни шедьоври

Автор: Илиана Т. Илиева - Дъбова, петък, 26 декември 2008.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

През 1669 година, Луи XIV - Кралят-Слънце, който по думите на знаменития Александър Дюма затъмнил с блясъка си всички звезди в своя владетелски двор, учредявa институцията на Френската опера и разпорежда построяването на сграда, в която да се изпълняват оперните спектакли. От тогава до днес, в Париж са построени четиринадесет здания на Операта, като последното е разположено на Рю де Бастий, и е открито за посещения от публиката през 1989 година. Днес това учреждение и построената през втората половина на XIX век Парижка опера, са обединени в “Държавна парижка опера” – (Opéra nacional de Paris). Но безспорно най-красивата и известна оперна сграда е пале Гарние, или "Дворецът Гарние" (Opéra Garnier), наречена на името на архитекта, който я проектира.

По време на Втората империя операта на френската столица се намира на улица Пелетие и е едно от любимите за посещение места на аристокрацията. Сам император Наполеон III е поклонник на певческото изкуство, и именно с операта е свързан и един от известните опити за покушение над неговата личност. Вечерта на 14 януари 1958 г., Парижката опера се подготвя за представление, с което да почете постиженията на Масол и примадоната Ристори, на което се очаква присъствието и на императорската двойка. Kогато владетелят и съпругата му, императрица Евгения, се отправят натам, върху каляската на царстващите особи са хвърлени няколко бомби. Атентатът е дело на италианския революционер Феличе Орсини и неговите съмишленици. И макар и неуспешен, в следствие Наполеон III не желае повече да посещава сградата на улица Пелетие и взема решение да построи нов парижки оперен театър. На обявения конкурс са представени 171 проекта. Лауреат е 35-годишният Шарл Гарние. Стрoителството започва през 1861 година и преминава през няколко политически режима. Тържественото откриване на новата сграда се състои на 5.01.1875 г. в присъствието на президента на френската република Мак-Махон. Този истински шедьовър на архитектурата на Втората империя поразява въображението с изключителното си декоративно богатство.

Сградата е разположена на Place de l’Opéra. Входът и се извисява над десет големи стъпала. На фасадата се откриват седем полукръгли арки, разделени от скулптурни групи, сред които е и знаменития “Танц” на Жан-Батист Карпо. Етажът над фоайето преминава в галерия с осем двойни коринтски пиластри от раверски камък, които са дублирани от малки колонки, обрамчващи прозоречните ниши, украсени с бюстове на композитори от позлатен бронз. Над лоджията господства атика (надкорнизна стена), по дължината на която са разположени съединени с гирлянди, петдесет и три антични маски от позлатен бронз. Отпред на двата края на покрива са разположени две бронзови скулптурни групи, дело на Шарл - Алфонс Гюмери, символизиращи съответно: лявата – Поезията, дясната - Хармонията. Сградата е увенчана от купол от сиво-зелена мед, нюансиран със злато. Великолепието на Парижката опера се допълва от композицията на Еме Миле “Аполон между Танца и Музиката, държащ над главата си златна лира”, която е разположена на най-високата точка на покрива.

Вътрешната украса на зданието изобилства от всевъзможни материали, украшения и цветове. Този стремеж към грандиозност успешно е въплътен във великолепното голямо стълбище, което се раздвоява пред входа към партера. В началото на стълбището стоят две женски фигури, които държат букети. В четирите края на изрисувания таван са изобразени различни музикални инструменти.

Огромното фоайе е богато украсено с колони, статуи, полилеи и картини с алегорични сюжети на Пол Бoдри. Основен декоративен елемент е лирата, която присъства навсякъде – от решетките и сводовете до ръкохватките на вратите. На видно място в централното фоайе е поставено копие на бюста на архитекта на Парижката опера – Шарл Гарние, работа на скулптура Карпо. Вдъхновение за проектирането и изработването на тържественото и пищно фоайе Гарние черпи от централните зали на старите френски замъци. Множеството огледала и прозорци придават на галерията още по-голям простор.

Независимо от внушителните размери на зданието, което се простира на площ от около 11 000 кв.м. и все още държащо рекорда за най-голяма опера в света, залата може да побере само 2158 зрители. Проектирана е във форма на подкова.Над залата, оригиналният таван на която е закрит през 1964 година със стенопис на Марк Шагал, виси монументален полилей. Той е изработен по проект на самия Гарние и тежи 8 000 кг.

Завесата на авансцената с вид на спуснати гънки от червено кадифе със златни ширити – плод на оптическа измама – е дело на художниците Огюст-Алфред Рюбе и Филип Шапрон. Зад завесата се простира сцена в италиански стил на площ около 1 200 кв.м., на която могат едновременно да играят 450 актьори. Свързаната с нея балетна зала е украсена с живописта на Буланже. Задната и стена е огледална. Според легендата, под Операта тече подземната река Ла Гранж Бателе. В действителност става дума за резервоар, пълен с вода, предназначена за използване в случай на пожар.

Парижката Опера – Академия за музика и танци, е място на вълшебство и чудеса, преизпълнено с бурни страсти и днес, както на сцената, така и в живота. Това е своего рода храм, в който света се изобразява чрез пеене и танц. Композитори и хореографи, оркестранти, водещи певци, звезди на балета, са творили тук и са създавали най-добрите си образци, издигайки своето изкуство до невиждани висоти, но понякога са стигали и до отчаяние. Тук се завързвали най-невероятни интриги: както в залата и ложите, така и зад кулисите на този митичен дворец.

Красотата на Парижката опера въздейства изключително силно върху човешките възприятия. Предизвиква възхищение и разпалва въображението.Често сградата се използва при снимането на филмови продукции и дори се използва в анимационното кино. В основата на известния роман на Гастон Льору “Фантомът от Операта” стоят събития, разиграващи се в самата сграда. Андрю Лойд Уебър създава прекрасен мюзикъл по романа.

В Операта се помещава и колекцията на библиотека – музей, в която се съхранява миналото на парижките оперни театри от последните три века. Тя е част от Националната библиотека на Фрaнция. В залите на музея целогодишно се устройват временни изложби като допълнение към постоянната експозиция от картини, рисунки, макети на декори и фотографии.

През 1907 година в две запечатани урни директора на Операта, Алфред Кларк, поставя 24 грамофонни плочи със записи на най-прочутите гласове на онова време. Целта е да се покаже на бъдещите поколения изкуството на най-известните певци, сред които са Енрико Карузо, Аделина Пати, Нели Мелба, Ема Калве, Франческо Таманьо.

На площада на Операта, на ъгъла на Булеварда на капуцините, се простира, както казват, най-голямата в Париж тераса, заета от “Café de la Paix ” От времето на Втората империя то винаги е било място за срещи на литератори, художници и политици.






Допадна ли ви този материал? (15) (1) 8318 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (6) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.