|
Сивостен :: The Day the Earth Stood Still (2008) (ревю) - Скот Дериксън, Дейвид Скарпа, Драма, Научна фантастика, Джейдън Смит, Дженифър Конъли, Джон Клийз, К
 | |
 Денят, в който Земята спря да се върти (2008)
Колко много се е променило киното от началото на петдесетте до края на първото десетилетие на двадесет и първи век. Това е едно от първите неща, които изникват в главата на човек след финалните надписи на „Денят, в който Земята спря да се върти”. Особено визията - ефекти, звук правят усещането значително по-истинско, но за жалост в жертва на този реализъм често се принасят художествената стойност както в идейната, така и от чисто естетичната си гледна точка. И това нерядко се вижда именно в римейковете, какъвто се явява и този филм.
Впечатленията - зрелището е на ниво, визуално направо пълни очите, за жалост само тях. А началото е обещаващо. Това, което липсваше на старата версия - натрупване на напрежението - го има. Във филма биваме въведени с малко предистория и немалко паника ала-„Денят на независимостта”, „Армагедон” и всички ленти от този вид, за които можете да се сетите. Дотук добре. Още повече че основният мотив е налице – човечеството като зараза, разрушаваща собствената му планетата, и единственото решение изглежда да бъде изрязано като тумор, за да бъде спасена тя. Или с думи прости - потенциалът е налице.
Ядрената заплаха в наши дни не е толкова популярна, та ето ви глобално затопляне. Фабулата започва да звучи достатъчно модерно, за да бъде възприето внушението от младото поколение. Няколко допълнителни елемента и подхвърлени реплики още в началото наистина покачват надеждите на зрителя, че най-сетне Холивуд пръкна качествена апокалиптична лента. Но, нейсе. Изведнъж се сблъскваме с главния герой – Клаату. За разлика от образа изигран от Майкъл Рение, този на Киану Рийвс изглежда плосък и безжизнен. А пък и до известна степен е обречен от сюжета да бъде сценарно нереалистичен. Трудно е изобщо да се разбере как се стига до решението за унищожаване на земната цивилизация. Малко по-лесно за възприемане, но затова пък недостатъчно добре показано е и решението да бъде даден втори шанс на същата.
И дори да оставим настрана това, че в светлините на прожектора имаме един доста тривиален персонаж за разлика от комплексния му събрат в оригинала, остава недоумението защо едно абсолютно актуално в наши дни послание бе жертвано, орязано до степен на ненамираемост за сметка на няколко ефекта повече? Защото безспорно на версията на Скот Дериксан липсва цялата онази дълбочина и сила, която прави първоначалната лента на Робърт Уайз наистина добра. И може би това е причината един филм с толкова потенциал да бъде посрещнат толкова противоречиво от критика и публика. Защото щом голяма разлика между която и да била произволна апокалиптична лента и „Денят, в който Земята спря да се върти” няма, то къде е тогава смисъла да я гледаме? Може би заради добре изиграната от Дженифър Конъли роля? Не знам. Но тя и Джон Клийз наистина правят роли, докато Киану просто... играе. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
